Арт фондация ДОМА: Фабриката за мечти на Мартина и Дойчин


Запознанството ми с Мартина Стефанова и Дойчин Котларов - създателите на Арт фондация ДОМА, ми донесе рядко срещан, но пък за сметка на това силно удовлетворяващ прилив на енергия, креативен импулс и надежда, че в България все още се намират активни млади хора, които се опитват да променят нещата за към по-добро, но не само на думи. И които всъщност вярват в положителната промяна, а целият булшит, който всекидневно не просто ни заобикаля, ами направо ни залива като метеоритен дъжд, ги мотивира още повече да оголят зъби, да запретнат ръкави и да направят нещо хубаво за София и културния й живот. Както са го правили неведнъж и досега.

Арт фондация ДОМА се ражда през 2012 година - скоро, след като Мартина и Дойчин се запознават, а след това - и влюбват. Мисията на фондацията е да осъществява стойностни събития от сферата на изкуството и културата, както и да стимулира развитието на София към една по-модерна, функционална и красива европейска столица. Сред основните проекти на фондацията е ДОМА Арт Фест - двустранен международен културен обмен с гостуваща избрана държава. Така в София вече са гостували талантливи артисти от Южна Корея, Русия и Скандинавието. Фондацията работи усилено и за проекта UnderGara, чиято основна цел е преобразяването на "Ротондата" около Централна гара в културен и творчески център. От тази година ДОМА Арт Фест се трансформира в ДОМА Арт Ивентс - инкубатор на творчески идеи, който целогодишно ще засища нуждата ни от разнообразни събития в сферата на изкуството и културата. Арт фондация ДОМА работи усилено и за реализиране на идеята за денонощен градски транспорт на територията на София.

От 10 до 18 май в Дом на киното тече и т.нар. кинопанорама на Фасбиндер, която ще запознае българските киномани с творчеството на култовия германски режисьор Райнер-Вернер Фасбиндер. Тази вечер в Дом на киното ще се състои и специално винил парти, посветено на Фасбиндер, а зад пулта ще застанат българският диджей Emil Doesn't Drive и кацналият от Берлин специално за случая André Pahl.

Да започнем така: каква е мисията на Арт фондация ДОМА и от колко време съществува тя?

Дойчин: Фондацията стартира през втората половина на 2012 - на втората година, откакто се запознахме с Мартина. Тогава решихме, че трябва да правим нещо в областта на културата, градското развитие и социалните каузи, като например развитието на София и определени обществени услуги, които тук изостават в сравнение с редица както европейски, така и балкански градове. Водещото при нас са различни културни процеси, политики и двустранни обмени. През 2013 година стартирахме международните двустранни обмени с Южна Корея, като мултижанров фестивал на съвременното изкуство. Това бе и първото събитие на Арт фондация ДОМА.

сн. VIBES
сн. VIBES

Разкажете повече за проекта UnderGara? Какво представлява той?

Дойчин: Проектът UnderGara стартира веднага след първия ДОМА Арт фест през 2013 година. Успяхме да се обединим с други организации и активни граждани, като идеята бе да изградим една обща енергия от хора и идеи, с които да успеем да убедим общината, че това пространство е напразно изоставено в продължение на десет години, превръщайки се в една от язвите на града, докато ние го виждаме като евентуална алтернативна културна сцена и творческа зона.

- Ти сам използва израза “да убедим общината”, при което няма как да не те попитам - лесно ни е да убедиш общината относно реализирането на дадена кауза? И какви са трудностите, които срещахте, докато това се получи?

Дойчин: Работата с общината протича трудно. Това е процес, в който трябва да вложиш страшно много търпение и енергия, за да успееш да убедиш хората, които взимат решения. Те привидно са ясни кои са, но вероятно има и скрити зависимости. Понякога поетите ангажименти се пречупват през някакви криви огледала, които ние не виждаме.

Тоест, ти можеш да отидеш в общината с една супер яка идея, от която всички само ще спечелят, а те отново ще намерят начин да усложнят целия процес на нейното реализиране?

Дойчин: Те могат да го усложнят, могат да го изкривят, а могат и направо да те откажат. Може и нещо да се случи, но да не е това, което ти си очаквал. Поради това трябва да си много постоянен и бдителен в действията си, за да може все пак да контролираш процеса в някакви рамки.

Мартина: За съжаление, в момента в България се работи трудно, защото има много други частни интереси, които са преди обществените такива. А ако в крайна сметка ти обърнат внимание, защото си много настоятелен, в зависимост и от проекта, могат да ти подхвърлят едни трици, колкото да си щастлив, че нещо се случва и да те залъгват, че нещо се случва. А може и нищо да не се случи. Ако си достатъчно упорит и дълго се радваш на тези трици, тогава да - може и нещо да се случи, но не се знае.

DSC_0607
сн. VIBES

Не е ли тогава малко обезкуражаващо да го правите това нещо?

Дойчин: От една страна е обезкуражаващо, но от друга ти дава да разбереш, че не трябва да се отказваш до постигане на крайната цел. И то не винаги с управляващите, а въпреки тях.

Разкажете повече за ДОМА Арт Ивентс?

Мартина: ДОМА Арт Ивентс е начинът, по който ние трансформирахме нашия фестивал. Основната идея е фестивалът да не е единственото важно събитие, което ние правим всяка година, а периодично през цялата година да се случват събития, които да бъдат от различно културно естество - кино, изложба, обмен, резиденция, музикална част и т.н. Тоест, нещата, които досега сме правили в рамките на един месец, вече да се случват целогодишно. Иначе фестивалът и фестивалните инициативи си остават. Продължаваме да работим и върху международните обмени, изграждайки една международна мрежа, в която както да каним културни дейци и артисти от чужбина, така и да имаме обратна комуникация - да отидем ние и да представим нещо наше. Такива неща също предстои да се случат.

В момента в Дом на киното тече кинопанорамата на Райнер-Вернер Фасбиндер. Как и защо се спряхте именно на него?

Мартина: Много хора питат, защо именно Фасбиндер, а не Вим Вендерс или някой друг режисьор. За своето време - 70-те и 80-те години на миналия век, той е изключително важен за историята на световното кино. Освен това, Фасбиндер е и най-продуктивният режисьор, който е съществувал някога - за 20 години кариера, преди да умре трагично, той снима около 44 филма - филми и филмови сериали. Фасбиндер притежава и една много тънка ирония, която вкарва в своите филми, макар и те бъдат драматични и с драматичен край, правейки ги иронични и много поучителни. Много от тях целят да покажат лошото в хората, за да провокират доброто в зрителя. Един такъв тип изцеление. Филмите, които той е снимал, а и тези, които сме подбрали за кинопанорамата, ни се струват изключително актуални заради тематиката си. Дали ще бъдат емигрантите или пък проститутката, която влиза във висшето общество, неясно по какъв път. Като цяло, в творчеството му има много теми, които са близки до нашето ежедневие. Общо взето смятаме, че Германия в края на 70-те и началото на 80-те години, в някаква част, е България през 2016 година, което прави Фасбиндер още по-актуален и интересен.

Дойчин: Бунтарският дух на Фасбиндер неизменно е част от мотивацията ни да го включим в кинопанорамата, но освен това, през миналата година ние бяхме в Берлин, където имаше мащабна изложба “Фасбиндер сега”, посветена на 70 години от рождението му. Това всъщност ни и мотивира, макар и по-скромно, и в България да отдадем заслуженото на неговата 70-годишнина с кинопанорамата. Фасбиндер е явление, защото въпросът не е само да си продуктивен - много хора са били продуктивни, но въпросът е и в съдържанието.

DSC_0606
сн. VIBES

Мартина: Фасбиндер не е само филмите, които е снимал. Фасбиндер и неговият начин на живот, неговите идеи, начинът му на мислене и желанието му да “разръчка” зрителите и да ги накара също да мислят.

Дойчин: Филмите на Райнер-Вернер Фасбиндер са оголеният нерв на немското общество през 70-те и 80-те години на миналия век - изключително критични и иронични, но въпреки това и видели бял свят. Това е киното на Западна Германия и Западен Берлин. Фасбиндер е режисьор, когото обществото е приело, въпреки всичките му скандални проявления и избор на теми, които буквално са едно огледало на всичко, което се е случвало, независимо от икономическото развитие на Германия.

Мартина: Като става дума и за морал, и за един стил на мислене, в който искаме да потопим публиката, а те вече да си направят изводи.

сн. VIBES
сн. VIBES

Една от най-популярните и важни ваши идеи за градско развитие е тази за денонощния градски транспорт. Това е една тема, която въртим от години. Докъде стигнахте в крайна сметка?

Мартина: Именно Дойчин е човекът, който стартира тази идея преди години и я реализира.

Дойчин: Работил съм върху тази идея, още преди да има Фондация ДОМА. Преди години успяхме да убедим общината да въведе първо линия №94, а след това и още три комбинирани линии като денонощен транспорт в София. Експериментът обаче просъществува само една година, като през тази една година, три пъти Комисията по транспорт на Столичен общински съвет се опитваше да го спира.

Мартина: Защото явно таксиметрово лоби е много силно.

Дойчин: Тогава успяхме да ги убедим да отложат края на експеримента, но в крайна сметка победи лобито на такситата. Няма по-ясно доказателство, че денонощният транспорт е необходим, от две неща: първо, че това е практика в цяла Европа и на целите Балкани, и второ: че във всяка една вечер такситата имат точно толкова работа, ако не и повече, колкото и през деня.

А докъде стигнахте в борбата си?

Дойчин: На два пъти сме вкарвали в общината предложения, които бяха отхвърлени. Има и други организации, които се занимават с тази тема, но и техните предложения са били отхвърляни. 

сн. VIBES
сн. VIBES

По-красивата визия на София също е силно заложена в концепцията на ДОМА. От какво има нужда София в чисто-естетическо отношение?

Мартина: София има нужда от по-малко коли, както и от по-малко безумни строежи, защото напоследък явно всички разбраха, че новото строителство е страхотен бизнес. Хубаво е, че се строят нови неща и се появяват нови булеварди, а парковете придобиват нов вид, но е добре, все пак, това да се прави качествено. Аз, например, днес цял ден се возя в метрото, а някои нови станции вече са прокапали от липсата на хидроизолация, докато много от ескалаторите не работят. И всичко това е построено преди само няколко години. Това са и плочките на бул. “Витоша”, които започнаха да изкачат скоро след смяната им. На София липсва качественият контрол, както и съвет от неправителствени организации, които да могат да контролират това, да могат да се включват и да бъдат чути. И трето: тук се работи предимно за колите, но къде са пешеходците? Вземете за пример Русе - може да е по-малък град от София, но целият му център е пешеходен.

Дойчин: София има нужда и от цялостно по-таргетирана политика, да има градски имидж и облик. София има нужда от концепция и някаква мисъл за града като цяло.

Можете ли да се наречете оптимисти?

Мартина: Да, ние сме безумни оптимисти. Утопични оптимисти (смее се). Сигурно, защото сме млади.

Дойчин: Отчаяни оптимисти.

сн. VIBES
сн. VIBES

Проблемът май е там, че много други млади хора не са такива…

Мартина: Не са оптимисти, защото много голяма част от тях са свикнали да се радват на трохите, които им се дават. Това ги прави песимисти. Да вземем за пример една малка Македония, където имаше протести, а 50 000 души излязоха на улицата. Тук се правят толкова много промени зад гърба ни, а всички мълчат и никой не се интересува. Всеки тотално е загубил интерес. Има абсолютна кампания по обезличаването на България и изтриването на идентичността й.

Дойчин: Има съвсем целенасочени действия в тази посока, но е видно и друго - например жителите на Прага удариха шамар на тяхната община, когато тя реши да увеличи цената на билетчето и масово не ползваха градския транспорт. Това тук трудно ще го видим. Подобни протести са били разпръсквани с армия и полиция в Бразилия. Да пипаш в подобна всеобхватна обществена услуга, която е буквално насочена към всеки, и това да остава почти без последствия… определено няма да се примирим и няма да се откажем.

Мартина: Има липса на реакция, защото всеки си казва - “еми какво да направя”. И това е проблемът. Хората трябва да говорят. Заради това продължаваме да говорим и ние. Обичаме да казваме, че сме малката прашинка в окото им, която не им пречи, но им е некомфортно заради нея. Така трябва да бъдем всички - да бъдем малки прашинки.

Дойчин: Всеки си мисли, че не го засяга, но то засяга колективно всички.

Освен в работата, вие сте заедно и в живота. Може ли да се каже, че любовта ви помага и в професионален план?

Дойчин: Това е една допълнителна енергия и стимул, които присъстват в ежедневието и работата ни. Това е и една откровеност и липса на страх да си кажеш, когато не си съгласен с нещо, а въпросът да се обсъди, проблемът да се преодолее и да се постигне резултат. Със сигурност помага.

Мартина: Аз мисля, че това помага, защото ти дава един съпорт, че не си сам в идеите и мечтите си. И че винаги можеш да се опреш. Много ми харесва това, че освен заедно в живота си, ние сме заедно и в мечтите, и в идеите си. Че сме съмишленици. Това го прави и някакси по-интересно.

Може ли да каже, че през цялото време, дори когато почивате, обсъждате идеи по работата на фондацията?

Мартина: О, да. И това е изключително зарибяващо и вдъхновяващо - че ти можеш постоянно да говориш за такива неща и да се движиш напред към това, което искаш да изградиш. И да не бяхме заедно, бихме били много добри приятели, а нашите половинки биха ни ревнували (смее се).

сн. VIBES
сн. VIBES

Какво можем да очакваме да видим до края на годината от Арт Фондация ДОМА?

Мартина: Предвидили сме доста неща както за България, така и за чужбина. Най-скорошното, което можем да споменем, е на 27 май, когато в един от десетте най-добри клуба в света - “Лодката” 20/44 в Белград, ще представим българския диджей Emil Doesn’t Drive, който също така ще пуска и на 13 май, когато пък негов колега от Берлин ще дойде, за да отбележим стила на Фасбиндер в парти на Фасбиндер в Дома на киното. Представянето на български диджей в подобен тип клуб е доста сериозна работа, защото досега трудно и рядко са се случвали подобни неща.

Дойчин: Редно е да се каже, че досега два пъти сме канили сръбски музиканти и диджеи, като сега бе редно да представим и българско участие на клубната сцена, и то - не къде да е, в Белград.

Мартина: Тази година е трансформираща за нас, като освен събитията, които сме запланували, предвиждаме и още по-мащабни такива, но в момента сме в тяхна подготовка и те ще се случат догодина и по-догодина. На мен пък ми предстои пътуване до Русия по американска програма, която прави обмени с различни организатори, куратори, културни дейци и артисти. Бях поканена да участвам в тяхната пилотна програма, като идеята е наистина да видим, а и да работим повече с тази необятна сцена. Мисля, че това ще е много интересно, а и ще доведе до нови интригуващи проекти и идеи.

Константин Симидчийски
Константин Симидчийски

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни