В XXI век е трудно да говорим за един вид изкуство като самостоятелна величина. Светът стана твърде интерактивен, благодарение на информационните технологии, което неминуемо се отразява и на творчеството на артистите. Елементи от различни изкуства се смесват умело, за да надградят вече познатото, вече направеното и да го представят по нов начин. Всеки творец си "открадва" по нещо от чуждите изразни средства. В случая ще говорим за изобразително изкуство в киното.
Винаги съм харесвала биографичните филми и съм гледала на тях като особен вид кино. Тези филми поставят по-сложна задача пред режисьори, сценаристи и актьори, тъй като съчетават реални събития от живота на дадена личност и епоха, т.е. съдържат някаква документалност, но същевременно са представени художествено, а това предполага осмислянето им като фикция. За актьорите е едновременно лесно и трудно, да се въплътят в човек, за който са чували и чели много. Лесно, защото имат цялото описание на външност, маниери, характер и т.н. Трудно, защото публиката познава личността и е готова да съди всеки, който бяга от достоверността.
Трите филма, за които ще говоря, са направени изключително точно, биографично издържани, с идеално вписващи се художествени елементи и брилянтна актьорска игра. Различното в тях е, че на преден план изпъква, освен биографията на известните художници, тяхното творчество и процесът на създаване на една картина. В изброените филми ще откриете не само кино, но и голяма доза изобразително изкуство.
"Frida" - 2002
Филм, който белязва всеки, дръзнал да го изгледа докрай. Дори и да не сте чували за известната мексиканска художничка Фрида Кало, този филм няма да ви остави равнодушни към личността и живота ѝ. Трагичната съдба, която променя изцяло всичко около нея, приковавайки я за дълго време на легло, всъщност е причината, Кало да стане този велик художник, който се помни и днес. Страданието, което изпитва през целия си живот (тялото ѝ буквално е натрошено и се налага да носи корсет, за да придържа костите ѝ), е най-голямото вдъхновение за нея. Творчеството ѝ е пропито с тази болка и често илюстрира ужасяващи психологически картини, които може да гледате с часове, тълкувайки образите през собствените си сетива.
Филмът разказва и за друг художник - Диего Ривера, с когото животът на Фрида е неразривно свързан. Това е любов влудяваща, непоносима и все пак желана, търсена и невъзможна за напускане. Двамата са непрестанно в конфликт, за което тя по-късно ще каже: "Преживявала съм две трагедии през живота си - първата е тролеят, втората Диего. Засега Диего е най-лошата". Филмът е един от шедьоврите в биографичните екранизации, а Салма Хайек пресъздава идеално образа на силната и борбена жена, която дори на легло, не се спира пред нищо. Филмът вдъхва живот на картините на Фрида и дава възможност да ги разгледате, чрез тази подвижна галерия.
"Girl with a Pearl Earring" - 2003
"Момичето с перлената обица" ни връща назад в XVII век и творчеството на холандския художник Йоханес Вермеер. Всеизвестната картина със същото заглавие е рисувана с маслени бори през 1665 г. и в момента се съхранява в музея "Маурицхойс" в Хага. Във филма момичето от картината оживява (с автентичното присъствие на Скарлет Йохансон) - тя е просто една прислужница в дома на художника, който по това време затъва в дългове (като всички големи творци). Вермеер обаче вижда картини навсякъде - този път в лицето на бедното момиче, което се превръща в една от най-известните му картини. Филмът представя живота на художника в този отрязък от време, когато пренебрегва всичко наоколо, за да нарисува онази картина, която най-силно ще присъства в представите на човечеството за творецът Вермеер. Режисьорът Питър Уеббер се вдъхновява от онзи тих и загадъчен трансцедентен свят, който създават хартините на Вермеер и се стреми да придаде същото усещане и на филма. По тази причина умишлено забавя темпото, за да придаде значимост на диалозите и тишината между думите, а всеки образ, всеки предмет да изпъква.
"Loving Vincent" - 2017
Може би най-голямото постижение в смесването на изкуства и жанрове, се забелязва във филма "Да обичаш Винсент". Над 62 000 картини на Винсент ван Гог буквално оживяват на екрана. Това е първият филм, изцяло изграден от анимирани картини и отличен пример за смесването на изкуствата. Винсент твърди: "Не можем да се изразяваме иначе, освен чрез картините си" - и този филм е доказателство не само, че е възможно да се "говори" чрез четката, а и че няма по-добър начин да се представи един художник, освен с картините, които да говорят вместо него и вместо биографията му. Въпреки че е изцяло наризуван, във филма участват актьори и те са избрани така, че да приличат на персонажите в картините на ван Гог, които просто живеят пред очите ни. В рисуването на филма са взели участие множество европейски художници, включително и една българска - Елизабет Христова, с което можем само да се гордеем. Това е филм, който не просто подновява дискусиите около творчеството на ван Гог, но и го представя по нов, интерактивен начин, интересен за младото поколение. Така киното още веднъж изумява жадните ни погледи, с невероятните си възможности.
И накрая - изброените филми са чудесна възможност да се докоснете не само до киното, но и до изобразителното изкуство, без дори да посещавате европейските галерии.
