РЕВЮ: Uncharted 4: A Thief's End

Няма какво да се лъжем, по отношение на строго структурираните истории, видео игрите са все още прохождащо пеленаче, което работи на принципа проба/грешка. Наблягам на строго структурирани, защото любимият на мнозина дигитален начин на забавление към днешна дата е с няколко гърди пред киното и литературата по отношение на разказване на истории, които не те водят за носа. Говоря за open world заглавията, MMORPG-тата и въобще всякакви MMO-базирани отборни игри, които имат способността да разказват истории чрез физическите особености на своя свят, а не непременно бесния сценарий на млад и надъхан писател. Истории, които често пъти могат да бъдат ексклузивни за даден играч – например физиката на съответното заглавие е създала ситуация, която е почти невъзможно да бъде повторена или рейд между приятели, който е оставил много личен спомен в съзнанията им. Примерите, прочее, могат да бъдат стотици.

В личен план от няколко години търся почти ексклузивно стегнатите и добре конструирани истории, които по един или друг начин са почерпили вдъхновение от киното и литературата. Тези, които те водят за носа, независимо дали ти дават избор в определени ситуации, или са изцяло линейни. Във времената на почти постоянна заетост това за гейминг е все по-голям кът, а въпросните истории, разказани в дигитален формат, се явяват отявлен спасител на геймъра в мен.

Хубавата новина за играчи от моя вид (и възраст), е, че онова горе, за пробата и грешката при разказването на истории при видео игрите, вече не важи за няколко студия в световен мащаб. Едно от тях е Naughty Dog.

Кучетата, собственост на японския гигант Sony, са един от стожерите при разказването на завладяващи истории. Подходът на американското студио винаги е бил силно зависим от моментното развитие на технологиите, които захранват игрите. Поради тази причина първите заглавия на компанията бяха 3D платформъри, вдъхновени от японски класики като Sonic и Mario. С появата на PlayStation 3, обаче, инструментите за пресъздаване на достатъчно правдоподобна околна среда и персонажи достигнаха ниво, което вдъхнови не един и два разработчика да опитат да разкажат своята история посредством реалистично изобразяване на съответния свят и прилежащите му персонажи.

За мнозина може би ще представлява интерес да научат, че оригиналният Uncharted, издаден през далечната вече 2007 година, почти не затри талантливото студио. Преходът от анимационни персонажи, анимирани на ръка, до такива с реалистични пропорции и мокап анимации се оказва меко казано труден за „кучетата“ – между 2005 и края на 2006 година мнозина напуснаха Naughty Dog, предвиждайки крах на разработвания Uncharted: Drake's Fortune. Последният обаче се оказа добре приет от критиката и публиката проект, който освен всичко останало е бе и комерсиално успешен.

Големият успех за Naughty Dog, обаче, настъпи с излизането на Uncharted 2, който буквално промени профила на приключенските игри от трето лице. Първите три игри от серията са своего рода дигитални приключения на Индиана Джоунс, но с алтернативен персонаж и обаяние. От друга страна, трите истории, написани от Еми Хениг, бяха приятни оувър-дъ-топ изпълнения, но нищо повече.

Пробивът за „кучетата“ що се отнася до изграждането на многопластови, правдоподобни персонажи, настъпи с излизането на The Last of Us. Движещата сила в целия разказ са взаимоотношенията между Джоул и 14-годишната Ели. Взаимоотношения, които се развиват в рамките на цялата игра и създават връзка между два персонажа, която просто не бяхме виждали до онзи момент в рамките на развлекателен софтуер.

С вече Нийл Дръкман на режисьорското столче, чрез The Last of Us Naughty Dog предложи докосващо, изключително увлекателно приключение. Такова, което се оказа повратна точка за индустрията. Неслучайно тогава Empire нарече продукта на Sony "Citizen Kane moment" за видео игрите като референция към един от най-знаковите филми на всички времена.

Първоначалните планове за Uncharted 4 включваха отново приключение, написано от Еми Хениг. Играта дори беше обявена официално чрез тийзър малко преди премиерата на PlayStation 4.

Няколко месеца по-късно, обаче, Еми напусна студиото, а на режисьорските столчета приседнаха основните виновници за съществуването на The Last of Us – споменатият Нийл Дръкман и Брус Стралей.

И така – заслужаваше ли си чакането? Надскачат ли кучетата предходния си епос и колко всъщност Uncharted e Uncharted 4: A Thief's End?

Чистата и свята истина, е, че новите приключения на Дрейк са резултатът, получен след бурна сексуална нощ между Uncharted 2 и The Last of Us.

По времето на писането на този текст Uncharted 4: A Thief's End е най-високо оцененият развлекателен софтуер в рамките на настоящата конзолна генерация, а по мое мнение ще остане и като едно от най-добрите заглавия за цялата генерация въобще.

Два са елементите, които допринасят за безобразно високото качество на продукта – баланс и изключително добре рамкиран гейм-дизайн.

Uncharted 4 е безумно красив, предлага множество малки, но важни подобрения в геймплея и не на последно място по-добре изградени история и персонажи (спрямо оригиналната трилогия).

Още тук ще натъртя, че почти всичко в Uncharted 4 работи в подкрепа на наратива. Осезаемо по-голямата тежест на последния спрямо предшествениците му, дело на Еми, се усеща още в първия половин час на играта.

Всъщност, първите 4-5 часа служат почти ексклузивно за изграждане на персонажите – въвеждането на нов герой (братът на Нейтън), „нормалният“ живот на Елена и Дрейк, представянето на централните антагонисти. В основата си U4 е семейна драма, облечена в адвенчър опаковка. Освен техническата, това е другата разлика спрямо старите игри от серията - всичко, което се случва в Uncharted 4, е в пъти по-обосновано. А от там със сигурност ще ти пука за персонажите и каква ще бъде тяхната участ.

В личен план A Thief's End ме върна 25 години назад във времето, когато като хлапак се бях захласнал по класическия приключенски роман на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата“. Тук, разбира се, не става въпрос за буквален прочит на литературната класика, а за сходното емоционално въздействие на сценария на Дръкман (и Джош Шер). В продължение на няколко дни бях извън времето и пространството на дъждовна София. Бях в Либерталия - в търсене на съкровището на Айвъри.

Настоящото ревю обаче може да се превърне в твърде скучна стена от текст, затова до края ще опитам да разкажа за новия епос на Naughty Dog в значително по-стегнат формат.

Визуалното изпълнение на Uncharted 4 е нещо, на което трябва да станеш свидетел от първа ръка, за да оцениш какво са сътворили лудите кучета. Никакви клипове или трейлъри в YouTube не могат да те подготвят за феноменалната класа на 3D и 2D художниците, работили върху проекта. Цветови гами, материали, текстурно разнообразие и бесен набор от феноменални партикъл ефекти ще те накарат да се усъмниш в способността на всички останали гейм разработчици да използват по предназначение хардуера на PlayStation 4. Естествено, конзолата предлага не една и две технологично адекватни заглавия, но това, на което ще станеш свидетел в Uncharted 4, е някаква магия. Казвам го като човек, който разработва hi-end софтуер и има ясна идея какви са възможностите на PlayStation 4. Всички снимки, които ще откриеш в рамките на този текст, представят действието в реално време. За първи път кът-сцените в Uncharted не са под формата на предварително рендната сцена във видео формат и това спомага за още по-плавния преход между геймплей и стриктно наративни сцени.

Геймплейните промени са вдъхновени от значително по-голямата хардуерна мощ на PS4 спрямо PS3 и The Last of Us.

A Thief's End продължава да бъде линейно приключение, но големината на част от локациите е по-близо до open world мащабите на игри като Far Cry, отколкото коридорните им събратя в оригиналните игри от поредицата. От там и свободата за действие е значително по-голяма – Дрейк може да подходи към различни ситуации по повече от един начин. Контролът никога не е бил толкова стегнат, а от там и целия шутинг елемент е класи над първите три игри. Все още, разбира се, е далеч от класиката на Миками и Platinum Vanquish, но и целта на Naughty Dog никога не е била да предоставят най-добрият шутър на пазара.

Неслучайно по-горе споменах елемента баланс. Като количество споменатият шутинг, слава богу, е в особено ниски количества. Геймплеят почти ексклузивно служи в подкрепа на наратива. Това е и причината U4 е се усеща като най-малко схематичния Uncharted до момента. Докато в старите части се редуваха на равни интервали шутинг пасажи в съчетание с бомбастични сцени, последвани от привидно спокойствие, в Uncharted 4 това, което искат да разкажат Naughty Dog, винаги взема връх.

На нормална трудност играта се преминава за около 15-на часа, а след това следва и новият мултиплейър.

Като минус мога да отбележа факта, че въпреки взетите назаем стелт елементи от The Last of Us, подходът към бойните ситуации и тежестта на оръжията по време на стрелба си остава доста по-индиана-джоунски. Разбира се, тук става въпрос за чисто субективно предпочитание на по-тромавата, но и въздействаща геймплейна механика на TLOU. По-екшън ориентираните играчи със сигурност ще бъдат подразнени и от липсата на много екшън (особено в първите 4-5 часа от играта).

Обратното – тези, които харесват методите, по който Дръкман и компания за разказване на истории, ще останат меко казано очаровани от начина, по който върви действието в играта.

Платформигът е приятен и очаквано лесен, като е необходимо да споделя за новия начин за предвижване – посредством въже и кука. Последните дават още по-голяма свобода на придвижването на Нейт през нивата и възможност за алтернативен подход при битките.

Новост е и възможността Нейт да управлява превозни средства. В оригиналните части всяко (джип, кон и т.н.) вървеше по релси, без възможност за реално въздействие от страна на играча.

По отношение на звука, нещата също са на очакваното високо ниво. Нямам идея как работи 7.1 миксът, но 5.1 побратимът му, в съчетание с адекватна озвучителна система, буквално ще те отвее. Нолан, Трой и компания правят за пореден път ролите на живота си.

Хм, като се замисля Naughty Dog са като нашата Стефка Костадинова – с всеки следващ свой опит вдигат летвата до височини, които единствено те отново могат да преодолеят. Трудно можеш да откриеш по-адекватна причина да инвестираш в конзолата на Sony. Uncharted 4 е новото мерило за екшън адвенчър жанра и поредна крачка към все по-адекватен сторителинг в гейм формат. Наред е The Last of Us 2…           

Още от Ивайло Коралски:

Ratchet & Clank

Какво играхме и какво обикнахме през 2015 година

UNCHARTED: The Nathan Drake Collection

Ивайло Коралски
Ивайло Коралски

Ивайло Коралски е едно от добре познатите имена из българските гейминг среди. Дългогодишен автор на висококачествени статии и рецензии, Ивайло е успял да превърне името си в институция, що се отнася до света на технологиите и развлекателния софтуер. За VIBES е истинско удоволствие, а и чест, че Ивайло Коралски ще бъде един от нашите автори.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни