За новите предизвикателства в онлайн училището

Срещаме се на по виртуална чаша витамини с Десислава Андреева, която е млад преподавател по Български език и литература на шестокласници, осмокласници и десетокласници в едно от столичните училища. Първата й година зад катедрата се оказва и първата година за всички учители в необятните води на Google Classroom.

Образованието е една от сферите, които реагираха най-бързо в отговор на сполетялата ни изолация и задвижиха онлайн колелото на академията. Да живеят мрежите!

Ето какво ни разказа Десислава за успехите и премеждията си в дигиталния свят на съвременното образование:

Изолативните чувства май не са подминали никого и не съм вярвала, че ще го кажа някога, но ходенето на училище масово липсва на децата. Кой мечтае по-силно да се върне в класната стая – учениците или учителите?

В този момент, всички копнеем да се върнем в училище. Децата искат да се видят със съучениците си и да си влязат в ролята на обичайните пакостници, както и да избягат от постоянния родителски контрол у дома. Учителите, от своя страна, се подготвят по-трудно за онлайн обучение; в класната стая живата връзка с учениците е много по-лесна, отколкото дигиталната, та училището липсва на всички ни.

С коя платформа работите в твоето училище?

В нашето училище работим предимно с Google Classroom и Школо, а лично аз ползвам усилено и програмата Zoom, която предлага видеоразговори и споделяне на екраните, както на преподавателя, така и на учениците. Чудесна функция на Zoom е "бялата дъска", която позволява аз да пиша, а учениците да виждат написаното в хода на урока.

Google Classroom
Google Classroom е сред програмите, които учителите най-често ползват за дистанционно преподаване


Предполагам, че учениците са една стъпка пред преподавателите в технологичен аспект. Кое е най-голямото предизвикателство за учениците в този период на онлайн обучение? А за преподавателите?

Истината е, че в моя опит учениците срещат малко повече технологични затруднения от мен самата. Може би защото съм млад учител и съм расла в технологичен възход, та свикнах бързо с дигиталните програми. Но както за мен, така и за останалите преподаватели, програмите бяха новост и трябваше да отделим време да ги разучим. А на учениците записвам обяснителни видеа за всички функции на програмите, за да няма неразбрали.

Емоционалното предизвикателство по-голямо ли е от академичното?

Уви, емоциите винаги надделяват. Връзката между учителите, учениците и родителите в момента е с висок интензитет. Онлайн обучението стартира официално на 16-ти март и беше много страшно. Никой не знаеше какво точно се случва, а преподавателите трябваше светквавично бързо „да влязат в час“ и да организират учениците в онлайн групи, да подготвят материали, да са на „ти“ с програмите, и цялостно да въдворят ред. Което беше по-напрягащо от емоционална гледна точка, а не толкова от академична.

Онлайн обучението стартира официално на 16-ти март и беше много страшно. Никой не знаеше какво точно се случва...

Все си мисля, че аз бих тържествувала, ако по мое време имах възможността да не се мръдна от компютъра цял ден, а училището да го окуражава. Напрежението намалява ли, когато децата учат от вкъщи?

Бих казала, по-скоро не. Децата се уморяват след толкова часове пред компютъра и целият процес не е особено здравословен. Освен това тази нововъзникнала ситуация изискваше време за приспособяване, което бе допълнителен стрес. Вече имахме случаи някои деца да не успеят да влязат в програмата или интернетът да прекъсне, и всичко това утежнява нещата за всички страни.

По-лесно ли се укротява онлайн класна стая?

Някои часове траят само 30 минути и докато се лог-нат всички деца в системата, половината време се е изпарило, та за „укротяване“ е трудно да се говори. Лично аз правя видеоразговори с класове, само когато имам блок часове с тях; те си изключват камерите и микрофоните, за да не се случва микрофония, и само ме слушат. 

Обучение от вкъщи? Мисията е възможна

Повечето родители също са домашни заложници сега. Включват ли се по-активно в учебните задания на децата си?

О, да, определено. Дори с някои имаме буквално „включване“ -  когато сме във видеоразговор с ученик, на бекграунд се чува нечий майчин глас, изпълнен с въпроси и тревожност. Домашни любимци също наминават в час. Повечето родители сега си опресняват стари знания и имат възможност за първи път да седнат реално да учат с децата си. Други родители не са така афектирани от настоящата ситуация, приемат я като училищна ваканция, а със сигурност не сме в такава.

Как протичат изпитванията? Има ли предмети, за които е по-трудно преподаването на материал да се случва дистанционно?

Изпитванията, като цяло, протичат писмено. Учениците изпращат заданията си по имейл, правят тестове, а в конферентна връзка ги изпитвам устно. БЕЛ е основна дисциплина, винаги е била, и обемът материал, който трябва да се преподаде е доста голям, та техническото време за дистанционно предаване не стига. В часове по изобразително изкуство, например, децата могат да гледат видеоклипове на арт проекти, след което да ги възпроизведат на лист, и времето е достатъчно. Но 30 минути по БЕЛ просто не стигат. Същото важи и за изучаването на езици.

Някои часове траят само 30 минути и докато се лог-нат всички деца в системата, половината време се е изпарило, та за „укротяване“ е трудно да се говори...

В пост-карантинни времена, има ли шанс част от това онлайн обучение да се интегрира в традиционното училище?

Да, напълно виждам възможността Google Classroom да стане неизменна част от учебния процес. Много ефективна и лесна за ползване платформа е, а след карантината всички ще са свикнали да работят с нея.

Предимствата и недостатъците на социалните мрежи винаги са били въпрос на разгорещен дебат. Във време на карантина, те буквално се превърнаха в средство за оцеляване. Кои мрежи използваш в твоя учебен процес?

Освен Zoom, други ключови мрежи са Вайбър и Месинджър. Класовете си имат Фейсбук групи, общи чатове, и комуникацията там е животоспасяваща.

Какво послание отправяш най-често към учениците си?

Старая се да съм по-оригинална от ген. Мутафчийски и освен да не излизат навън, ги насърчавам да се отнасят съвестно към уроците си в момента и да мислят в перспектива, защото каквото посеем сега, това ще пожънем другата академична година.

Пламена Кирова
Пламена Кирова

Пламена пише разни неща. От време на време. Понякога отъпква неотъпкани пътеки. А друг път витае из измерения.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни