Никога няма да има друг Трифон Иванов


Макар и казано в момента да звучи смешно, имайки предвид бушуващата чалга култура на "малките котета" в българския футбол, България винаги е имала превъзходни футболисти. От различни поколения. И ако дълго време политическият строй е ограничавал по престъпен начин перспективата някои от тях да направят имена в европейския и световен футбол, то играчи като Христо Стоичков, Красимир Балъков, Димитър Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови успяха да направят отлични кариери на запад. Един от тях дори стори немислимото за български футболист, вдигайки над главата си най-престижния индивидуален трофей в света на футбола, а именно - Златната топка. Същата Златна топка, която в продължение на вече осем години колоси като Лионел Меси и Кристиано Роналдо си препредават един на друг, не позволявайки на друг играч да я докосне.

И ако футболисти като Георги Аспарухов, Георги Соколов, Димитър Якимов и Христо Стоичков са безспорни гении на футболната игра, за които наистина няма смисъл да се дискутира, що се отнася до техническите им качества, то България трудно ще намери нов Трифон Иванов. Онзи Трифон - брадатият, страшният, с дългата коса и пронизващите светли очи, който още в тунела на стадиона може да те накара да се преквалифицираш от централен нападател в ляв бек, само и само да не се налага да се изправяш срещу него. Онзи Трифон, който обичаха и "червени", и "сини" - нещо, което можете да видите изключително рядко, имайки предвид чисто-балканската ни склонност да обичаме, но и да мразим силно. Трифон обаче никой не го мразеше. А това говори повече от всичко друго.

Още ми е трудно да повярвам, че Трифон Иванов вече не е сред живите. Кой би повярвал, че именно Трифон - най-силният, най-здравият, най-безстрашният от всички ще си отиде толкова рано? Част от мен все още вярва, че всичко това е някаква несполучлива шега, която се разиграва около мен. Че е лош сън, от който трябва да се събудя всеки момент. Но за огромно мое съжаление, не е. Трифон го няма. И никога няма да се върне, за да ни озари отново с неподправеното си чувство за хумор, мъжка приказка и здрав принцип.

Споменах принципи. Нужно е да се припомни, че Трифон Иванов бе един от малкото лидери на онова поколение от 94-та година, който никога не зажадня за власт. В момент, когато "четвъртите в света" поискаха да управляват българския футбол, а с какъв успех - това е друг въпрос, Трифон си остана у дома. Без да иска, без да претендира, без да копнее за власт. До последния си ден, Трифон остана скромен и обичан. Защото за голяма част от "четвъртите в света", терминът "обичан" отдавна остана в историята, най-вече заради амбициите им да бъдат управленци. И резултатите от това.

Вчера видях кадри от погребението на Трифон Иванов в любимия му Велико Търново. Отдавна не ме беше сполетявала такава силна мъка. И не бях само аз. Кой ли би могъл да забрави кадрите с ридаещия Христо Стоичков, едвам успяващ да ходи на два крака, или пък образа върху лицата на останалите момчета от САЩ 94, които не успяваха да повярват, че техният боен другар го няма. Техният генерал, но без пагони. Но с №3 на гърба. Ридаеха и обикновените хора, защото Трифон Иванов го обичаше цяла България. А по-добър комплимент от това просто няма. Всички не спираха да споменават, как "Трифон е бил преди всичко човек, а след това футболист". Как винаги е помагал на всички, както може и според възможностите му. Не са ли такива хора на изчезване, биха се запитали мнозина в този момент...

Искам да се събудя и това да е просто лош сън, но вече зная, че не е. Трифон го няма и никога няма да се върне. А България загуби един от най-енигматичните си спортисти за всички времена. Почивай в мир, Трифон Иванов! Ще ни липсваш много!

 

Константин Симидчийски
Константин Симидчийски

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Коментари

коментари

1 Коментар
  1. Прочувствена, но и правдива статия! Наистина Трифон е уникален в нашето българско светоусещане за човек и спортист. Може би, защото отговаря най-точно на народопсихологията на българина за блестящия, чист герой, който е и обикновен човек.
    Поклон!
    http://www.vbox7.com/play:0cabcf3181
    http://www.vbox7.com/play:92cddf9fc4

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни