Да не се лъжем повече и да го кажем направо - война е. Да, в театъра е война. Сблъсък на интереси, конфликт на възможности и желания, битка на мечки и буболечки, схватка за порцион субсидия, бой за брой зрители, грозна сцена на надлъгване и надхитряване, и все по-малко живот и все повече опасности. Може и да ви звучи преувеличено, но е факт. Мирът е привиден, примирието между властта и артистите е като димна завеса.

Ще кажете – нали салоните са пълни, нали има все повече и повече премиери. Какъв е проблемът тогава? Ще го кажа направо – все по-малко театър има.

Проблемите, драги зрители, са толкова сериозни и дълбоки, че дори рязане на живо месо няма да е достатъчно да ги реши.

Когато има война, враждуващите страни решават проблема с челен сблъсък, с военни действия, с битка, с премерване на силите. И накрая – по-силният и/или по-умният печели.

Войната в театъра, обаче, е тайна, води се на скрити фронтове, врагът е безименен, неясен, конфликтът е маскиран като недоразумение, а битката е постоянно осуетявана.

Без да навлизам в подробности ми се искаше с това да щриховам атмосферата, в която се появяват съвсем неслучайно според мен напоследък успешни спектакли с военна тематика. И с право.

Нищо директно, но на втори план те чудесно илюстрират жаждата ни за онова екстатично, и безпощадно вярно състояние на война, в което нещата са само черни и бели, има само ние и врагът, живот или смърт.

„Ничия земя” по сценария на Данис Танович, режисиран от Стоян Радев, с премиера на камерна сцена на Народен театър „Иван Вазов”  - най-красноречивият пример за истински, честен, нужен и смислен театър. С огромната привилегия да гледаме актьори като Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли в главните роли. Ето театър, който в най-чист вид показва що е то сблъсък и на чия страна е правото.

"Ничия земя"
"Ничия земя"

Всеки във войната е губещ по определение, особено когато войната е между братя. Безмислената война, водена заради различия във вярата, в това на кого се молим за спасение  в един друг свят/живот, ако ги има, е най-дълго продължилата война. Дали ще е тази от Босна или ще е онази от кръстоносните походи или ще е днешната терористична война, няма никакво значение.

„Сестри Палавееви” е комиксовият вариант за показване на войната. Пародирайки антифашисткия плам и тоталното неразбиране на партизанскотото движение като основание, спектакълът на Елена Панайотова стъпва върху сигурна литературна основа (сценична версия Деляна Манева и Алек Попов по едноименния роман на Алек Попов) и поради това очаквано имаше предизвестен успех.

"Сестри Палавееви"
"Сестри Палавееви"

Въпреки оригиналното решение да превърне историята в партизански комикс с необходимите за целта стилизации на сценография, визия и актьорска игра, режисурата като че ли надскача възможностите на собсвения си замисъл. Ансамбълът е нестабилен, подготовката на актьорите и отдадеността им на каузата са различни, някои се хвърлят с плам и жар, а други се домогват до желаните образи с променлив успех.

Спектакълът трябва да се гледа с добре подготвено и тренирано чувство за хумор, с желание да се види отвъд гротеската и фарса.

Иначе за незапознати това е  история за две авантюристични сестри тийнеджърки, които се качват в Балкана да търсят приключения. И там си намират майстора. Буквално. По ирония на съдбата войната ги разделя от двете страни на барикадата и физически и идейно във време, когато верността към идеологията е всичко. Повече от любовта към род и родина. Буквално!

И въобще това е една фарсова притча за това в какво се превръщат мечтите. Браво на Пловдивския театър за дръзновението да постави за втори път след „Възвишение” от Милен Русков култов български роман.

Много ми се иска да ви разкажа и за най-добрия пример за добър театър на военна тема, уви, разказващ за ужасите на тероризма. Става въпрос за „Нордост” от Торстен Бухщайнер, в Младежкия театър, постановка на Василена Радева в безупречното актьорско превъплъщение на актрисите Койна Русева, Искра Донова и Ангелина Славова. Спектакълът се играе от 2010-та година, има куп награди и много и искрени почитатели. Историята е документална и разказва за атентата в театърра на улица Дубровка в Москва от 2002 година, когато чеченци нападат театър, вземат публиката за заложници и заплашват да се взривят. Безмилостно актуален вече години наред спектакъл!!! Уви, не само заради тоталната отдаденост и невероятна игра на трите актриси, но и заради темата за бруталността на тероризма.

"Нордост" - сн. Иван Дончев
"Нордост" - сн. Иван Дончев

Има и още един чудесен пример за много силно и въздействащо представление, но се играе изключително рядко и трябва да дебнете кога ще се появи в афиша. Май ще го има през май. Говоря за ВВВ  или „Военновременни видения” по текстове на Булгаков в Театрална работилница Сфумато. Младият и дързък режисьор Васил Дуев се занимава с белогвардейската тема обединявайки откъси от „Бяг”, „Дните на Семейство Турбини” и „Аз убих”, но и вмъквайки цитати от „Изкуството на войната” на Сун Дзъ, както и една поема на Маяковски за разкош. Но важното в постановката е удивителната актьорска игра на Ивайло Драгиев, Петко Венелинов, Димитър Николов, Ирмена Чичикова и Христо Ушев, които като пръстите на една ръка, свити в юмрук блъскат здраво, почти до кръв, в яростен ритъм и плам, доказвайки, че може, може, може и трябва да се играе на живот и смърт, да се вярва и да се живее на живот и смърт. Иначе няма театър.

"Военновременни видения" - сн. Лора Мушева
"Военновременни видения" - сн. Лора Мушева

И ето днес, понякога се чувствам като заложник в театъра, гледайки лоши постановки, за които не само съм си платила, но съм дала и два часа от безценното си време от единствения си (засега?) живот.

Внимавайте как избирате врага си.

Автор

Културолог по образование, Кремена е едно от рафинираните пера в семейството на VIBES. За нея не е никакъв проблем да ви говори с часове за литература, театър, изкуство и всичко останало, свързано с културата. А вие просто я слушайте.

Напишете коментар