Животът отново


Неделя вечер ме дърпа за ръката като жажда. Тръгвам с нея към дивана. Чай. Цигара. И образа на любимия от сутринта – първото нещо, когато отворих очи. Прегръдката. Целувката и аромата на прясно сварено кафе. Живот. Спокойствие. Същина и Мир.

Неделя седна до мен. Заедно слушаме ретро музика. Разказвам ѝ как е минала седмицата, също и за срещата със Събота, която снощи не ни остави на мира и ни изблъска към вратата, за да пийнем по едно (две, или бяха пет?). Събота е осъдена на вечен пубертет, скитания и запои. Неделя върши всичко, което разсеяната Събота отново е забравила. Но неделя ме изслушва зряло. Детето в нея, както и детето в мен, не искат да се разделят, но ние – големи жени, знаем, че това трябва да се случи. Ще хванем децата за ръката и ще ги заведем до леглата, за да се наспят за утре, понеже трябва да се събудят рано. Живот.

Понеделник обича да се нарича така, но някак си никой не желае да го произнася. Всички му имат страх. Той дотолкова вярва в своята сериозност, че всички отдавна му повярваха... Той се има за всичко, за Живота, но само Неделя знае кой е Животът. Знае и своята роля в него, но тя е зряла – тихичко се промъква със звук на закъсняла прахосмукачка. И отминава дискретно и неусетно с едно тихо изсъскване на ютията и аромат на омекотител от сменените завивки. Сигурно затова всички я желаят – никога не се натрапва, неуловима като мечта. Тя знае своята роля. Вечно оправя бакиите на по-малката си сестра, а на Събота не ѝ пука и дори не разбира колко празни надежди е създала. Неделя знае, че надутият Понелник има роля. Снизходително гледа на него като на недоносче. Но Понеделник не осъзнава ролята на тихичката Неделя, грубо я изблъсква и тръшва вратата пред носа ѝ. Той е важен. Много важен. Толкова важен, че всички се юрват да се само- и чуждодоказват. Всички се ядат едни други в чуден компот от гордости и его. Бият се докато не ферментират и не започнат да бълват пяна като бесни кучета в кървав двубой, за да се почувстват като нещо най. Като прясна ракия. Понеделник е просперитетът пред света. Понеделник е велик! Да живее! Петък вечер ближе раните на всички със спиртни компреси. До утре.

Неделя. Тихичка шепти в ухото. Гали. Успокоява те. Пее песен, за да те приспи. Закъсняла пералня центрофугира мислите ти. Любимият човек обръща крехкото ти тяло, за да заспиш защитена, за да засънуваш...

07:00ч. Понеделник те изтръгва от теб. Надуто ти показва кой е твоят живот, без жал те хвърля по зимните спирки и все ти разправя, че те прави силна и че е за твое добро....

... а смисълът на понеделник... е в Неделя.

Станислава Соколова
Станислава Соколова

Момичето с най-сините очи! Станислава е мистериозното попълнение в екипа на VIBES и е готова да ви сподели своите гледни точки относно литературни феномени и културни събития, както и лична позиция по разнообразни житейски теми. Един истински творец, който притежава таланта да рисува своите картини и с четки, и с думи.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни