В “хартиените” градове на Джон Грийн

Срещата ми с Джон Грийн и неговите „Хартиени градове“ всъщност стана съвсем случайно - ровейки се из многобройните шатри с книги по време на „Алея на книгата“ 2017 в София. Това е една от книгите, с които се сдобих по време на това събитие. Сред книжната ми колекция попаднаха и други заглавия, за които ще научите по-късно.

Заглавието е малко старо, имайки се предвид, че през 2013 г. книгата се появява на българския пазар. С дебюта си в Америка през 2008,  “Хартиени градове” се превръща в бестселър, като заема 5-о място в класацията за най-продавани книги на New York Times. Изхождайки от този факт, може би доста късно ви срещам с тази книга (поне тези от вас, които вече сте се запознали с  “Хартиени градове” на Грийн). Но времето, когато излиза на бял свят едно произведение, не е от голямо значение. Книгите, които казват стойностни неща и чиято идея е скрита зад кориците им, те остават актуални, те въздействат - без оглед на датата на издаване.

Любопитството е събудено още със заглавието на книгата. Впечатлението, което добиваме, прочитайки анотацията, по-скоро насочва към сладникава тийн любовна драма. Първите страници сякаш потвърдиха това мое първо впечатление. Някак книгата не успя да ме грабне още от първите си страници. Но какво се случва всъщност? За тези, които успеят да преодолеят желанието да се откажат още в началото.

Ако мислите, че хартиени градове не съществуват, то тази книга ще ви убеди точно в обратното. Това са места, за които и аз за първи път научих от тази история. Справка в книгата ще ви докаже, че хартиените градове всъщност са измислени от картографите, с цел защита на авторските им права. Но защо пък да не послужат и като скривалище, място, на което би могъл да останеш сам със себе си, далеч от света на “хартиените хора”?

Историята ни среща с двамата главни герои - Марго Рот Шпигелман и Куентин Якобсен. Първата им среща става на прозореца, от който Марго буквално нахлува в стаята на Куентин, маскирана като нинджа. Заедно се впускат в една луда нощ, след която нищо няма да е същото. На сутринта Марго вече я няма, ала след себе си е оставила куп неясни следи. Кю се заема да разгаде неясните послания, за да намери Марго. Но дали всъщност тя иска да бъде намерена? Кои са те всъщност, дълбоко в себе си?

Куентин (или Кю, както го наричат приятелите му) е младеж, който е на прага да завърши гимназия, също като Марго и приятелите му. Той е прилежният младеж, който може би щеше да последва добрия пример - да завърши колеж, да има семейство и добра работа. Импулсивната личност на Марго обаче се явява отпрваната точка на промяната у Кю. Следвайки следите, оставени от Марго, Куентин всъщност започва да разбира кой е и какво би искал от живота. Започва да опознава и Марго. Коя всъщност е тя и защо предприема това мистериозно бягство?

Марго Рот Шпигелман е момиче, което не може да приеме, че ще живее този прекалено скучен, изграден върху основата на “правилните решения”, живот. Тя е различна, импулсивна и много “луда“.  Дали всъщност това не са качествата, с които успява да се превърне във “фикс идеята” на Кю? Дотолкова, че той, заедно с приятели си - Бен и Рейдар - да пропусне дългоочаквания бал в гимназията, за да предприеме пътуване в търсене на загадъчната Марго. Едно пътуване към неизвестното, към хартиените градове.

Аглоу е крайната цел, но дали Марго ще бъде  там? Дали желанията и стремежите на Кю ще станат реалност?

Това е една на пръв поглед обикновена история, въртяща се около тийн вълненията и емоциите на Кю и Марго. Завършването на гимназията е ключов момент от развитието на личността, а и в сюжетно отношение. Кой по какъв път ще поеме? Този на “правилните решения”, чийто последовател е Куентин в самото начало, или този на “лудостта” - да послушаш вътрешния си глас, отказвайки да приемеш общоприетото в света и да се избягаш съвсем сам в нищото - в лицето на Марго.

Зад привидно простия сюжет на книгата се крие дълбокият й смисъл. Стремежът да опознаеш човека, който всъщност най-малко познаваш - самия себе си. Това е история за “хартиените градове” и “хартиените хора”, за “пътуването” като израз на “търсенето” - на себе си и на смисъла в хаоса от емоции, чувства и мисли. Едно вълнуващо приключение, на което може да се насладим, пътувайки към “хартиените градове” на Джон Грийн.

Любомир Петров
Любомир Петров

Литературата и книгите са моят безценен източник на вдъхновение, а писането е моята страст. Поради тази причина избрах пътя на журналистиката. Споделям всичко, което ме заинтригува в живота около мен. Но безспорно книгите и литературата са темите, от които се вълнувам най-много.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни