Учители, не водете учениците на театър!


През цялото ми училищно обучение имах късмета да попадам в класове, които не се славиха като особено кротки. В прогимназията например бяхме последната буквичка ("Д"), защото класната ни от началния етап не искаше класа да се разделя и всички останахме заедно от 1-ви до 7-ми клас... та като по-особена група, ни сложиха последни. Хубаво, ама една от учителките ни обяви, че щом сме последни, значи нещо не ни е наред, защото "А" и "Б" клас бяха най-примерните ученици, "В" бяха изобразителната паралелка, а ние с "Г" - явно каквото е останало, поне според нейните разсъждения.

Разказвам тази травмирала ме явно история, защото никоя учителка тогава не искаше да поеме отговорността да ни заведе някъде - я на кино, я на театър, пък да не говорим за екскурзии и зелени училища. Просто не желаеха да поемат подобна отговорност, а аз, познавайки нрава на съучениците си, напълно ги разбирам. Вярно, липсваше ми и аз да се хваля, че сме ходили някъде с класа, както правеха приятелките ми от други училища, но и това се преживява.

Преди два дни с половинката ми решихме да отидем на театър, за да гледаме една от най-популярните постановки в Народния театър, а и изобщо - "Хъшове". Имам слабост към пиеси по книги (в случая - повести) и нямах търпение да видя актьорската интерпретация на Вазовата творба.

Още с влизането си в залата обаче разбрах, че този път няма да успея да се насладя на постановката. Защото точно до нашите места се настаниха около пет или шест (а може и повече) реда ученици на видима възраст между 5-и и 7-ми клас, най-вероятно 7-ми, защото тогава се учи "Немили-недраги".

Първо, адмирирам желанието на учителките да запознаят децата с повестта от още един ъгъл. Защото, едно е да я прочетеш сам вкъщи, неразбирайки половината от турцизмите и невлагайки кой знае каква емоция, друго е да я изживееш.

Дотук добре, но учениците в тази възраст или поне една представителна извадка от тях, едва ли се интересуват особено от театър. Или от история. Или от българска литература. Не. От началото до края на театралното представление около нас се чуваше безобразно шушукане и сподавени смехове, а мобилните телефони не спираха да осветяват лицата на виновниците. Имаше моменти, в които нямах търпение от сцената да зазвучи силна музика, която да прикрие недопустимия шум, който идваше от най-малките присъстващи в залата.

Любопитно е, че учителките стояха сред децата, но явно не считаха за проблем говоренето им в зала, пълна с хора, дошли по свое желание да се насладят на най-старата постановка в театър "Иван Вазов". Забележки се чуха точно два пъти: от една дама и от един господин, седнали съвсем близо до децата, които в един момент не можаха да издържат на напрежението.

Аз лично на няколко пъти исках да напусна залата, но устоях на изкушението - заради актьорите, които бяха на сцената и даваха най-доброто от себе си. Молех се само да не чуват шумовете от специалните детски редове, защото не мога да си представя каква обида към труда и старанието си биха изпитали.

След края на първото действие опитах да говоря с две от учителките, но те най-безцеремонно прехвърлиха топката на трета своя колежка, която в този момент беше извън залата. Обърнах се към една от дамите, които посрещаха гостите в театъра и тя ме уведоми, че това често се случва, когато има групи от ученици. Увери ме, че през второто действие с колегите ѝ ще дежурят повече и действително - тишината тогава бе малко по-осезаема.

Парадоксалното в случая е, че за пръв път в живота си получих отрицателен театрален опит, при това на една от постановките, които съм посещавала с най-голямо желание. Затова бих искала да помоля всички учителки, които с най-добри намерения водят учениците си на театър - не го правете! Всички достатъчно добре познавате учениците си и тяхната дисциплина, така че няма как да повярвам на изненадата ви, провокирана от поведението им.Защото това, на което станах свидетел преди няколко вечери, беше грозно. И от страна на децата, и от страна на техните учителки.

Станислава Симидчийска
Станислава Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни