The OА – паралелни вселени и душевна нирвана

Вероятно по-любопитните отдавна са вкусили света на сериала The OA, който предстои да разгърна. Неврофизиологични експерименти, психология, метафизична любов, достойна за роман на Фицджералд. А според IMDb, освен заслужила си 7,8 рейтинг,  продукцията обрамчва жанровете – фентъзи, драма, мистерия. 2016-та ни подари първи сезон, но чак на 22-ри март тази година, Netflix пусна втория и добре че. При непосилно голям избор, забравяш, че си чакал, но продължението ме  шокира, бидейки още по-добро.

Косъздател, сценарист и главен герой,  актрисата Брит Марлинг (“I Origins”; “Another Earth”), открехва  измерения, буквални и преносни, сякаш лично допряла се до смъртта и отвъд нея, готова да претвори в нежност нещо, което напомня полусън.

Играта, точното разпределение на динамика, емоция, красиви картини и преплитащи се в цяло истории, образува шедьовър. Особен, объркан, дори неловък, но красив до липса на думи.

Редица хора, преминали NDE ( near death experience – преживяване близо до смъртта), свидетелстват, че кадрите, описанията в сериала, както и усещането, което носи, са гравирали достоверно истината . Аз мога само да допълня, че ако изпитвате откъсване от реалността, гледайки филми, то в този случай, ще се чувствате на мили далеч  от тялото си, но и много дълбоко в себе си.

The OA
The OA

Прери (Брит) e сляпо русо създание, търсещо човека, от когото обстоятелствата са я разделили в невръстни години. От дете има ясни пророчески видения, най-често в сънна форма, които рационалното й семейство третира като налудност, а умът й - като предупреждение или чакащ стъпки път. Вселенският повик и най-силното й желание, я затварят в ситуация, отвъд представите и човешки лимити на търпимост. И точно там се преплита научната фантастика и сложната хорска природа. Как се възпитава воля, има ли наистина безизходица, дали инстиктите и любовта са поравно важни и слети през точната опасност пораждат катарзис.

Тече предистория и допълнителни истории. Сън в съня, както Inception ни научи, пласт зад пласта и най-вече -  реалност или упорита делюзия. Никой не е сигурен, но все пак знае.

 

Група тийнейджъри биват заляти до петите от вълнение, разтреперани от преживяното от Прери, която настоява да бъде наричана OA. Първи сезон почва с нейното завръщане от Ада и споделяне на причудливия й опит.  Не просто  за гласност  или терапия, а с ясна, стоманена цел, правеща от слушателите бъдещи участници.

Предстоят въртележки между  спомени и настояще, премеждия на две групи от несрещнали се главни герои, влюбване по-силно от всяка земна страст, приятелство но повече братство, борба, възкръсване, емпатична жестокост (да?! има, пример: Джефри Дамър), пълнокръвни и реалистични емоционални обрати.

Ежедневен смисъл, екзестенциален смисъл, цената на развитието и помощта, която никога не стихва и закърпва крилата. Светлинката на висшата цел и свързването. И колко сам и тайно презиращ се е изолиралият се в името на егоистични постижения, дори да ги маскира като обществено значими в съвестта си.

The OA
The OA

И някъде измежду всичко -  изчанчени танци, по-чувствени от индиански и точно толкова символични. Напомнят животински съчетания от звуци и движения, които те карат да възкликнеш "wtf", но след три серии неусетно да ги имитираш.

Относно патерицата на добрия сценарий, а именно е играта, трябва да спомена, че Джейсън Айзъкс (познат като бащата на Драко в "Хари Потър") е почти непоносимо добър в ролята на  ключовия за сюжета Хънтър Пърси. Дори само заради него, в комбинация с равностойно силния останал каст, сериалът си струва binge-watching.

Вторият сезон се отличава с много динамика и с Карим Уошингтън (Кингсли Бен-Адир - King Arthur: Legend of the Sword ; World War Z), който носи от горчивия опиум на циниците с добри сърца, които всички обичаме, дори да не са Уве. Той е частен детектив, нагазил в най-обърканата и опасна мешаница под случай, който инстинктът го бута да поема.

The OA
The OA

Звучи холивудско в пошъл смисъл, но е много по-напластено смислово от очевидното. Нижещите се препятствия зад шансовете не водят до успех, традиционна голяма любов и почести. По-скоро разгръщат реалността в нюанси, непознати или забравени от много, но и я забъркват още повече. Неговото търсене  (и красивата му уверена походка *wink*) води до комбиниране на трите основни сюжетни линии, за да го върне на мястото откъдето започна. Обаче от друг ъгъл, по-навътре  и с понижена скептичност.

Образът му репрезентира строго рационалния, справящ се, образован и позакоравял градски тип. Онази част от населението , която след три изречения, включващи астрална проекция, би извикала санитари, клатейки глава и вяра.

Необяснимо го влече към разплитане, първо от морален дълг, но второ, и по-искрящо – от нужда да узнае смисъла и логиката зад нещата, които са извън най-разумното. Да открие очевидното -  че освен хаотичен порядък, лудостта притежава  и последователност. 

Децата  от първия сезон отново са движеща сила и отново другите приятели на Прери са вплетени в кошмара си. Асоциацията за ненаучените уроци ме преследва, гледайки сериала, все едно животът ми не е достатъчен.

The OA
The OA

Русата странна жена a.k.a Прери a.k.a OA вече е Нина, което име присъства и в първата част (сезоните се именуват  като първа и втора част). Животът й е съвсем друг, но в известен смисъл същият с добавени кураж и осъзнатост. Спъва се в хора, които сочат собствените й сенки, вътрешни и отразени.

Психическата неуравновесеност е проявена и по-буквално в лицето на лудница. А един от лекуващите лунатиците от споделена психоза (в цитат от сцена се казва, че такава не съществува), е най-малко очакваният.

Ще видите изоставена къща, криеща смисли и тайни повече от просто духове, колективни предсказания на сънуващи, умни хакер-мацки, мъдри душевно мацки, астрални пътешественици, обсебен от смъртта учен, личностни конфликти, духовни водачи, пътища, по които много поемат, но малко свършват, визуална, спираща сърцето, красота.

Ще сте ужасени, заинтригувани и чувстващи. Сериалът не пести екшън, нито настръхнало очакване и вдъхновение за действие след затваряне на екрана. Но най-вече, най-силно и пръскащо окови, се вмъква любовта.  В най-чиста, смела и жива форма. Онази ангелоподобната, дето и в съня спуска знаци. Вдишайте дълбоко и приятно гледане. Аз отивам пак да си пусна втори сезон.

Мартина Чалъкова
Мартина Чалъкова

Завършила съм психология, но по-силно и натурално ме влече философията. И дървената, и по-смислената. Обичам да пиша, пея и да бъда пометена от стойностно кино, поезия или перфектно изречение. Интересувам се от катарзиси и всичко, което е емоционално наситено. Стилово съм минала през детски приказки, разкази, импресии, поезия, почти издадох книга.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни