"Отело" или трагичният край на една обречена любов


Суетата и шумът в залата сякаш мигновено утихват, щом появата на маршируващ войник сигнализира за началото на пиесата. Силен гръм откъм входа насочва погледа ми натам, а Георги Къркеланов в ролята на Яго и Владислав Виолинов в ролята на Родриго нахлуват сред зрителите, давайки начало и на първия диалог в "Отело". Шоуто стартира.

"Отело" от безсмъртния Уилям Шекспир на сцената на театър "Българска армия" ме плени от първата до последната си минута, а сълзите в очите на половинката ми, белязали края й, говорят много повече от всичките съществуващи думи на света. Дори и Шекспировите. Защото женските сълзи не лъжат. Никога. "Отело" е точно толкова силна постановка, като спокойно мога да заявя, че режисьорът Иван Урумов е свършил брилянтна работа. Аплауз за него, аплауз и за актьорите, и всички други, замесени в осъществяването й.

В ролята на мавъра генерал влиза Иван Радоев, когото повечето българи вероятно познават по-добре от множеството комедийни скечове в телевизионни предавания, в които той участва. В "Отело" обаче Иван Радоев вдига високо летвата, правейки смела крачка от поредния анекдот от "Комиците" до пиеса на самия Уилям Шекспир. Без колебания и без каквото и да е притеснение. Иван е убедителен и суров в ролята на Отело, чийто образ претърпява силна трансформация от декориран герой на войната до център на трагедията, която го сполетява в края на пиесата, попаднал в смъртоносната хватка на великия манипулатор Яго.

IMG_3460

Ами Яго? Ах, Яго... в моите очи най-ключовият образ в цялата пиеса, на който Георги Къркеланов дава човешки облик със завидна вещина. Хитър, манипулативен, подъл и безскрупулен - Яго е перфектният злодей, който подобно на гросмайстор на лъжата, застанал пред шахматна дъска, играе с останалите герои като с фигурки, местейки ги от триумф до падение, от надежда до отчаяние. Съветвам ви - не мигайте, когато Яго е в центъра на действието. В противен случай рискувате да пропуснете частица от пъкления му гений, който ще диктува събитията до самия край на постановката. Ако питате мен, Шекспир е трябвало да кръсти пиесата "Яго". Но и кой съм аз, за да давам съвети на самия Уилям Шекспир?

Гергана Данданова е прелестна в ролята на Дездемона - любимата на Отело, която дори в сетния си миг не предава любовта си към своя любим, неусетно превърнал се и в неин палач. Дездемона е толкова чиста и непокварена, каквато е и любовта й към Отело, че сълзите на годеницата ми след края на постановката изглеждат напълно оправдани. Жертва на гигантска манипулация, извършена от великолепен стратег, Дездемона си отива без вина. Без грях. Като същински ангел, покосен от острието на неизлечима ревност. Трагично.

Адмирации желая да изразя и към Веселин Анчев - верният лейтенант на Отело, в последствие и разжалван, превърнал се в поредната подмамена пешка на шахматната дъска от злия гросмайстор с пъклен ум. Веселин Анчев е въздействащ и енергичен в ролята на Касио, като той без проблеми ще ви накара да му съчувствате в собственото му падение и последвалия опит за изкупление.

Специално желая да спомена и имената на добре познати артисти като Веселин Ранков и Мимоза Базова, които макар и с кратки, но съдържателни роли роли в началото на пиесата, съответно - влизайки в кожата на Брабанцио и Дожа на Венеция, успяха да пленят публиката със своята рутина и присъствие, изпълващи сцената. Можем единствено да съжаляваме, че Шекспир не е отредил по-голяма роля на техните персонажи, защото безспорно постановката щеше да спечели от това.

Като заключение мога да обобщя, че "Отело" в театър "Българска армия" е една прекрасна адаптация на великата пиеса на Уилям Шекспир. Ако случайно решите да я посетите, за което горещо ви съветвам, ще можете да се насладите на всичко - любов, омраза, лъжи и предателство, възходи и падения. И дори малко хумор, на моменти - поднесен брилянтно по "нашенски", български маниер. "Отело" е постановка, която ние от VIBES оценяваме високо и вярваме, че не сме сбъркали в преценката си. Сега топката е у вас!

Константин Симидчийски
Константин Симидчийски

Константин е един от основателите на VIBES. Понастоящем учи журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни