"Humans complain of suffering, but they also herald it." "Отгледани от вълци” гъмжи от добри цитати. Не зная дали HBO е дом на шедьоври, но още докато гледах "Истинска кръв" преди доста лета, инстинктивно свързвах платформата с качество. Нищо чудно, по това време имаше наводнение от тийн сериали.
С четири номинации, основен създател Арън Гузиковски и екип от режисьори и сценаристи, "Отгледани от вълци" очаквано ми хареса. Пардон, заплени ме – с философия, драма, фентъзи пируети, дързост, любов и символизъм. Ридли Скот (продуцент и режисьор на два епизода) е царят на изгубените цивилизации и заплетените хуманоидни истории. Дълбоки пластове и измерения, а всеки къс на точното си място. Лайтмотивът (в моите очи) е, че където има крайност, има лудост. Наблюдаваме живо как ръбовете изострят реалността и прекаленостите се съюзяват, защото никоя от тях не работи. Имаме три категории герои – атеисти, набожни и андроиди. По-точно – циници, фанатици и лишени от слабости.
Mother (Аманда Колин) и Father (Абубакар Салим) са андроиди, програмирани да отгледат човешки ембриони на Кеплер-22б – девствена планета, където липсват животни и трудно се намира храна. Светът през 22-и век е опустошен и в руини, съществуват само война, разделение и мръсни плъхове за ядене. Единственото спасение за оцелелите е да се колонизират извън Земята, като първо изживеят преизподня чрез хибернация в капсули. Виртуално се пречистват и затвърждават вярата си в Бог. А “Раят” е достъпен само за Митраките – почти сектанската част от човечеството, която се уповава на молитви и стени от псалми срещу куршуми. Атеистите живеят на другата плоскост и за тях няма бъдеще... освен ако не сменят лицата си – буквално и преносно. Така правят Сю (Нийв Алгар) и Кейлъб (Травис Фимел) - застрелват двойка вярващи, а андроид им “пришива” нова самоличност чрез пластична операция. Без упойка и с новопридобито дете, те са принудени да приемат Сол за свой спасител. Но "Сол помага само на тези, които си помагат сами".
Ако мога да събера “Отгледани от вълци” в една дума, то тя ще е метаморфоза. Mother и Кейлъб, с ново име Маркъс, са централните герои, които бавно стават феникси. Свързва ги пътят към вярата. Атеизмът се оказва програма – безболезнено съществуване, в който основен бъг е любовта. Смисълът да съществуваш отдадено в името на нещо извън себе си. "Никога няма да напреднем, освен ако не се противопоставяме на импулса да търсим утеха във фантазията", казва Ламия (Mother) на петте си деца, четири от които умират. Ламия всъщност е древногръцка богиня, която краде и убива деца. Тя е любовница на Зевс и затова Хера я превръща в чудовище без право на сън. Единственият покой, който боговете ѝ преотстъпват, е да може да спи, като вади очите си. Тогава е безвредна и щом изгледате сериала, ще осъзнаете гениалната аналогия.
Няма чисто добри и лоши герои, но има лична борба между крайно зло и добро и сблъсък с опиума на силата. Може би именно бягството от слабост води до лудост. Избраното близко бъдеще (според мен нарочно) сочи до какво би ни довело обсебването по надмощие - пълно обезкървяване от вяра и фанатични делюзии за компенсация. По средата стоят андроидите – те имат всичко, за което абсолютистът мечтае, а некромантите (програмирани да разрушават) могат да ни счупят с писък и леко движение. Най-красивото в сериала всъщност е, че специалните сред машините чувстват емоцията, която мимикират. Father дори има пристъп на дословна човешка ревност, наранено его и мъжко достойнство (любимото ми), а нека кажем, че макар "роботите и животните да нямат душа", ще пътувате емпатично през пластовете на Mother.
Природата е дефектна и не следва курс или може би Господ ни тества? Човеците нямат бъдеще, те са антики, които се разрушават отново и отново. Не можем да понесем късмета да бъдем специални, ако цената е жестока. Това твърдят героите в борбата си между лакомия и съвест, егоизъм и всеобщо добро... вкаменени сърца и любов. Животът е брутален, а "death can be very unpleasant if you are intelligent". При все това, макар и дистопичен, "Отгледани от вълци" е епично приключение с граал свързване между всички видове живот, а Травис Фимел пръска с отличен психо поглед, правейки унищожителна роля (не съм гледала "Викинги"). IMDB отрежда 7,6 звездички, аз – почти 10!
