Мetamórphosis и миражът "Ново начало"

„След активен живот на хранене и растеж, чрез серия от събличания ларвата навлиза в стадий на привиден покой, наречен какавида. Той протича в пашкул. Макар че какавидата е неподвижна, в нея се извършват редица процеси... Измененията, които претърпява ларвата при превръщане в имаго, имат приспособителен характер, представляват подготовка за бъдещея ѝ живот.“

Празнувахме рожден ден на приятелка и предложихме следващия уикенд да се съберем. После напудрихме този прозаичен глагол с тема. Ей така, за разкош. Повечето момичета биха направили парти стил 50-те, хавайско парти, морско парти, ретро парти –  като се амбицират, да се получи нещо свежо, готино или поне разпознаваемо.

Вотът определи за тема на партито блудкавото и трудно за идентификация  заглавие „Ново начало“. Лавинообразно се ентусиазирахме от философския и неразпознаваем по външни белези topic на събитието. Появи се конструктивната идея да отправим предизвикателства една към друга, които да изваят персоните ни.

Разбира се, настоящият научен труд съвсем не е предназначен да представи как четири жени пият вино, ядат брускети, крем супа, телешко и накрая нямат място за сорбе. Те (така се дистанцирам и съм обективна) водят сладки разговори, които са по-прилични на психотерапия, само дето няма един просветен сред тях, който да знае как да извади кълбото прежда от мозъка на другия и да нищи.  Само четири поопрашени съзнания, които се отличават със средностатистическа комуникационна култура, изразяваща се в простото изслушване на душеприказвача и вземане на кратко становище по изложеното.

Моля, не си представяй сцени от „Сексът и градът“. Не че не сме в град и не правим секс, но съдържанието на статията ще покаже явното несъответствие между Манхатънския блясък и българския проблясък. На масата има посредствено облечени момичета в средна младост, кокетно килнала се към зрялост:  една вечно подпалила, която може да направи избор, само ако няма това право; другата е драматична красавица, но пък Бог й дал студено синеооко излъчване, да не лъха от километри на плач; до нея е саможертвата, която на нищо никога не казва „не“ освен на себе си; и една луда, която е страхотна чаровница и единствена се бе постарала да измисли предизвикателства на нехайниците, които охотно нарича приятелки. Понеже в горното изречение се дистанцирах от квартета, като една Темида обективно ценя обаянието на последната млада дама, а ти следва да ми вярваш, тъй като не давам повод за съмнение в безпристрастността си.

Вечерта мина в изповеди, с аромат на вино и фанатична вяра в новото. Казвам ви, когато се заговори за „ново“, човек се изпълва с генетично заложена надежда. Кодова дума за оптимизъм.

След скромното ни сектантско парти се замислих защо това въодушевление около новото начало. И не е ли малко крайно? Кога идва желанието за „новото“, с което заклеймяваме „познатото“, „старото“ като недъгаво и неспособно да се изправи на крака и да издуха представите ни за щастие.

Дали хората, които обичат новото начало, не обичат достатъчно себе си?  Живота си? Защо не кръстихме партито „Щастливо продължение“? Разбирам, че е идеалистично: от „докато смъртта ви раздели“, през „най-добри приятелки“, химерата „щастлива професия“ и това да преследваш Мечтата. Приказките също са виновни, защото винаги свършват със „...и заживели щастливо“. Това е нагло. Някой да каже на децата, че епилогът е фалшив и тепърва започва същественото.

Дали хората, които обичат новото начало, не обичат достатъчно себе си?  Живота си? Защо не кръстихме партито „Щастливо продължение“? Разбирам, че е идеалистично: от „докато смъртта ви раздели“, през „най-добри приятелки“, химерата „щастлива професия“ и това да преследваш Мечтата. Приказките също са виновни, защото винаги свършват със „...и заживели щастливо“. Това е нагло. Някой да каже на децата, че епилогът е фалшив и тепърва започва същественото. А то е рутинно. Хубаво или лошо – привикваш. Замисли се колко много имаш, но отдавна не му се радваш. И с колко неща се примири, а нямаше такова намерение. Така, някъде нещо се случва с проекта „щастие по поръчка“  и къде от безнадеждност, къде от мързел, или просто от някакъв страх от провал махаш с ръка и си казваш „майната му, не си заслужава“. И понеже си натрупал достатъчно сиво –  смъртта не ви разделя, вие сами се справихте; приятелят ти май не е най-най; шефът ти се е развикал за 1000 път и хич да не ти обяснява какъв късметлия си, а Мечтата – кой има време за това?!

Привиквайки към хубавото, човек губи и усещането за лошото. Нещо някога не ти е харесало и ти вместо да го изхвърлиш, небрежно си го затиснал в торба от намачкани емоции, натикал си го навътре в себе си с жест „все тая“, а с времето от теб започва да излиза такова зловоние, че си казваш: „Искам да изхвърля всичко!“. Покрай сухото ще гори и мокрото. Оглеждаш се инстинктивно за бензиностанция и търсиш карта за нов маршрут. Някои го намират в нов човек, в нов приятел или нова цел. Но след време пак те пляска през лицето старият проблем, щото вместо смелчага си нехайно човече, което захвърли мъдростта си. То е като всеки път да започваш играта от първо ниво – отговорността е никаква, но и губиш преимуществото на напредналия.

Новото е хубаво, но нека е радостно продължение. Представете си как човек продължава щастливо напред, когато е приемал, потискал и натъпквал в душата си неправилните емоции.  Обърнете съдържанието на торбичката и грижливо почистете. Много е полезно да си намирате пороци и да се борите. Крият се в мислите, които самонадеяно наричаме наши. Във всички суетни сладости. Ако нещо или някаква гадина се скатава в нас, въобще да не я оставяме да паразитира. Ще ни изяде радостта от живота. Не, сега не пречи. Но след време. Затова някъде в незабележимостта на рутината е полезно да бодъстваме.

След като изхвърлите боклуците, продължете да събирате бисери. Грижливо и с внимание. Ясно, няма как да сме пълни само със скъпоценни камъни, че винаги има недъгави неща наред с читавите, но моля, не искай ново начало. С него ще си отидат печатите, спомените, сълзите, смеха. Ако пърхането на пеперудата може да промени света, представи си колко изящно е изкована личността ти. Всяка мисъл или емоция остава следа.  Формира се прелестно произведение на изкуството, което с времето придобива стойност на антика.  Да, реставрирай се, но не захвърляй поуките и вечерите, в които бе спокоен и щастлив.

Бъдещето ще мълчи, докато миналото разказва. Mиналото е записано на ментална касетка и винаги може да си го гледаш. Понякога връщам лентата и си казвам „ето в тоя момент, ако знаех какво предстои, щях да си кажа да не го преживявам особено“.  И затова не забравям, че сега съм миналото на бъдещото си и понякога се опитвам да чуя себе си от времето, когато нещата предстоят.

Бъдещето ще мълчи, докато миналото разказва. Mиналото е записано на ментална касетка и винаги може да си го гледаш. Понякога връщам лентата и си казвам „ето в тоя момент, ако знаех какво предстои, щях да си кажа да не го преживявам особено“.  И затова не забравям, че сега съм миналото на бъдещото си и понякога се опитвам да чуя себе си от времето, когато нещата предстоят. „Стягай се, всичко се нарежда“ – вероятно бих си казала, ако можех. Освен това ако предполагах, че вечно ще съм дебела, щях да съветвам малкото кюфтенце да си хапва спокойно и да не се притеснява, защото може да избира между това да е щастливо или гладно кюфтенце.

Има една перспектива на новото начало, на която симпатизирам. Новото, като метаморфоза. Това ново начало уважавам и приемам присърце, защото е достойно и успешно продължение на едно старо начало. 

Ако си яйце, което иска да лети, зареждай се с търпение, уважавай етапите си на развитие, обичай се, докато си ларва или какавида, и не забравяй, че нищо не е вечно.

И пеперудите не са.

P.S. Още си чакам предизвикателството.

Кристина Караколева
Кристина Караколева

Кристина е едно от най-вдъхновяващите открития на VIBES. Юрист сред журналисти, тя е живото доказателство, че полетът на мечтите е безграничен и изобщо - нищо не може да ти се опре, щом имаш желание, пък голяма работа, че си едва 162 сантиметра.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни