VIBES на Lollapalooza: The Weeknd to Remember

Музикалният фестивал Lollapalooza в Берлин е само два дни, но е толкова грандиозен, с толкова ярки изпълнители, събрани на едно, че се усеща така, сякаш да е цяла седмица. Представете си с коктейл в ръка (абсолютният фаворит от които синият AbsolutLolla с вкус на пъпеш) да пеете с още хиляди хора I can't feel my face when I'm with you| But I love it, but I love it в събота вечер, а само няколко часа по-късно Dua Lipa да ви кара да вдигнете среден пръст за всеки, който някога е разбивал сърцето ви.

Организаторите на фестивала бяха събрали на едно над 60 изпълнителя и групи – както немски, така и световноизвестни, които можеш да слушаш срещу билет от 140 евро за двата дни. Мястото на събитието само по себе си е една от must see локациите на Берлин – Олимпийският стадион, построен през 1936 година за Летните олимпийски игри. На него бяха изградени няколко сцени на открито, отделно от основната, която е с капацитет за над 77 хил души. Първата вечер, над час преди старта на концерта на David Guetta същата тази сцена бе затворена защото е тотално запълнена.

снимка: Радина Василева

Втората вечер същото се повтори и за концерта на Kygo. Излишно е да казвам, че имаше поне по още два успоредни концерта, които също се радваха на многохилядна публика. Изобщо, навсякъде се пръскаше по шевовете. Въпреки това инциденти нямаше, всеки си пиеше питието с усмивка, никой не се буташе, за да мине по-напред до сцената, никой не крещеше, мъртвопияни видимо липсваха. Е, имаше едно изключение, но за него малко по-късно. Усещането за сигурност, спокойствие, добра организация и цивилизованост бе на лице. Неща, които вкупом в България рядко са факт.

снимка: Радина Василева

Първият изпълнител, който чаках с нетърпение, бе The Weeknd. Концертът по програма трябваше да започне в 20:30 ч. Минута след уречения час Ейбъл Тесфайе вече бе на сцената, облечен в типичното за стила му дънково яке, няколко размера по-голямо. При вида му публиката полудя и интересното е, че не само мацки плачеха от вълнение. Час и половина канадската алтърнатив R&B икона не се спря и за миг и пееше така, сякаш си си го пуснал по Spotify, както се шегувахме помежду ни. Разбира се, нямаше нищо на плейбек в изпълнението му. Всъщност всеки, който бе дошъл да пее на феста, не използваше такива трикове. Сякаш бе въпрос на чест да изпълняваш на живо и да докажеш, че мястото ти заслужено е на тази грандиозна сцена тук, в сърцето на Берлин. Макар температурите вечер да падаха под 20 градуса The Weeknd пя толкова секси и с такъв хъс, че имах чувството, че съм на сантиметри от слънцето. Усещането се засили особено когато по време на припева на The Hills сцената избухна в пламъци… Бела Хадид е голяма късметлийка!

снимка: Радина Василева

Лично за мен ден втори бе още по-емоционално наситен, тъй като бях на метри от Rag'n'Bone Man, Dua Lipa и Imagine Dragons. Сигурно ще ми се смеете, но единствената песен, която знам на Rag'n'Bone Man дотогава бе Human и честно казано не ме впечатляваше, да не кажа, че ми е досадна. Да, обаче пичът ме обори и накрая си тръгнах впечатлена. Не само от внушителните му 1.96 м, брада и татуси, но и от медния, кристален глас, който звучи еднакво добре както на ниските, така и на високите тонове. Малко преди края на концерта му обаче се насочих към съседната сцена, за да успея да се наслаждавам от по-близо на любимата Dua Lipa. Неписаното правило на този фест бе, че никой не се бута из тълпата, за да стигне по-напред. Ако искаш да си близо до сцената трябва да отидеш максимално рано.

Макар едва на 23 години, за пореден път тя доказа, че добре знае как се прави шоу от класа. Показа и една друга страна – на човечност и състрадание. В началото на третата или четвърта песен изведнъж лицето й посърна и помоли да спрат изпълнението. Причината – момче от първите редици, явно прекалило с алкохол, трева или просто емоции, се беше свлякло на земята. „Съжалявам, но не мога да продължа изпълнението си ако знам, че някой от публиката не е ОК“, обясни простичко брюнетката от албански произход. Чакахме 7-8 минути докато ситуацията се нормализира. Dua Lipa смени баладата, която бе започнала по-рано и вместо нея реши да вдигне настроението с една от тематичните си бързи песни. Въпреки това, в първите минути ми се стори, че притеснението й от случилото се все още не я бе пуснало. И въпреки това целият стадион пя с нея, а малко по-късно и всички, вкупом, вдигнахме среден пръст на онези, които някога са разбили сърцето ни, пеейки You say you're sorry, but it's too late now| So save it, get gone, shut up|'Cause if you think I care about you now|Well, boy, I don't give a fuck.

 

Заради концерта на Imagine Dragons не успях да се доредя до този на Kygo, тъй като сцената бе запълнена и затворена може би час преди началото. Но пък бандата с продадени над 12 милиона албума за пореден път показа защо имат три награди American Music Awards, пет – Billboard Music Awards, една Grammy Award, и една World Music Award. Вокалистът Дан Рейнолдс се появи полугол, само по фитнес шорти. Съдейки по фигурата му добре се справя и в залата. Концертът бе изключително емоционален, тъй като, по думи на Дан, това е последното им участие от турне, продължило повече от година. От всички изброени до тук концерти от Lollapalooza техният бе най-интерактивен. Още по време на първата песен Дан грабна едно от гей знамената на човек от публиката, заявявайки, че всеки има своето място под слънцето и не трябва да се съдим един друг. Но това далеч не бе единственият му призив. Без срам призна, че преди години е бил диагностициран с депресия. Че е бил нещастен и без ясна посока и че знае, че мнозина от хората, които са днес тук се чувстват по същия начин и възнамеряват да се откажат. Следващата му реплика, която ще остане за дълго в съзнанието ми, бе „Don’t take your life from us!“. И в този момент видях толкова много хора около мен, които избухнаха в сълзи. Толкова много млади души, които явно са изгубили пътя. Които подскачаха и се смееха до преди няколко секунди, без изобщо да личи какво всъщност се случва в мислите им…

Тази сцена бе не просто конструкция, Дан я превърна в трибуна. И помоли всеки от присъстващите да не позволява на медии, политици, интернет да поставят съзнанието му в коловоз, а вместо това да търси своето призвание, своето щастие. И да си ги защитава ревностно. Защото само тогава ще е истински жив. И само тогава светът ще е едно добро място.

Приключвам разказа си така, макар че има поне още толкова за разказване и показване. Но ще послушам Дан. Изключвам компютъра и излизам. Защото животът не е на пиксели.

Радина Василева
Радина Василева

Радина е от онези хора, които съчетават много противоположности в едно. Определя се като циник и мечтател, егоист и филантроп, драскач и поет. Убедена е, че еднакво добре й се получава да е както бурсук, така и бъбривец. Обожава да завладява нови светове - в кулинарията, музиката, киното. Особено ако вървят с готина компания и коктейл в ръка. Част е от екипа на Studio VASKOLOV.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни