Приятелски шепот в "Ехо от автопортети" от Георги Стойчев

„От хора, които нахакано живеят тук и сега, не се подпират на славното си минало и не търгуват с обещания за славно бъдеще, придобих познание за дивната простота, с която може да бъде обязден вихърът на човешките страсти.“

                                                                                                                                                      Георги Стойчев 

Ако си се изповядвал някога, знаеш разликата.

Има свещеници, при които влизаш и излизаш мръсен. На конвейер. По-скоро парализа, отколкото изповед. Претупват набързо. Амин и следващия.

Обаче тия другите! Пласт по пласт, докато не останеш само по душа. После вадят огледало. И си виждаш ангелчето и дяволчето. Няма срам или порок, способен да приласкае съвестта ти. И всичко ще си кажеш. В това е тяхната лечебница.

Георги Стойчев е от вторите.

В книгата „Ехо от автопортрети“ авторът представя своебразните изповеди на личности, отдавна „окичени с обществено признание“. Въпросите не са формални. Към десетте Божи заповеди има стотици подвъпроси. В книгата няма да ви занимават с това кой, как, къде, а защо, дали, може ли, яхна ли твоя кон и други. Всеки знае кой е Стефан Данаилов, Тодор Колев, Валя Балканска, Гена Димитрова, Петър Берон и други.  Авторът не се интересува от „мумифицираната масова представа за преуспелия човек“. Не флиртува с маски. Не ги и сваля. Защото не ги въздига. В това е късметът и вярата му – че някой все пак се интересува от най-важното, а сензацията се търси там, където е празно.

От предаването "Гражданска трибуна"
От предаването "Гражданска трибуна"

Книгата е пълна. Ако човекът е малка вселена, между кориците на „Ехо от автопортрети“ има безкрайност. Не от факти, а от души – въпроси, отговори, съмнения, страсти,излишество, липси, уют и потупване по рамото. Искаш да си запишеш някоя хубава мисъл, после разбираш, че си твърде мързелив, за да препишеш цялата книга.

От "Насаме с всички"
От "Насаме с всички"

Почеркът на автора е „пълно разтваряне в героя и в събитията, до изчезване, до ехо...“  В края на прочита ще имате няколко добри познайници. И един, който е солта. Някой да се диви на солта? И аз така си мисля. Обаче без нея не може. Изповедите са пропити от подхода на човек, който е оставил суетата вън от царските икони. Присъствието му е незабележимо, скромно и приветливо се усмихва в отговорите. Затова е и силно. Вярно е, че в добрия портрет виждаш художника.

В шедьовъра имаш шанс да доловиш и своя силует.

"Ехо от автопортрети"

Кристина Караколева
Кристина Караколева

Кристина е едно от най-вдъхновяващите открития на VIBES. Юрист сред журналисти, тя е живото доказателство, че полетът на мечтите е безграничен и изобщо - нищо не може да ти се опре, щом имаш желание, пък голяма работа, че си едва 162 сантиметра.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни