Ревю: "Нито капка вода"

71% от площта на Земята е заета от вода. Въпреки това, прясната вода е едва 3% и е почти изцяло съсредоточена в прогресивно топящите се ледници. Нуждата от вода нараства с увеличаването на населението, запасите обаче намаляват. Днес над 2 млрд. души живеят в райони с ограничени водни ресурси. Вероятно заради това антиутопията „Нито капка вода“ е толкова плашещо истинска.

С впечатляващия си дебют Минди Макгинис дръзва да ни покаже един суров антиутопичен свят, в който водата е дефицит, обрисувайки какво е да си заобиколен от животворната течност и в същото време да си жаден. „Нито капка вода“ илюстрира мрачното бъдеще, връщането към примитивното, където убиваш, за да живееш.

„Лин беше на девет, когато уби за първи път, за да защити езерото. Сладката миризма на водата бе примамила мъжа също като селските лястовици, които долитаха, за да пият от нея. Обикновено майка й убиваше хората, които се приближаваха твърде много до езерото им, но през следващите седем години мнозина бяха покосени и от дулото на Лин. Съществуването им бе бързо заличавано първо от куршумите, а след това и от койотите още преди изгрев слънце. Миризмата на смърт и барут бяха неразделни спътници на детството й.“

Шестнайсетгодишната Лин и майка й Лорън живеят сами на брега на езеро – ценен ресурс, който бранят с цената на всичко. Лин от малка е научена, че единственият човек, който не е нейн враг, е собствената й майка. Тя няма контакт с хора, вижда други себеподобни единствено през мерника на пушката. Живее в свят, в който студеният метал на оръжието й носи повече утеха от майчината ласка и следва жестоките правила на природата – да не се доверява на никого. До един злощастен ден, когато Лорън умира и Лин остава сама.

„Сутеренът бе единственият дом, който познаваше, но дори той не й вдъхваше сигурност когато се събудеше без да чуе ритмичното дишане на майка си. Всяко тъмно кьоше криеше непознати звуци, всяко шумолене вещаеше неизвестна заплаха.“

Нито капка вода
"Нито капка вода" (изд. "Прозорец")

Лин знае как да се грижи за себе си. Как да оцелява. Но самотата е непоносима, дори в този ужасяващ свят. Така тя постепенно установява контакт с единственото човешко същество, което не възприема като заплаха – Стебс, добронамерен възрастен мъж, живеещ в близост от години. Двамата започват да си помагат и малко по малко Лин се размеква. Дотолкова, че когато откриват в окаяно състояние младеж, невръстната му племенница и бременната й майка, макар и неохотно тя се съгласява да им помогне и дори взима детето със себе си, за да има шанс да оцелее.

„Самодостатъчността беше мантрата на майка й. Нищо не беше по-важно от тях самите и тяхната сигурност. Да прибере Луси у дома, противоречеше на всичко, на което Лин беше научена, но да я остави да умре край реката, противорешече на нещо, което тя просто знаеше и нямаше нужда никой да я учи на него. (...) Съвестта беше нещо ново за Лин, но тя започваше да се съмнява в нея, като гледаше нацупеното дете.“

Съжителството с малкото момиченце предпоставя Лин да изпита чувства, които няма представа, че съществуват; предизвиква я да надмогне вродения си егоизъм за оцеляване, да не е привързана само към езерото и да помага на другите. Просто да бъде човек. Разбира, че има и друг начин и че не е нужно постоянно да убиваш. У нея обаче се заражда нов вид страх, който взима превес над опасенията да не изгуби езерото. Страхът да не се случи нещо лошо с Луси. Връхлита я паника всеки път, когато отговорът на детето се забави няколко секунди. Осъзнава, че Луси е не само най-лесната плячка за хищниците, но и най-голямата й слабост. Вече разбира колко много всъщност я е обичала майка й, защото сега тя, също като Лорън, държи малката в желязната си хватка.

„Лин погледна малкото момиченце, което щастливо надуваше новата си свирка, без да съзнава заплахите, с които бяха заобиколени. Коремът й се свиваше едновременно от ужас и свирепа готовност да брани, която обикновено изпитваше само към езерото.“

Книгата е написана на достъпен език и поставя на масата вечния спор за отношенията между хората. Макар и обявен за младежки постапокалиптичен роман, „Нито капка вода“ разисква сложни теми и те кара да си задаваш важни въпроси. Колко струва животът? Заслужава ли си да убиваш, за да доживееш утрешния ден? Човещината ли е цената, която трябва да платим, за да оцелеем?

Книгата е написана на достъпен език и поставя на масата вечния спор за отношенията между хората. Макар и обявен за младежки постапокалиптичен роман, „Нито капка вода“ разисква сложни теми и те кара да си задаваш важни въпроси.

„Нещо в двора се раздвижи и Лин присви очи срещу залязащото слънце. Луси погледна през мерника. Един голям койот, стар и изнемощял, слизаше по калния бряг на езерото, внимавайки на всяка стъпка.

Луси се прицели.

  • Какво решаваш?

Лин гледаше как звярът жадно лочи с дългия си език от животворната вода.

  • Остави го – каза тя. – И той се опитва да оцелее като всички нас.“

„Нито капка вода“ ни приканва да се замислим какъв би бил светът, ако не се вземат мерки и водата наистина се превърне в дефицит; приканва ни да не допускаме да стане прекалено късно, защото тогава настъпва време за равносметка и оцеляват само най-издръжливите.

Ива Ризова
Ива Ризова

Студентка по журналистика, намираща вдъхновение навсякъде около себе си. Обича да изследва необятния свят на литературата и киното. "Никога няма да преплуваш океана, ако те е страх да изгубиш брега от погледа си." - Христофор Колумб

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни