Едноименният филм за Дж. Р.Р. Толкин беше точно такъв, какъвто очаквах да бъде - превъзходен и много емоционален. Не случайно заковава 7.0/10 в IMDb като оценка.
Аз съм човек, който обича да си купува биографични книги за хора, за които не знае нищо. Никога не съм си купувала биографии на хора, които вече харесвам. Нямам отговор защо. За Толкин не знаех нищо, освен световния му хит, а именно поредицата книги и екранизации “Властелинът на пръстените”. А и тази поредица не съм чела или гледала. Не ме грабна особено на първия опит от гледането на първия филм. Може би ще дам шанс на книгите някой ден.
По същество, филмът разказва за живота и зародиша на таланта на Дж. Р.Р. Толкин. За Първата световна война и как тя променя съдби и хора, за любовта на младини и как силата й цъфти през цялата линия на живота.
В главните роли участват Никълъс Холт и моята голяма любимка Лили Колинс в ролите на Толкин и половинката му Едит.
Холт, който след четири появявания в X-Men (и подкрепяща роля в миналогодишния филм "Фаворитката") демонстрира, че е крайно време да се прехвърли към нещо по-интересно и драматично. С елегантен вид, който със сигурност подхожда на самия Толкин и интелигентно отношение, актьорът сякаш изглежда съвместим с много широк кръг от герои в бъдеще. Колинс също беше с изключително представяне в ролята на интелектуалка от по-нисшата класа.
Това произведение на изкуството говореше за езиците. За тяхната трансформация, за суровата версия на таланта, която граби с пълни шепи от света и го обръща в свой език и своя метафора. Избледняването на класите в обществото пред погледа на истинския творец и верните му приятели. Верни до фронт.
Филмът ме накара да се почувствам вдъхновена и смирена. Не вярвам, че трябва да сте силни почитатели на Толкин и неговото творчество, за да бъдете съпричастни и искрено потопени в атмосферата на изпълнените с тютюнев дим салони на високата класа.
