Чакам приятелите на Ивайло Терзийски и самия него на едно кръстовище близо до Българския културен институт, където само след два часа предстои премиерата на последната му стихосбирка „Сърце в ремонт.“ Закъсняват. Нормално. Организацията го изисква. Днес е симптоматичен ден за института. Мисля си за бъдещето и новото начало, което се поставя тук, и то именно в месеца, когато празнуваме своите будители. Сега събитието изглежда някак просто, като едно от всичкитe събития, но интуицията ми подсказва,…
Етикет