"Платформата" е най-болният филм, който сме гледали напоследък


Признавам си, че повечето опити да налучкам нещо в Netflix, докато разглеждам богатия им каталог от филми, най-често завършва с "meh" резултат. В най-добрия случай попадам на нещо що-годе гледаемо, в най-лошия - губя безвъзвратно два часа от живота си. Затова най-вече разчитам на проверени препоръки и по-скоро залагам на сериали, отколкото на филми.

Уау, обаче - уау. Така мога да реагирам, след като изгледах "Платформата" (The Platform) - чисто ново предложение от Испания, намерило дом в каталога на най-популярната стрийминг услуга на планетата. И така като гледам, вече доста други хора говорят за този филм. Не случайно.

Не знам кой болен мозък е измислил сюжета на лентата, но определено бих го черпил чаша скъпо уиски в някой хубав бар на Пиринеите. Историята проследява премеждията на мъж на средна възраст, който доброволно се съгласява да отиде за срок от половин година в "дупката", както я наричат. Това е място с повече от 100 етажа, като на един етаж са поместени по двама души. Всеки от тях има право да вземе по един предмет от вкъщи, преди да се озове в дупката. Всеки ден, от първия до последния етаж, се спуска платформа, изпълнена с различни видове храна и напитки. Тук е уловката - тези най-долу ще имат точно толкова храна, колкото тези отгоре им оставят. Иначе казано, тези отдолу ядат огризките на тези по-горе. А най-долу не остават дори огризки. Правилата не позволяват да задържиш от храната на своя етаж, поради което всеки има точно определено време, в което може да изяде каквото намери. Така тези най-горе обикновено се тъпчат доколкото могат, вместо да разпределят така порциите, че да има за тези по-надолу.

 

За разлика от повечето други в дупката, нашият герой е човек със силно изразени морал и ценности. Докато други избират ножове, бухалки, мечове и всякакви други атрибути, с които да влязат в дупката, той избира да влезе с книга - "Дон Кихот" на Сервантес. Разбира се, животът в дупката е брутален, особено когато си на долните етажи, а храна не достига до теб. Така постепенно нашият герой ще преживее определена личностна трансформация, правейки неща, които дори не си е помислял, че е способен да направи.

Платформата

Мнозина критици и зрители вече определиха "Платформата" като своеобразна критика на модерния капитализъм. Тук обаче е другата уловка - филмът показва до какво може да доведе "дивият" капитализъм, при който за бедните не остават дори огризки, но същевременно ще покаже какво се случва и във време на практически социализъм, когато вместо парче хляб можеш лесно да получиш собствената си смърт на тепсия. По насилствен начин, да.

Това сам посочва режисьорът на филма Галдер Газтелу-Урутиа, но заради спойлерите, ще ви спестим цитиране на изявлението му. Той обаче казва, че ако в началото филмът може да се разгледа като критика на капиталистическата система, то впоследствие виждаме до какво може да доведе и т.нар. "опит за социализъм" от страна на героите.

Платформата

Иначе казано, нито една политическа система не е перфектна. "Платформата" позволява на зрителя да извади своите собствени обобщения от видяното, което може да се разгледа като метафора на начина, по който човечество разпределя и е разпределяло богатствата си. Защото платформата, спускаща се вертикално надолу, отначало изпълнена с изобилие от храна, е именно това - въображаемата платформа с богатства и суровини, съществуваща във всяко едно общество в света. А от самите нас зависи дали ще има за всички.

Платформата

Иначе актьорската игра във филма е брилянтна, а атмосферата е точно толкова добра и смущаваща, колкото трябва да бъде. Ако се чувствате депресирани, може би трябва да пропуснете този филм, защото няма да видите нито къс слънчева светлина. Но ако искате да останете истински поразени от видяното, тогава да - препоръчваме "Платформата" с две (и повече) ръце.

Константин Симидчийски
Константин Симидчийски

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Коментари

коментари

1 Коментар
  1. Здравейте, испанското кино е брутално. Изгледайте и sleep tight , много добър пак испански филм. Това са реалностите в живота и с това се сблъскваме дори и да не го осъзнаваме всеки ден.

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни