"Заедно в час" за шанса извън обстоятелствата

„Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“. — Плутарх

Ден на българската просвета и култура  - градовете са в манифестации на възрастни от бъдещето. Деца в прилежни униформи - цветни и жизнени масовки към светла бъднина вървят. В моята история Просветата е изписана с главна буква. Науката грее като слънце. Книжовността е сила и променя съдби. Добре де, това е историята на Стоян Михайловски. Братята Св. Св. Кирил и Методий извличат племето из мъртвина. Забележете, че народ без знание е племе.

„Народен гений възкресихте –

заспал в глубока тъмнина“

Дали? Будни ли сме?

Моята история е клиширана, непривлекателна и чорлава. И донякъде романтична.

Някои отиват на манифестация с малкото им дрехи, които родителите им могат да си позволят. Но са чисти, защото майките им знаят, че идва 24 май и ще видят детето как върви възродено по главната улица на града. Други се чувстват твърде големи и готини, за да се занимават с тия работи. И вървят колкото да не им пишат неизвинени отсъствия. Трети – гледат отстрани, защото не ходят на училище. Разбира се, има такива, които са фрагмент от първия сюжет и като такива са по-скоро „извадка от разказа“ и обществото. Те са в униформи, будни, с възможности, а учителите им внушават, че са елита.

Според проучвания половината българско население е в дълбоката фаза на съня. Не са поспаланковци. Повечето нямат късмета да са от будните. За да станеш навреме, трябва да има и кой да те събуди. А и не всеки часовник е будилник.

В моя разказ обаче има Дон Кихот, който се бори с образователни мелници. Това са приятелите от „Заедно в час“. Те искат всяко дете, независимо в коя масовка е попаднало, да върви гордо и осъзнато, независимо от обстоятелствата. Целта им е да „запалят факела“ в детското съзнание и да разкажат за вълшебните лъчи на знанието. Вярват, че децата могат да намерят вдъхновение в училище, стига да са подкрепени от възрастните, да има кой да ги води за ръка и да повярва в тях. Те им казват, че са можещи и възпитават в тях жажда за бодърстване.

Срещаме се с д-р Нели Колева от „Заедно в час“.  Преди присъединяването си към екипа на „Заедно в час“, д-р Колева преподава английска и американска литература, сравнително литературознание, теория и практика на превода, английски, френски и немски език в Universite de Haute Bretagne в Рен, Франция и Rice University в Хюстън, САЩ.

Д-р Колева, разкажете ни накратко за мисията на „Заедно в час“? Моля да споделите какви са целите ви и в какво вярвате?

„Заедно в час“ привлича, подбира и обучава мотивирани хора, които имат желание да прекарат две години от живота си, преподавайки на ученици от уязвими общности в България. Това са общности с ограничени социално-икономически възможности. Целта ни е един ден всяко дете в страната ни да има достъп до качествено образование, независимо от населеното място, социално-икономическия статус на семейството, образованието на родителите си. За съжаление у нас съществува пряка зависимост между последните три фактора и качеството на подготовката, което един ученик получава. Децата от уязвими общности често изостават с години от връстниците си, които са имали късмета да бъдат родени в друга среда. И аз, и колегите ми вярваме в потенциала на всяко дете и в отговорността на учителите и възрастните непрестанно да подкрепят развитието на този потенциал.

Според международното проучване PISA 40% от българските ученици на 15 години са функционално неграмотни, т.е. не могат да приложат на практика наученото в училище в тяхното ежедневие. Кои са факторите, които обуславят функционалната неграмотност?

Да си функционално неграмотен означава да четеш текст и да не го разбираш, да не можеш да правиш елементарни изчисления и да черпиш информация от писмени източници. Функционално неграмотните са неспособни да се интегрират не просто на пазара на труда, а и в ежедневието – така например те не могат да прочетат и отговорят на обява за работа, да попълват документация, да пресметнат времето, което им отнема да стигнат от точка А до точка Б. Такива хора са в риск от бедност, заболявания, измами и не могат да живеят пълноценен живот и да постигнат потенциала си. Често извършват нискоквалифициран труд или разчитат на социални помощи и нямат достъп до медицинска грижа и пенсионно осигуряване. Ниското ниво на функционална грамотност е тежест за цялата държава, защото става дума за граждани, които не са в състояние пълноценно да участват в създаването на блага и често са в тежест на социалното осигуряване, ето защо повишаването на нивото на функционална грамотност трябва да бъде приоритет на всички ни.

Кога е налице образователно неравенство?

Образователното неравенство има много измерения, но често се изразява в това да „делим“ децата – на можещи и неможещи, на умни и глупави, на перспективни и безперспективни. Към онези, които определяме като по-малко успешни нерядко подхождаме със занижени очаквания, което на свой ред ги демотивира и отказва да се опитват. Искам да подчертая, че неравенството е отношение, нагласа, което нерядко се пренася и на системно ниво – училища, които разделят „добрите“ от „лошите“  ученици, учители, които работят „само с тези, които са дошли тук, за да учат“. Подобни практики са изключително осакатяващи, защото има много изследвания, които ясно показват, че когато подхождаме с ниски очаквания към учениците, тяхната липса на мотивация и проблеми в училище само се задълбочават.

Едва 3% от българските учители са на възраст под 35 години. Професията явно не е особено примамлива за младите. Какво ще се случи с образователната система, ако процентът се увеличи многократно?

То трябва задължително да се случи, разрешаването на демографската криза не може да бъде нищо друго, освен приоритет. Не издигам младостта в култ – работата ми ме среща с изключителни опитни професионалисти, които с хъс и енергия всеки ден вършат работата си и постигат страхотни резултати. Ако бъдат последвани от млади колеги, то тогава ще има приемственост, взаимно учене, вдъхновение и екипност, които със сигурност ще са от полза на учениците.

Какво означава да си „ефективен учител“ и как рефлектира това върху образованието на ученика?

Ефективният учител има визия за това къде иска да види учениците си след 5, 10, 15 години, която е разработил с помощта на децата,  на техните родители,  на общността, в която преподава. Той съгласува всяко свое действие с нея и не спира да си задава въпроса как това, което преподава, говори и прави в клас, помага на учениците му да бъдат успешни възрастни хора. Това е някой, който нерекъснато подобрява ефективността си, разсъждава често върху работата си и търси начини да става по-добър. Освен това се учи от колегите си и създава смислени партньорства. Знае как да поеме отговорност за действията си и не се оправдава с обстоятелствата, а търси начини да преодолее предизвикателствата. Аз харесвам много английската дума serve – служа, когато говорим за учители, защото ролята им според мен наистина е да служат по най-добрия начин на общността, в която преподават.

Добрият лидер вдъхновява и води своя ученик. Кои умения са задължителни?

Лидерът трябва да умее да слуша и да увлича съмишленици по пътя. Не бива да се изживява като месия или като единствен пазител на правилните отговори, а да черпи знания и вдъхновение от средата и от всеки около себе си, както и да дава възможност на всеки да се изяви и реализира пълния си потенциал.

Опишете ни перфектната образователна система.

Перфектната образователна система поставя ученика в центъра на учебния процес и се ръководи от неговите нужди. В крак с времето е и гледа на промените като на възможности, а не като на ограничения. Системата подкрепя учителите, обучава ги и посреща нуждите им.  Тя въплъщава всеки ден онези нагласи и поведения, които искаме да видим в цялото ни общество: отговорност, взаимопомощ, почтеност и уважение към всеки.

снимка - StockSnap

Кристина Караколева
Кристина Караколева

Кристина е едно от най-вдъхновяващите открития на VIBES. Юрист сред журналисти, тя е живото доказателство, че полетът на мечтите е безграничен и изобщо - нищо не може да ти се опре, щом имаш желание, пък голяма работа, че си едва 162 сантиметра.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни