Виктор Топалов и "Бохемска София" – прозорец към миналото, който ще открехнем

Днес е 17 септември и освен че има много хора, на които е редно да честитим имения ден, датата ни подсеща и за нещо друго – да се разходим в любимия си град, без да бързаме, и да се насладим на всяка крачка, която правим. Днес София празнува! Ние също няма да пропуснем да отбележим този повод. Сигурни сме, че много от вас не само обитават, но и обичат София – защото всеки, който е прекарал достатъчно време в нея, няма как да не я обикне. Именно с тази мисия – да разгърне нейния потенциал и да покаже културното наследство, което София притежава, се е заел и Виктор – млад и амбициозен, той непрестанно се рови в книгите, които му разкриват тайните на града от преди повече от век.

Намираме го в неговия офис, затрупан от различни заглавия, свързани с историята, и готов да ни разкаже за всичко, което искаме да знаем.

Как София спечели любовта ти?

Аз съм роден в София и най-хубавите ми спомени от детството са свързани с града. Имах късмета и удоволствието през всички 12 години да уча в центъра, което ми даваше възможност всеки ден да се разхождам из старите софийски квартали, които ми изградиха един много хубав образ на София. От друга страна пък, дълги години живея в квартал Люлин, който макар и различен от самия исторически център, носи своя чар и има интересни истории. Заради работата ми в семейната бръснарница ежедневно се срещах с много хора, които разказваха своите любими истории за Люлин и за София. Всичко това, в съчетание с интереса ми към историята, разпали страстта ми към миналото на София – като мой роден град, това беше най-близо до мен и започнах да се интересувам по темата.

Чували сме за много проекти, които не са се осъществили, както и за сгради, чието първоначално предназначение е било друго - представяш ли си София по един такъв, напълно различен начин?

За радост много от тези проекти не са само идеи, за които четем в книгите, а са били част от истински архитектурни конкурси. Това означава, че разполагаме с техни чертежи, които можем да „наложим“ на фона на познатата ни София. Благодарение на скиците, аз не просто си представям, но виждам как би изглеждал града с всички тези промени. Има някои много любопитни строежи, които не са се осъществили, а е трябвало. Може би най-интересен, но пък малко известен, е проектът на една сграда, която е трябвало да бъде издигната на мястото, на което днес е намира статуята на Света София. Тази сграда – Дом на съветите, е трябвало да се простира от площад "Света Неделя" чак до улица "Пиротска" и да завърши правоъгълника, който днес представлява Ларгото. Проектната ѝ височина е 116 м, което означава, че една сграда от 50-те години е щяла да бъде едва 10 м. по-ниска от най-високата сграда в България в момента. Предполагам, че една такава сграда, която по своите размери надхвърля Партийния дом, щеше да промени със сигурност облика на града. Мисля, че това е най-грамадният проект за центъра на София, който не се е осъществил, но пък за радост имаме материали, които ни дават информация за това как е трябвало да изглежда социалистическия идеален център.

Виктор Топалов

Как се роди идеята за Бохемска София и защо точно “бохемска”?

През декември 2016 г., когато започнах да провеждам безплатни туристически обиколки на английски език в София, с цел те да бъдат различни от всичко, което вече се предлагаше в града, реших да засягат периода на монархията в България – най-славното време за историята на града. Мислих за различни имена, докато моята леля не каза, че „бохемска“ звучи най-добре, защото самата дума носи чувство на лекота, на изкуство, на култура, на хубав живот и най-вече – на разказ. И така, първата ми обиколка носеше името The Bohemian Tour. През 2019 г., когато създавах страницата, след като минах през различни имена, се върнах към главната идея на това, за което исках да пиша – писатели, художници, кафенета, ресторанти, забави и прочие. Това естествено ме доведе до темата за бохемството – за свободния живот, който се изразява в изкуство, любов и забавление – с няколко думи, това са и темите на текстовете, които може да намерите на нашата страница.

Какви са хората на старата бохемска София?

Бохемите в минало в повечето случаи са високоинтелигентните хора, които поставят творчеството и изкуството над финансовите възможности. Много от тях са живели в бедност, но това не им е попречило да се превърнат в това, което са днес. Разбира се, бохемите са и обикновените хора, които са част от пъстрия градски живот. Всички те заслужават да бъдат споменати. Мисля, че в историята се говори предимно за владетели, войни и правителства и много по-малко се споменават хора като сервитьора в Писателското кафене, който е давал на вересия чай и торти на писателите между двете световни войни. Дори без да споменаваме Бай Коста в учебниците по история, той всъщност е помагал на хора като Елин Пелин, Елисавета Багряна, Андрей Николов и др. да продължават да творят. В нашата страница ние се стремим да покажем, че историята е изпълнена с много такива забавни, човечни и сърдечни истории и не всичко е война или мир.

Коя е любимата ти бохемска ниша? (кино, архитектура, театър)

Бих казал, че това е литературата – просто защото с нея се занимавам от най-много време. Самият аз дълго време не само четях, но и пишех стихотворения. По-късно започнах да се интересувам и от музика, а в последно време особено привлекателна ми се струва историята на българското кино – имах късмета да попадна на много интересни книги и личности, които по увлекателен начин разказват за киното в България и най-вече в София. Естествено, всички ниши на изкуството в първите години след Освобождението се движат с една и съща скорост и това ми позволява да намирам връзки между тях и да опознавам по-добре културния живот от онази епоха.

Какво би споделил за София на човек, който нищо не знае за нея? И какво би му препоръчал да види първо?

Бих му казал естествено, че София е град с хилядолетна история, но освен римските останки и останките от Средновековието, разбира се, моята любима тема е следосвобожденска София, към която бих насочил вниманието. Непременно бих му казал, че София е увеличила населението си повече от 100 пъти само за 140 години, тъй като след Освобождението населението на града е по-малко от 12 хил. души, а днес то наброява повече от 1 200 000. За този период София е съумяла да се превърне от град без нито една административна сграда в европейска столица, която чисто културно, архитектурно и градоустройствено по нищо не отстъпва на повечето централноевропейски столици. Това е скок, с който малко други градове е Европа могат да се похвалят. Особено имайки се предвид, че София не е била сред развитите градове в предосвобожденска България, за разлика от Търново, Пловдив и др. Според мен именно феноменалната промяна на облика на София от един наистина малък град без нито една уредена улица до това, в което се превръща през 20-те и 30-те години на ХХ век, я прави толкова интересна. Селото се превръща в град.   

За много хората карантината беше “пауза”. За теб обаче се оказа време, в което да популяризираш делото си и да пренесеш обиколките във виртуалното пространство. Какво е предимството на този тип начинание?

И за мен, и за развитието на "Бохемска София" тази „пауза“ наистина се отрази много благотворно. Свободното време ми даде възможност да чета много и всичко научено превърнах в дълга поредица от безплатни виртуални обиколки, които се провеждаха изключително редовно. Имах възможност да покажа моята колекция от стари снимки на града, която допълвах с интересни факти, като винаги избирах различна тема. Публиката постоянно нарастваше и така достигнах до нови хора, някои от които не са от София, а други – дори не живеят в България. Когато отново започнахме да се срещаме на живо, ми направи впечатление, че новата вълна от гости на пешеходните обиколки бяха именно хора, които са ме виждали за пръв път през екрана. Това беше поредното доказателство за това, че ако работим дори когато обстановката не е най-добрата, може да излязат много хубави неща. Аз не знам дали ако не бяхме останали толкова дълго време вкъщи, щях да помисля някога да правя такива обиколки. На мен ми беше приятно да го правя – защото това да си в своята си среда прави нещата много по-лесни за теб самия. Използвах това удобство, за да направя „срещите ни“ по най-добрия възможен начин. За мен включването на живо е по-ценно от запис, защото по този начин може да се получи интеракция със зрителите, която максимално да ни доближи до пешеходните обиколки.

Твоите пешеходни обиколки в началото се провеждат само с чужденци, какво те накара да започнеш да правиш подобни събития и за българи?

Първият ми опит за обиколки с българи не беше самостоятелен. По случай тогава наближаващия юбилей на Иван Вазов, заедно с Петър Будинов, който се занимава предимно с живота и творчеството на писателя, направихме обиколката „По стъпките на Иван Вазов“. Първата ни група беше предимно от приятели, но пък за нас беше изключително вълнуващо. Впоследствие интересът от страна на българите беше по-голям, защото за тях една такава обиколка не е само начин да запълнят два свободни часа, а това е път, по който те да усетят града си по-добре. Безспорно работата с българи ми е по-приятна, тъй като те са по-активни и е лесно да ги въвлечеш в дълбочината на историята. По тази причина обиколките ни са тематични, а не общи. Това, разбира се, поставя и по-високи изисквания към нас самите – екскурзоводите, защото за да бъдат нашите обиколки посещавани и високо оценени от хората, ние винаги трябва да „прочетем още нещо в повече“. По тази причина една добра дума и похвала от някой местен е изключително ценна, защото повечето хора, които сме родени и живеем в София, си мислим, че познаваме града много добре. Аз самият бях такъв. И естествено, както се случва винаги, бързо осъзнах, че има още много какво да науча. Има много хора, които не спират да идват на различните обиколки на София. Също така "Бохемска София" се радва на ежемесечната подкрепа на най-верните си последователите в Patreon. Това са неоспорими доказателства, че интерес има, ако, разбира се, зрителят или гостът получи качеството, за което той се е абонирал.

Кои разкази са най-интересни на хората?

Има една много интересна златна среда, която е трудна за постигане, и тя включва позната личност и непозната история. Това ти казва, че един човек, за когото си чувал много, за когото си учил в училище, чел си неговите книги и си гледал неговите картини, изведнъж те изненадва и се оказва, че не знаеш всичко за него. Често това се превръща в причина за много хора да се върнат към тази фигура и отново да се потопят в това, което тя може да им даде. Обратното – неизвестна фигура и популярна история – много е трудно да издигнеш едно име, ако то е загнездено в главите на хората единствено в рамките на една-единствена история. Но въпреки това – една от функциите на нашата страница е именно това – да популяризираме хора, които не са много познати, но пък са допринесли много за развитието на София или на България.

Как човек може да се включи в твоите обиколки - виртуални или пешеходни?

Към момента записването може да се случи по два начина. Всяка седмица събитията се публикуват на страницата на "Бохемска София" и в описанието им ще намерите линк,  ако събитието изисква закупуване на билет. Ако пък не изисква заплащане на билет, както са тазседмичните събития по случай празника на София, то винаги има допълнителна информация как става включването и най-често това е чрез съобщение на страницата. При виртуалните обиколки има няколко различни форми на провеждане. Някои от тях са достъпни само за хора, които подкрепят страницата в Patreon, други са напълно безплатни и се публикуват директно на страницата, а трети изискват закупуване на билети. При възникнал у читателите въпрос, винаги може да изпратите съобщение на страницата или да използвате оставения на нея мобилен телефон.

Ако за миг се дистанцираме от фактите и историята, коя е любимата ти градска легенда за София?

Може би най-известната легенда е тази, свързана с жълтите павета. Историята наистина звучи перфектно и тя е следната: Когато княз Фердинанд се жени за княгиня Мария-Луиза или за Елеонора (тук версиите са различни), като подарък от Австро-Унгария те получили огромно количество жълти павета, които са поставени в центъра на града, за да го красят. Аз самият също вярвах в тази легенда до първите два дни, в които започнах да се интересувам от историята на София. Тогава разбрах, че тези павета са започнали да се поставят година преди сватбата на Фердинанд с Елеонора – 1907 г. За целта софийската община сключва договор за заем. Паветата наистина са произведени в Австро-Унгария, в близост до Будапеща, от материал, който е бил използван само в тази област.

Какво може да очаква за в бъдеще аудиторията на "Бохемска София"?

Септември месец е много наситен за "Бохемска София", тъй като празникът на града е на 17-и, което винаги е свързано с  празненства. Ние ще участваме в тазгодишното издание на КвАРТал фестивал с няколко събития. Едното от тях се казва „София и киното“ - това са две обиколки (събота и неделя в 18 ч.) в рамките на 1 час в района на най-старото кино в София – „Модерен театър“. Същите дни между 11 и 15 ч. в сътрудничество с Дом на киното ще проведем кратки половинчасови обиколки „Тайните на Дом на киното“. Всеки, закупил билет за филм от Дом на киното до края на КвАРТал фестивал, има възможност да надникне зад фасадата на киното, да научи интересни неща за салона и фоайето, да погледне в склада, да разгледа реквизита и прочие.

Освен това, работим по нови обиколки, които се очаква да започнат през октомври. Имаме желание да разходим поне няколко пъти нашите гости около улица „Иван Асен II“.. Темите за обиколко съвсем не се изчерпват. Напротив – постоянно се раждат нови идеи. Очакваме сътрудничество с още хора, които споделят идеята и визията на "Бохемска София". В зависимост от епидемиологичната обстановка и зимните условия, сме отворени да провеждаме и събития на закрито в презентационна форма.

А съвсем скоро – ще може да ни намерите на страниците на изданието и уеб сайта "Програмата". За нас е огромно удоволствие "Бохемска София" да бъде част от развитието на културния живот на столицата.

Наталия Бекярова
Наталия Бекярова

Въпреки че съм се потопила в юридическата сфера, интересите ми далеч не се изчерпват с норми и закони. Сърцето ми е пълно с любов, а душата с мечти. Обичам да уча, откривам и преживявам нови неща, да питам, да знам, но и да разказвам.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни