Какво е естеството на действителността? Това не е въпрос, който си задават само първокурсниците в ранните утринни часове – той измъчва хората от векове. Всъщност почти от 25 века, когато философът Платон написал най-известното си произведение "Републиката", което съдържа безизвестната алегория за пещерата.
СЕНКИ НА СТЕНАТА
Платон представя алегорията като разговор между своя ментор Сократ и един от учениците на Сократ Главкон. В него Сократ описва група затворинци, които цял живот били оковани към стената на една пещера, без да могат да движат главите си. Ден след ден те наблюдавали сенки по стената, които преминавали пред огън зад тях. Това била тяхната действителност – те давали имена на сенките и ги смятали за реални, без да се усъмнят, че могат да идват от друг източник.
Но един от затворниците внезапно бил освободен и можел да обърне главата си. Веднъж щом погледнел огъня, той би се зачудил дали сенките, които вярвал, че са истински, не са илюзия, създадена от огъня. Ако излезел от пещерата на дневна светлина, би се объркал още повече. Слънцето би било дори по-ярко от огъня и той дори можел да види отражението си във водата. Сократ попитал какво би си помислил затворника за другарите си. Той вероятно би ги съжалил, че имат такава малка представа за реалността. Ако се върнел в пещерата, за да им разкаже, вероятно биха го помислили за луд.
КАКВО ОЗНАЧАВА?
В алегорията затворникът, който излиза от пещерата, е философът, тъй като философите могат да възпримат реалността по напълно различен начин от другите хора. Тоест алегорията също така описва нашата ограниченост като човешки същества. Ние сме затворниците, а пещерата представлява човешкото състояние. Ние виждаме това, което усещанията ни могат да доловят, и нищо повече. Историята на Платон може да е написана преди векове, но е също толкова актуална и днес. От неврологията до тъмната материя има неща от нашето съществуване, които може никога да не успеем да разберем напълно. Все пак сме просто хора.
