Ралица Асенова и срещи с младото европейско кино


Между 26 септември и 2 октомври в София ще се проведе третото издание на фестивала "Срещи на младото европейско кино". Тази година почитателите на европейското филмово изкуство у нас ще бъдат зарадвани с 18 прожекции, дискусии, уъркшоп за млади хора и други изненади, които си заслужава да откриете сами. Прожекциите на подбраните заглавия ще се състоят в кино "Одеон" и залата на Френския културен институт. А за да ни разкаже повече за един от най-качествените филмови фестивали на територията на страната, ние потърсихме организатора на събитието Ралица Асенова.

Как са подбрани заглавията на филмовия фестивал и какво можем да очакваме от програмата му? За всичко най-интересно разказва Ралица, а междувременно вие можете да разгледате програмата на събитието на неговия официален уебсайт.

Между 26 септември и 2 октомври в София ще се проведе третото издание на фестивала “Срещи на младото европейско кино”. Как бихте обобщили това, което ни предстои да видим в кино “Одеон” и залата на Френския културен институт?

От самото начало на фестивала, една от основните му идеи е, че младите творци се нуждаят от повече сцени на които да покажат творчеството си. „Срещи на младото европейско кино” е именно такава сцена, достатъчно широка, за да приемем всяко тяхно постижение и достатъчно висока, тъй като преобладаващият брой филми вече са били забелязани на сериозни кинофоруми и са били отличени с награди. За пример ще дам „Утре”, дебютен филм на реж. Сирил Дион и Мелани Лорен, отличен със „Сезар”  за най-добър документален филм през 2016. Или още “Party Girl” – „Златна камера” в Кан и „Обратно у дома”  - най-добър документален филм на DocLisboa. Предстои ни да видим четири програми, с различна насоченост, но обединени от кинематографичен стил, който със сигурност ще провокира и изненада публиката.

Какви са критериите, по които се избират заглавията, които представяте по време на фестивала?

Критериите при подбор на филм са стандартни и разбира се - субективни. Безупречен сюжет, отличен оператор, режисура, която впечатлява, но не казва всичко, и перфектна игра на актьорите. И нещо, което се подразбира от името на фестивала, режисьорът да е в границите на младежката възраст според ЮНЕСКО. Критерият „поетичност” също присъства в рамките на нашия подбор.

За да попаднем на такива филми гледаме стотици, посещаваме фестивали и се стремим да бъдем информирани. Бих искала да имаме повече български филми в програмата, но пък тях ги представяме в Париж по време на Дните на българското кино, чиито първи две издания минаха с голям успех.  Не бива да се смята, че киното на младите режисьори е плахо, неуверено или му липсват професионални качества. Напротив – то е дръзко, смело, често пъти новаторско, социално  и готово на бунт...

youngcinemasofia2015

Фестивалът носи името “Срещи на младото европейско кино”. Защо европейско кино и защо точно младо такова? Как и защо се спряхте именно на тази концепция?

Създадохме фестивала през 2014 година с две французойки – Камий Бадюел и Лена Руксел, а скоро след това към екипа се включи и Йоана Панкова. С Камий и Лена правихме магистратура в Института за европейски науки и фестивалът започна като дипломен проект. Направихме и невъзможното - от безсънни нощи до срещи с утвърдени фестивали и личности, водени от желанието да разпространяваме младото творчество там, където това не се прави достатъчно добре по редица причини. Логично беше в София да показваме европейски автори, за да бъде запозната българската публика с най-новите тенденции в областта, а в Париж - съвременно българско кино, което, за съжаление, също е малко познато във френската столица.

Вторият термин „младо” ни отвежда и към другата главна цел на фестивала – да развива младежката публика, която утре ще се интересува от съвременните европейските режисьори. Не мога да скрия, че съм впечатлена от начините, чрез които във  Франция се възпитава вкус към киното и изкуството в най-младите. В сряда не се ходи на училище, посещават се музеи, гледа се кино, прегръщат се дървета в парка. Първо се представя културата без ограничения на младите хора, те логично се привързват към нея и като  резултат – кинозалите, изложбените зали и театрите са пълни. Моделът е такъв и в по-малките градове, ако киното не е наблизо, тригодишни деца се водят на прожекции с автобус, в учебно време.

Нашите инициативи в тази насока се развиват постепенно, убедени сме, че това е дълъг процес, който не е самоцел, а част от един културен път на развитие, от който България така много сега се нуждае.

Тазгодишният фестивал ще бъде разделен на три тематични програми, като особен интерес буди т.нар. “Права на детето”, в която ясно личи социалният елемент. Разкажете ни повече за нея?

Всички знаем, че България е длъжник на детето по много параграфи - и в културата, и в спорта, и в социалната сфера. Ето защо такава програма се вписва добре във фестивала - и заради елемента на новаторство като подход, и заради социалния елемент, който отбелязавате. Лично за себе си, все по-често стигам до извода, че е добре да бъде повече застъпен в културните събития в България, за да бъдат постигнати конкретни резултати във формирането и развитието на гражданското общество.

В програмата „Права на детото” гражданите, държавните институции, неправителствените организации, професионалистите в социалната сфера, както и тези в образованието и правосъдието, ще имат възможностт да обсъждат темите, отразени във филмовата програма, а именно: анти-дискриминация, социално неравество, отпадане от училище, деца в риск, бездомни деца, деца в конфликт със закова. От Франция пристигат седем специалисти в областта, психолози, възпитатели, историци на тема „дете и правосъдие”, които ще проведат кръглите маси, съпътстващи филмовата програмата.

Освен избраните документални филми, ще имаме възможност да видим и „С високо вдигната глава”, открил фестивала в Кан миналата година – според мен филм, перфектно илюстриращ една тежка съдба на дете, което попада безпомощно в порочния кръг на безскрупулната действителност.

Когато инициаторите на програмата – посолствата на Франция в България и Румъния ни предложиха да бъдем партньори по проекта, приех без да се замисля. Тук е моментът да изкажа благодарност и на ИСДП – Институт по социални дейсноти и практики, които също  подкрепят тази наша програма.

youngcinemasofia2014_ouverture

Изключително интересна ни е и програмата “Forever Young”, която ни предлага поглед над буквално първите опити на режисьори, които днес са считани за емблеми в професията. Тази година ще имаме възможността да се насладим на ранното творчество на Жан-Люк Годар. С какво то е по-различно от работата му в по-късни години? Вие как виждате този ранен етап от творчеството му?

Едва ли има по-подходящо име от това на Жан Люк Годар за дебют на евъргрийн програма. Не само поради факта,  че  той промени представата  за кино, създаде авторитет на това сравнително ново изкуство, стремейки се към art total. Не бих сравнявала младия Годар с Годар днес, това е една и съща река, която близо до извора е буйна, прозрачна, лирична, търси пътища през конформизма и абсурдите на съвременното общество, издига знамето на революцията в киното от парижките барикади през 60 те години. По-къно тази река става все по-философска, в дълбоките й води могат да се намерят останки от цивилизации,  отрицание на днешния културен и политически мизансцен, социална апатия и може би самота, самотата на един безспорен гений. Като такъв Годар има смелостта да признае: „Киното е най-красивата измама на света”.

Да бъдат видяни ранният „Лудият Пиеро” и един от последните му филми – „Adieu au langage” на голям екран със сигурност е еднакво по наситеност на емоции преживяване, един  визуален пир и разстърсващ сблъсък с мирогледа на непознатото. 

Кои заглавия са ваш личен фаворит на тазгодишното издание на “Срещи на младото европейско кино” и защо?

Няма да излъжа ако кажа, че харесвам всеки един филм, защото е индивидуално избран, но като личен фаворит бих посочила два филма.

Единят е португалският „Джон Фром”, тъй като  в него откривам своеобразна индивидуалност, характерна за повечето съвременни португалски автори. Колорит, музика, обаятелни актьори, обикновен и същевременно сюрреалистичен декор, красива и чиста любов – ето една малка част от филма.

Като втори фаворит бих посочила Party Girl – може би в противовес на „Джон Фром” една стилистика на  тъмни тонове, пресъздаващи колебанията, които всеки един от нас изпитва спрямо  собствената ни същност, вдъхновен от истинската история на възрастна стриптийзьорка, която си остава party girl, дори в есента на живота си.  Слушали ли сте едноименната песен на Chinawomen? Тя звучи в пълен синхрон с драматургията на филма и е един от любимите ми моменти в него.

otkrivane4_2015

Завършила сте кино и театър в Сорбоната и Университета в Болоня. Какво успяхте да научите за времето си в толкова престижни и солидни учебни заведения? Как успяхте да обогатите познанията си в сферата на киното и театъра?

Освен теоретична подготовка в Сорбоната и Университета в Болоня, завърших, както споменах, и Института по европейски науки на университета Париж 8. Тази специалност е като че ли практичната страна на образованието. Харесва ми, че с нея се преминава директно в полето на действието.

В Сорбоната завърших театър и кино в един силен факултет с преподаватели като Жорж Баню и Жан-Пиер Саразак, на чийто лекции се стремяхме да записваме всяка дума, толкова бяха ценни за нас.

И за френския език, и за културата, научих много  чрез моята първа любов – театъра. В Париж има над 200 театъра, между които само пет държавни. Много трупи се сформират само за спектаклите, постановката е на сцена само за две седмици и после идва нова. С нови режисьори и нови актьори. Тази динамичност не търпи конпромиси, представленията са на завидно ниво. По този начин открих за себе си Пина Бауш, Пипо Делбоно, Кшищоф Варликовски, Иво ван Хове. На театър се ходеше почти през ден, нещо като театрална булимия.

Тези години ми дадоха много обща култура, откриха се някои от тайните на театъра и киното, опознах Париж и се сдобих с много интересни приятели от цял свят. За киното научих много в две кина в Латинския квартал, в киноклуба и в библиотеката на университета, там открих и италианското кино, може би най-любимото ми от класиката. Дипломната ми работа ме отведе в Болонския университет, където в продължение на година работих върху творчеството на Пиер Паоло Пазолини и Пипо Делбоно.

В Болоня има и един страхотен фестивал – Cinema ritrovato, който представя възстановени класически филми на централния площад – уникално преживяване с много зрители, направо под звездите. Там се затвърди  идеята ми да се занимавам с кино, а формата сама се появи в лицето на „Срещи на младото европейско кино”.

И един въпрос за финал: какво е за вас киното?

Възхищавам се на киното, което е направено без компромиси, с много търсене, с любов, и разбира се - с ясна мисъл за сценарии и реализация.

Не ми допада киното, изцяло замислено за развлечение и онова, което подценява зрителя.

Лично за мен киното се превърна неусетно във всекидневно занимание и професионална работа от известно време - тук в София и в Париж.

Константин Симидчийски
Константин Симидчийски

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни