За фотографията с любов! От Теди Грозданов


Познавам работата на Теди Грозданов отдавна, а наскоро имах удоволствието да се запозная с него и лично. Впечатлиха ме безупречният му моден усет и деликатното чувство за хумор, което обаче е невъзможно да остави човека отсреща безразличен. Теди е само на 24 години, а от цели 5 се занимава професионално с фотография. Но измерва ли се талантът във възраст? Следващите редове отговарят красноречиво на този въпрос.

От колко време се занимаваш с фотография? Кога реши да се посветиш професионално на тази сфера?

Снимам от много малък. Снимах всичко, което ме докосваше по някакъв начин. Интересното е, че преди да започна да снимам, рисувах много и съм печелил всякакви конкурси, свързани с изкуство. Обичах да рисувам портрети на хора и явно с времето предпочитанията ми се измениха в това да ги снимам, вместо да ги изобразявам на лист хартия.  Професионално започнах да се занимавам с фотография през 2010 година. Започнах да работя за едно списание, паралелно с  това и за певицата Анелия, която е човекът, който навремето ми подаде ръка и благодарение на когото ми се отвориха много шансове за развитие.

Какво снимаш? Коя е твоята фотография и защо тя те описва най-добре?

Снимам предимно модна фотография. Обожавам модата и всичко, свързано с нея. Винаги съм знаел, че по някакъв начин ще бъда част от процеса на нейното създаване.

Коя е твоята история, разказана чрез снимки?

Преди години, докато учих в НАТФИЗ, обичах да обикалям улиците на София и снимах хората, които никой не забелязва. Един следобед, до църквата „Св. Георги”, стоеше един човечец, който видимо нямаше възможности и хранеше гълъбите с последната си филийка хляб. Може би до ден-днешен това ми остава една от най-въздействащите снимки, които съм правил. Надявам се чрез нея да съм успял да пресъздам едно послание за обществото, в което живеем и това, че сме забравили да виждаме малките и стойностни неща от живота. Именно това е ролята на хората на изкуството – да пресъздават чрез него гласа на душата, която носи всеки от нас, но в който се вслушваме все по-рядко в забързаното си ежедневие.

Снимаш много известни личности у нас – трудно ли се работи с тях понякога? Сподели ни някоя интересна случка.

Интересното е, че с известните личности от старата генерация се работи много по-лесно, отколкото с новите. За случките бих казал, че са много, но не е професионално от моя страна да разказвам за тях.

Пред какви трудности се изправя един млад фотограф у нас? Ти как ги преодоляваш?

За огромно съжаление мога да кажа, че съм от този тип млади хора, които са крайно разочаровани от системата в нашата родна България. Колкото повече разбирам как функционира тя, толкова по-неприятно ми става да живея тук. Може би много хора биха ме осъдили за думите ми, но истината е, че аз обичам страната си, но не ми харесва държавата.

Кое е най-голямото удовлетворение от твоята професия? А най-голямото разочарование?

Фотографията е изкуство, което развива до голяма степен усета ти към детайла. С времето започнах да забелязвам детайли, които повечето хора не могат.  Пък и превърнах хобито си в професия, какво по-хубаво от това? Няма нищо по-прекрасно от това да работиш нещо, което обичаш. Все по-малко са хората, които могат да го кажат за себе си и аз съм благодарен, че съм един от тях.

Какво правиш, когато не снимаш? Кой е Теди Грозданов извън фотографията?

Аз съм работохолик човек, чувствам се добре, когато работя и се развивам постоянно. В редките случаи, когато ми остане свободно време, обичам походите в планината, пътуванията, разпускане с приятели, също така обичам ездата, плуването, привърженик съм и на адреналина, зарекъл съм се, че до края на годината ще скоча с парашут.

От неформален разговор зная, че обожаваш да четеш, за което те поздравявам. Коя е последната книга, която остави отпечатък в съзнанието ти? Защо?

Ще споделя любимия си цитат от книгата…

„Всеки е откачил заради някаква мания да притежава разни неща. Всичките тези неща, които хората искат да притежават, са тънки като хартия, късат се като хартия. И хората са така, прозрачни са и се мачкат като хартия." - "Хартиени градове", Джон Грийн

За какво мечтаеш?

Слабите хора мечтаят. Аз имам цели! Превръщам всяка мечта в цел, която да достигна.

А какво ти предстои в най-скорошен план?

В скорошен план ми предстоят доста новаторски и различни проекти. Живот и здраве, ще замина да развивам уменията си в чужбина и да гоня целите, които съм си наложил да постигна. За мое огромно съжаление, българският моден фронт е тесен за мен, за това да разгърна потенциала си максимално и да премина на следващия етап от професионалното си развитие.

Станислава Симидчийска
Станислава Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни