Анатомия на излишната парадност

Стяга ми панделката…

Аз не мога да връзвам двойна панделка. Най-обикновена двойна панделка. Даже и на обувките си. Прехвърляш от едната страна, прехвърляш от другата… и готово! Но аз не мога да го правя. Ако искате ме наречете дебил, ваша воля. Не мога и не искам да мога. В далечното минало съм опитвал точно два пъти, симулативно, под зоркия контрол на възрастен член на фамилията, но не мога и това си е.

Заинатих се и не пожелах да се науча. После нещата се завъртяха в друга посока и с времето започнах да се справям доста сносно с няколко алпинистки възела, но продължавам да отказвам да науча двойната панделка и в ежедневието си живот само единичната. Ако ме питате защо е този инат, няма да мога да ви отговоря. Всъщност, ще мога, но е възможно обяснението ми да е просто оправдание...

Защото с годините се убедих, че когато играем футбол, тичаме, катерим планини или просто ходим заедно с приятели насам-натам, техните двойни панделки неизменно се развързват. Не всеки път. Не на всяко място. Но обикновено в някой твърде неподходящ момент. Или поне така си въобразих, кой може да гарантира, че е обективен?

За сметка на това, моите прости две единични панделки една върху друга никога не ме предадоха. До ден днешен, а надявам се и занапред.

Въпреки вътрешното ми убеждение знам, че огромната част от хората на света не споделят мнението ми, и използват двойната панделка. Използвали са, използват я и ще я използват. Нищо, че на мен не ми харесва, не го одобрявам и съм готов да споря аргументирано по темата. Просто аз правя едно, останалите – друго, и готово. Никаква драма.

Драма имаше, когато един приятел си счупи носа, като се спъна от развързаната си на двойна панделка връзка на маратонката. Играехме футбол в училищния двор (тогава още съществуваше обичай децата да си играят навън; дама, мач, криеница, ластик, народна топка…). Никога преди това не бях виждал толкова кръв да шурти, не бях чувал такъв силен плач, не бях съзирал такъв ужас в нечии очи. И линейка не бях виждал от толкова близо, но белите престилки не се задържаха много. Прегледаха го набързо, качиха го и го закараха в болницата. Носът му зарасна накриво и когато бяхме тийнейджъри не му вървеше особено с момичетата. Дано да си е намерил някоя, защото от малък си беше влюбчив, та сърцето му едва ли би понесло самотата.

Пак се разпилях… Какво искам да кажа всъщност? Някой да ме е чул някога да се заканвам, че ще правя "пърформанс" със свински кости (че се намират по-лесно), за да изкрещя в лицето на света, че има хора, счупили си кокалите, защото са паднали заради развързана двойна панделка? Или пък да организирам парад в защита на двете единични панделки, безмилостно разобличавайки нетолерантността на мнозинството? За да защитя гражданските си права и да докажа на околните, че моят начин на връзване е правилен, а техният не е.

Толерантността си е толерантност, различността – различност. И двете обаче нямат нищо общо с месианството. Те (от една страна) и то (от друга) имат толкова допирни точки, колкото ранния Гоген и късния соцреализъм. Мога да съм толерантен към всеки различен, стига той да не вреди на другите и да не им проповядва различността си.

Дойде ми и друга идея. Мога да се вържа на покрива на НДК с въже на панделка единичка и доволно да си повися няколко часа, след което да спусна закрепена на двойна панделка оная кукла, дето я подлагат на всякакви издевателства в Mythbusters, за да види целия свят как тя ще се разпльоска пред централния вход…

Всеки нормален човек би ме питал защо не си завра двойната панделка където намеря за добре и не ви оставя на мира. Ами, защото ми писна от демонстративност, нормални човече, и се опитвам да покажа на някои хора колко са нелепи напъните им да навират различността си в очите на околните. Доскоро ми беше лесно да съм толерантен към различията на другите, но вече някои неща ми идват в повечко.

Толерантността си е толерантност, различността – различност. И двете обаче нямат нищо общо с месианството. Те (от една страна) и то (от друга) имат толкова допирни точки, колкото ранния Гоген и късния соцреализъм. Мога да съм толерантен към всеки различен, стига той да не вреди на другите и да не им проповядва различността си. По същия начин съм толерантен към монаха, избрал да прекара живота си по начин, загърбващ всички закони на еволюцията и човешката природа в името на религията си, но не съм толерантен към покръстителите, отнели милиони животи в името на месианството си. Защото те знаят кое е най-доброто за всички и ще го наложат на всяка цена. Освен всичко друго, подобно мислене показва, че просто става въпрос за обикновени самозабравили се тъпаци, под каквито и благовидни поводи да се крият.

Покрай всичките демонстрации на различност имам чувството, че някой нещо не е разбрал. Никой не ви пречи да сте гейове, вегани, пастафарианци или каквито щете. Приятели гейове и вегани имам, а пастафарианци, признавам си не познавам. Ако познавах обаче, сигурен съм, щях да се отнасям към тях като към гейовете, веганите, циганите, мюсюлманите, жените и всички тези, които не съм аз. Нормално. Като с нормални човешки същества. Нито по-добре, нито по-зле.

Реално съвременното общество в Западния свят е сравнително толерантно към различните. Мнозинството хора не биха обърнали особено внимание на някой мъж, който се разхожда облечен като жена по улиците на който и да е по-голям град. Е, няма да се мине без някое пиперливо подмятане, но какво от това? Всеки от нас някога през живота си е бил обект на подигравки.

Пак ще дам пример със себе си. Наскоро бях спрял алкохола за няколко седмици. Слава Богу, не по здравословни, а още по-малко по религиозни причини. Основно, за да пробвам волята си, но това е друга тема. Няма да ви казвам колко подигравки отнесох от най-близките си приятели през това време. И дори пиеха на воля, когато се събирахме, представяте ли си!? И ме подмайтапваха при всяка наздравица. Но всичко си беше в реда на нещата. Те са направили своя, аз – моя избор и животът си върви почти постарому.

Покрай всичките демонстрации на различност имам чувството, че някой нещо не е разбрал. Никой не ви пречи да сте гейове, вегани, пастафарианци или каквито щете. Приятели гейове и вегани имам, а пастафарианци, признавам си не познавам. Ако познавах обаче, сигурен съм, щях да се отнасям към тях като към гейовете, веганите, циганите, мюсюлманите, жените и всички тези, които не съм аз. Нормално. Като с нормални човешки същества. Нито по-добре, нито по-зле.

Никой не ви кара да спите с жени, да ядете каквото не искате, да не се снимате с гевгир на главата за лични документи. Нито пък ви заплашва с концлагери, интерниране или друг вид санкции. Правете каквото си поискате. Вие сте такива и толкова. Различни човешки същества. Не по-добри, не по-лоши, а различни. И ние, огромната част от нас, приемаме този факт просто като факт. Не като сензация. Къде по-толерантно, къде по-нетолерантно, но, общо взето нормално.

В случая с всички паради, пърформанси, граждански акции и какво ли още не обаче, вие сте нарушаващите правата на мнозинството, драги различни, претендиращи за не знам какво си.

Така че, уважавам избора на всеки човек, който е различен от наложените норми. И ако някой се опита да му отнеме правата, бих застанал до него в защита на тях, макар и да не споделям конкретните възгледи. В случая с всички паради, пърформанси, граждански акции и какво ли още не обаче, вие сте нарушаващите правата на мнозинството, драги различни, претендиращи за не знам какво си. Или поне част от вас, за която силно подозирам, че няма друга цел, освен да вдигне шумотевица, да направи евтин сеир и да се гледа после по телевизията как е наредила гръмки празнодумия.

Бъдете каквито искате, но не ни натрапвайте разбиранията си. Наслаждавайте се на избора си, ако е искрен, и си живейте живота. Обществото ви е дало право да го правите. Не се опитвайте зорлем да настройвате част от него срещу себе си. Защото едно е да знаем, че ви има и да ви приемаме такива, каквито сте, а съвсем друго – да ни навирате различността си постоянно в очите и да вдигате шумотевица около себе си. Никога няма да ни накарате да се покаем за нашите възгледи и да ви кажем „Прави бяхте, ставаме като вас!“.

Ние също си имаме проблеми, повярвайте ни. И не ви занимаваме с тях. Ето, например аз сега да започна ли да ви обяснявам как ще излизам навън и ще завържа кецовете си два пъти на по единична панделка, пък това е по-добре, защото…? Колкото вие се интересувате от това, толкова и аз се интересувам с кого си лягате или какво ядете. Така или иначе никога няма да станем всички нито гейове, нито вегани.

Бъдете каквито искате, но не ни натрапвайте разбиранията си. Наслаждавайте се на избора си, ако е искрен, и си живейте живота. Обществото ви е дало право да го правите. Не се опитвайте зорлем да настройвате част от него срещу себе си.

Най-малкото, защото в първия случай човечеството ще измре за едно поколение, а във втория… Всъщност, не знам какво ще стане във втория. Не ми е особено ясна визията на веганите за бъдещето, признавам си. ОК, спираме да държим затворени, да убиваме и да ядем животни. И после какво правим? Гледаме ги като домашни любимци? Няма как да стане. За нула време човечеството ще измре от глад барабар с животните, защото няма да стигнат растенията. Пускаме ги в гората? Хищниците ще има да пируват поне година, а резултатът за горките животни ще е същият, макар и зъбите, които ще разкъсат плътта им, да са други…

Всъщност, каквото и да имате като идеология, това си е ваша работа. Моята е да съм толерантен и да се отнасям към вас с уважение. Оттук нататък всеки да си запази странностите и възгледите за себе си, за да не нарушава личното пространство и правата на околните.

Със здраве!

Стоян Николов-Торлака
Стоян Николов-Торлака

Стоян е най-мъдрото попълнение на VIBES.BG. Автор е на книгата "Северозападен романь", а съвсем наскоро на бял свят се появи и втората му творба "Автономията????". Торлака може с часове да ви говори за история, без да ви отегчи дори за миг. А ако на масата има и бутилка хубава домашна ракия, душевната нирвана за всички е гарантирана.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни