Wrong Fest 2016: Грешен фест, правилен фест

Последните няколко години „фест“ е може би една от най-тренди думите у нас и, ако пряко или косвено следиш морето от най-разнообразни събития, независимо на музика ли са посветени те или на цаца и боровинки, си напълно наясно за какво говорим. От тази гледна точка Wrong Fest, който за пръв път озари поляната на живописното софийско село Войнеговци през 2013-та и упорито продължава да го прави всяко лято по същото време, определено е едно прекрасно олицетворение на фразата, погледната в най-класическия й, музикално-бирен вариант.

Изначалната концепция на фестивала, целяща да направи кефа на всички софийски метъл и алтърнатив рок фенове, е все още запазена, като, по наши лични наблюдения, за 4-годишния си живот, тя не само се запази, но и се разшири до степен, до която започна да привлича хем по-разнородна публика, хем – все „наши хора“. И така, заветните две дати на разделения хитроумно на „правилен“ (right) и „грешен“ (wrong) ден Wrong Fest тази година бяха 25 и 26 юни, а ние отдавна ги бяхме оградили в червено, поради ред причини, най-вече от музикално-фенско естество. Ето какво ни предложиха те...

DAY ONE

Мятаме се на организираните от паметника Левски шатъли и се стоварваме директно в пасторалната идилия на Войнеговци, където слънцето все още е високо. Поляната веднага ни заразява с чувство на лекота и спокойствие и с кеф започваме да изследваме наредените шатри с мърч, хапване и пийване, както и кътовете за разтуха, където вече са се натъркаляли първите фестивални ентусиасти. Музикалният фон пък е узурпиран  от bg ska & funk формацията Тoy Letters.

След една бира време на тревата се отправяме към Wrong stage-а (сцените са две и също тематично разделени на „Правилна“ и „Грешна“), където Surbahar - един от многото проекти на талантливия продуцент и музикант Павел Стойчев - ни омагьосват със смесица от ембиънт и прогресив транс, съчетани с вълшебния глас на възмутително талантливата певица Десислава Петрова. Няма да е пресилено да се каже, че бандата звучи на световно ниво и подписаният договор със световния музикален лейбъл Chill Om Rec го доказва. Surbahar успяват да разтанцуват публиката въпреки ранния час и все още жаркото слънце и определено вдигат адреналина на новодошлите – факт, който ни кара да съжаляваме, че групата не е наредена в по-късните часове на програмата, когато щеше да получи заслуженото внимание.

Остава - сн. Орлин Николов
Остава - сн. Орлин Николов

Към 18:40 инди класиците Остава се качват на Right stage, подкрепяни и от група верни подскачащи фенове. Ние обаче не се задържаме дълго, защото вниманието ни е привлечено от рифовете на забиващите на Грешната сцена Brond. Всъщност, изобщо не сме единствени – малко след самото начало на гига, сцената се изпълва с множество. Едва на третото парче от сетлиста, към българската пост-хардкор банда с цели 4 вокала,  се присъединява още един и то не кой да е, а самият Andy Cairns от Therapy?. Заедно забиват парчето „Living in the Shadow of the Terrible Thing“ от излезлият през 2012 албум на Тherapy? - A Brief Crack of Light, а публиката полудява от кеф.

Малко след 20 часа на Right Stage се качва първият хедлайнър за вечерта – самите Therapy?.  Първото парче, което забиват е Still Hurts – песен от последния им албум, излязъл през 2015 - Disquiet. Следва Isolation от далечата 1994-та, която веднага раздвижва публиката и създава очакване за още от старите хитове на бандата. Третото парче – Die Laughing бе изсвирено в чест на David Bowie и Lemmy от Motorhead. Тherapy? не пропуснаха да върнат жеста на момчетата от Brond, като им посветиха специална песен, която бе и за Tommy Iommi от Sabbath (интересно приравняване). Andy Cairns пък изтъкна, че барабанистът им е влюбен в България, което определено се понрави на родните фенове. Може би неслучайно, точно преди да забият ,,Stop it you are killing me”, фронтменьт изрази своята лична позиция по отношение на последните събития във Великобритания  с думите ,,Европа, не искаме да ви напускаме. Fuck the British Government!!!”

Therapy
Therapy? - сн. Орлин Николов

За близо 70 минути, бандата изпълни и любимите ни Unbeliever, Teethgrinder, Trigger Inside и други чудесно подбрани хитови парчета . Гигът не мина и без сладката тъга, която навяват цигулките на Diane (хитовият им кавър на Hüsker Dü ), както и без погото, заформило се на Knives.

Факт е, че времето е дало своето отражение върху  гласа на Andy, но също така е факт, че за 30 годнини на сцена момчетата все още много добре знаят как да накарат феновете да припявят с пълно гърло любимите си парчета, благодарение на заразителната си енергия и лекотата, с която стоят на сцената.

Черешката на тортата на Ден първи обаче определено бе налапана от едни от емблемите на 90-те, магьосниците Juno Reactor, които наистина се оказаха точно толкова големи, колкото си ги представяхме, ако не и повече. Англичаните, които може би най-добре асоциираш със саундтрака на „Матрицата“ (парчето Navras, с което разбира се, ни ощастливиха), излязоха на сцената в пълния си арсенал и тотално подчиниха публиката още в първите мигове.

Toy Letters - сн. Орлин Николов
Toy Letters - сн. Орлин Николов

Формацията достави едно пълнокръвно музикално-визуално пиршество на присъстващите, които останаха буквално без дъх от една страна, заради уникалното звучене, вплитащо по невъобразим и толкова успешен начин тежък транс, китарни рифове, дръм машини и вокали, припяващи фолклорни песни от целия свят (включително тоталния хит „God is God“ с мотиви  от българската ,,Притури се планината“), и от друга – заради начина, по който го поднесоха: станахме свидетели на една великолепна еклектика от стиймпънк костюми, каубойски шапки, тежък грим, светлини и дори една изпепеляващо секси белиденс танцьорка, която сякаш дойде от нищото и доказа, че кючек може да се танцува и на индъстриъл/ техно транс и то великолепно. С две думи – при Juno Reactor всичко бе до „ухо да чуе, око да види, тяло да танцува до изнемогване“. Спектакълът на пичовете продължи повече от час и половина, а на нас ни се стори просто „миг във вечността“, както се пееше в една друга песен.

Паралелно, по същото време, Грешната сцена бе окупирана от пънк революционерите на България „Контрол“, които успяха да задържат похвално голямо количество на гига си, въпреки случващото се на Right Stage и това всъщност не е чудно – пичовете имат една от най-верните фенмаси, които, въпреки периодичната смяна на вокалистите, продължава да ги обича и да пее химните им с пълно гърло.

Surbahar - сн. Орлин Николов
Surbahar - сн. Орлин Николов

DAY TWO

Вторият фестивален Wrong ден бе осезателно по-спокоен и  с осезаемо по-малобройна публика, но за сметка на това някак доста по-профилиран.

Програмата стартира с три родни алтърнатив банди – Jin Monic, Microphone и набиращите все по-широка популярност Comasummer, които се появиха сякаш от нищото преди около две години и веднага привлякоха вниманието сис страхотния психеделичен гаражен рок, който свирят – стил, който в България е все още неразоран.

Roadkill Soda - сн. Орлин Николов
Roadkill Soda - сн. Орлин Николов

Към 18 часа заварваме румънските симпатяги от Roadkillsoda, които определено се оказаха правилния избор, на Правилната сцена. Пичовете направиха изключително приятен гиг,  чудесна комбинация от стоунър, слъдж, псайкаделик и рокендрол звуци. Дрезгавият, секси глас на фронтмена определено успя да  привлече вниманието на присъстващите и хвана посоката на движение на потока, като го насочи директно към мястото на събитието още с пилотното парче “Wrong”. „Drove away“ затвърди усещането, че се намираш на точното място, а зверското седемминутно парче ,,Old” ни омагьоса и отнесе надалеч. Последното си парче Roadkillsoda посветиха на България и след това не пропуснаха да се щракнат с родните фенове за спомен. Лично за нас, те се превърнаха в откритието не само на деня, но може би и на целия фест.

Вторият фестивален ден на Wrong Fest завърши с две банди, които се явиха същински празник за всички стонър фенове и почитателите на седемдесетарския рок, от който всъщност е вдъхновено течението – гърците Nightstalker и шведите Graveyard.

Nightstalker - сн. Орлин Николов
Nightstalker - сн. Орлин Николов

И двете поднесоха по един отлично оценен от присъстващите сетлист, което най-добре си пролича по развените на първия ред коси, които рисуваха въздушни амплитуди до самия край на вечерта.

Тук трябва да се спомене и паралелното присъствие на джипси кралете Карандила, които противодействаха на психеделичния рок, носещ се от Правилната сцена, със своите класически кръшни ориенталски ритми на Wrong Stage. Винаги сме им се възхищавали за начина, по който се превърнаха в единствения цигански оркестър (от наистина многото на територията на България), който алтернативната публика не само пусна на сцените си, но и в душите си. Попкултурата обаче винаги е била странно животно, а обяснения на нейните настроения рядко могат да се открият, но какво да се прави – нека да я има.

Нека го има и Wrong Fest 2017 – ще поживеем, пък ще видим...

VIBES
VIBES

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни