Вероятно по-любопитните отдавна са вкусили света на сериала The OA, който предстои да разгърна. Неврофизиологични експерименти, психология, метафизична любов, достойна за роман на Фицджералд. А според IMDb, освен заслужила си 7,8 рейтинг,  продукцията обрамчва жанровете – фентъзи, драма, мистерия. 2016-та ни подари първи сезон, но чак на 22-ри март тази година, Netflix пусна втория и добре че. При непосилно голям избор, забравяш, че си чакал, но продължението ме  шокира, бидейки още по-добро.

Косъздател, сценарист и главен герой,  актрисата Брит Марлинг (“I Origins”; “Another Earth”), открехва  измерения, буквални и преносни, сякаш лично допряла се до смъртта и отвъд нея, готова да претвори в нежност нещо, което напомня полусън.

Играта, точното разпределение на динамика, емоция, красиви картини и преплитащи се в цяло истории, образува шедьовър. Особен, объркан, дори неловък, но красив до липса на думи.

Редица хора, преминали NDE ( near death experience – преживяване близо до смъртта), свидетелстват, че кадрите, описанията в сериала, както и усещането, което носи, са гравирали достоверно истината . Аз мога само да допълня, че ако изпитвате откъсване от реалността, гледайки филми, то в този случай, ще се чувствате на мили далеч  от тялото си, но и много дълбоко в себе си.

The OA
The OA

Прери (Брит) e сляпо русо създание, търсещо човека, от когото обстоятелствата са я разделили в невръстни години. От дете има ясни пророчески видения, най-често в сънна форма, които рационалното й семейство третира като налудност, а умът й - като предупреждение или чакащ стъпки път. Вселенският повик и най-силното й желание, я затварят в ситуация, отвъд представите и човешки лимити на търпимост. И точно там се преплита научната фантастика и сложната хорска природа. Как се възпитава воля, има ли наистина безизходица, дали инстиктите и любовта са поравно важни и слети през точната опасност пораждат катарзис.

Тече предистория и допълнителни истории. Сън в съня, както Inception ни научи, пласт зад пласта и най-вече -  реалност или упорита делюзия. Никой не е сигурен, но все пак знае.

 

Група тийнейджъри биват заляти до петите от вълнение, разтреперани от преживяното от Прери, която настоява да бъде наричана OA. Първи сезон почва с нейното завръщане от Ада и споделяне на причудливия й опит.  Не просто  за гласност  или терапия, а с ясна, стоманена цел, правеща от слушателите бъдещи участници.

Предстоят въртележки между  спомени и настояще, премеждия на две групи от несрещнали се главни герои, влюбване по-силно от всяка земна страст, приятелство но повече братство, борба, възкръсване, емпатична жестокост (да?! има, пример: Джефри Дамър), пълнокръвни и реалистични емоционални обрати.

Ежедневен смисъл, екзестенциален смисъл, цената на развитието и помощта, която никога не стихва и закърпва крилата. Светлинката на висшата цел и свързването. И колко сам и тайно презиращ се е изолиралият се в името на егоистични постижения, дори да ги маскира като обществено значими в съвестта си.

The OA
The OA

И някъде измежду всичко -  изчанчени танци, по-чувствени от индиански и точно толкова символични. Напомнят животински съчетания от звуци и движения, които те карат да възкликнеш "wtf", но след три серии неусетно да ги имитираш.

Относно патерицата на добрия сценарий, а именно е играта, трябва да спомена, че Джейсън Айзъкс (познат като бащата на Драко в "Хари Потър") е почти непоносимо добър в ролята на  ключовия за сюжета Хънтър Пърси. Дори само заради него, в комбинация с равностойно силния останал каст, сериалът си струва binge-watching.

Вторият сезон се отличава с много динамика и с Карим Уошингтън (Кингсли Бен-Адир - King Arthur: Legend of the Sword ; World War Z), който носи от горчивия опиум на циниците с добри сърца, които всички обичаме, дори да не са Уве. Той е частен детектив, нагазил в най-обърканата и опасна мешаница под случай, който инстинктът го бута да поема.

The OA
The OA

Звучи холивудско в пошъл смисъл, но е много по-напластено смислово от очевидното. Нижещите се препятствия зад шансовете не водят до успех, традиционна голяма любов и почести. По-скоро разгръщат реалността в нюанси, непознати или забравени от много, но и я забъркват още повече. Неговото търсене  (и красивата му уверена походка *wink*) води до комбиниране на трите основни сюжетни линии, за да го върне на мястото откъдето започна. Обаче от друг ъгъл, по-навътре  и с понижена скептичност.

Образът му репрезентира строго рационалния, справящ се, образован и позакоравял градски тип. Онази част от населението , която след три изречения, включващи астрална проекция, би извикала санитари, клатейки глава и вяра.

Необяснимо го влече към разплитане, първо от морален дълг, но второ, и по-искрящо – от нужда да узнае смисъла и логиката зад нещата, които са извън най-разумното. Да открие очевидното -  че освен хаотичен порядък, лудостта притежава  и последователност. 

Децата  от първия сезон отново са движеща сила и отново другите приятели на Прери са вплетени в кошмара си. Асоциацията за ненаучените уроци ме преследва, гледайки сериала, все едно животът ми не е достатъчен.

The OA
The OA

Русата странна жена a.k.a Прери a.k.a OA вече е Нина, което име присъства и в първата част (сезоните се именуват  като първа и втора част). Животът й е съвсем друг, но в известен смисъл същият с добавени кураж и осъзнатост. Спъва се в хора, които сочат собствените й сенки, вътрешни и отразени.

Психическата неуравновесеност е проявена и по-буквално в лицето на лудница. А един от лекуващите лунатиците от споделена психоза (в цитат от сцена се казва, че такава не съществува), е най-малко очакваният.

Ще видите изоставена къща, криеща смисли и тайни повече от просто духове, колективни предсказания на сънуващи, умни хакер-мацки, мъдри душевно мацки, астрални пътешественици, обсебен от смъртта учен, личностни конфликти, духовни водачи, пътища, по които много поемат, но малко свършват, визуална, спираща сърцето, красота.

Ще сте ужасени, заинтригувани и чувстващи. Сериалът не пести екшън, нито настръхнало очакване и вдъхновение за действие след затваряне на екрана. Но най-вече, най-силно и пръскащо окови, се вмъква любовта.  В най-чиста, смела и жива форма. Онази ангелоподобната, дето и в съня спуска знаци. Вдишайте дълбоко и приятно гледане. Аз отивам пак да си пусна втори сезон.

Автор

Завършила съм психология, но по-силно и натурално ме влече философията. И дървената, и по-смислената. Обичам да пиша, пея и да бъда пометена от стойностно кино, поезия или перфектно изречение. Интересувам се от катарзиси и всичко, което е емоционално наситено. Стилово съм минала през детски приказки, разкази, импресии, поезия, почти издадох книга.

Напишете коментар