Като любител на кучетата и "домашен любимец" на едно от тези прекрасни създания, отдавна ми се искаше да напиша нещо за кучетата и филмите с тяхно участие. А и кой ли не обича хубавите истории, в които косматите опашатковци те разсмиват, карат сърцето ти да се свива от жалост или те затрогват със силната, чиста връзка между кучето и неговия стопанин.
Тези филми винаги са забавни. Винаги са вълнуващи. Винаги са трогателни и емоционално наситени. И, по някакъв начин, винаги те карат да плачеш. Сякаш е някакво неписано правило – когато във филма има куче, винаги настъпва някакъв момент, в който започваш да хлипаш като малко дете. Не че създателите на филма са някакви зли и жестоки хора, които са си поставили за цел да накарат зрителя да страда. Просто тези филми се опитват да представят цялата гама от чувства, през които преминаваш, когато притежаваш и истински обичаш едно куче. Да ти покажат хубавото и лошото, което винаги съпътства искрената обич.
Но има и добра новина – кучето може и да умре на края на филма, но през 90% от действието всичко се върти около любовта, забавлението, смеха и пакостите, естествено. Точно както е в истинския живот, който споделяш със своя любимец. Да, когато те си отидат, ти си съсипан, но с времето се научаваш да не се фокусираш върху тъжния миг на смъртта им. Спомняш си за обичта, смеха и верността, които ти е донесло любимото ти куче. Уви, смъртта на любимеца е част от незабравимото преживяване да имаш и обичаш куче. Но не бива да забравяш как това куче е обогатило живота ти и да приемеш, че правилата на живота и смъртта важат еднакво за всички – и за хората, и за кучетата.
След това емоционално встъпление, ето моят списък за "Най-добри филми с кучета", без претенцията да е изчерпателен:
1. Флюк (1995)
Това беше един от първите филми с кучета, които истински ме разтърсиха. Макар и не особено долюбван от повечето критици, този филм разказва за едно куче, което се опитва да поправи кармичните си грешки от предишния си живот като човек, макар че е на път да създаде доста неразбороии. Работохоликът Том Джонсън умира в автомобилна катастрофа и се преражда като бездомното куче Флюк. След много перипетии, той успява да открие съпругата и сина си, които нямат никаква представа кой всъщност е Флюк. Темите за смъртта, обърканите ценности, желанието за отмъщение и истинската любов изкристализират в съдбата и приключенията на пухкавото рижо куче.
2. Осем герои (2006)
Снабдете се с достатъчно кърпички. Тази затрогваща история по действителен случай с осем хъскита е една от най-добрите за всички времена. Изоставени в суровите условия на Антарктида, кучетата от впряга са принудени да се погрижат сами за оцеляването си. Хората от екипа възнамеряват да се върнат за тях веднага, но минават шест дълги месеца преди да успеят да го направят. През това време старият Джак дори не успява да се измъкне от веригите и се предава пред смъртта, а Дюи се наранява зле след като пропада в стръмно дефиле. Другите кучета отказват да го изоставят и остават край него, като не спират да го окуражават. Самата водачка на глутницата – Мая, която е пропълзяла по пропукващия се лед, за да спаси Грийнууд – също е ранена. Другите кучета й носят уловените от тях чайки, но тя отказва да яде преди да се нахранят останалите. И точно тогава – като по чудо – хората се завръщат. Отначало не откриват и следа от кучатата. Но после пет от кучетата се появяват на хоризонта. Макс се озовава в обятията на Джери (Пол Уокър) и го отвежда до Мая, която е твърде слаба, за да ходи, но все още е жива.
3. Марли и аз (2008)
Оуен Уилсън и Дженифър Анистън си взимат за домашен любимец "най-лошото куче на света" в този филм по едноименния бестселър на Джон Гроган. Двамата избират сладкия златист лабрадор, защото се предлага на най-ниска цена и откликва на песента на Боб Марли, откъдето и получава името си. Животът на двойката определено става интересен с този неподлежащ на възпитание, разрушителен, ненавиждащ гълъбите, но обичащ бижутата Марли. Но когато той умира, те – както и всички зрители – са опустошени.
4. Хачико: Историята на едно куче (2009)
Това легендарно, вярно куче от породата Акита, което е посрещало господаря си всеки ден на гарата и го чака търпеливо в продължение на девет години след смъртта на мъжа, наистина е съществувало (както всички вероятно знаете). В Япония има статуии в негова чест и всяка година почитат паметта му на специални церемонии. Конкретно във филма, сърцето ти спира, когато кучето не разбира защо любимият му човек (Ричард Гиър) така и не се завръща. Останалите членове на семейството се опитват да приберат Хачи у дома, но той непрекъснато се връща на гарата и накрая те го оставят да постъпи така, както смята за правилно. Виждаме как Хачи остарява и посивява, но остава докрай предан на стопанина си. Ако успеете да изгледате филма докрай без да ви заболи сърцето, значи наистина сте станали коравосърдечни.
5. Кучешки живот (2017)
Това е последният филм с кучета, който гледах, и си бях казала: този път няма да плача, ще се стегна и ще изгледам филма спокойно от край до край. Е, не се получи. В тази адаптация на бестселъра на американския писател Уилям Брус Камърън, един златист ретривър на име Бейли свързва живота си с младия Итън, който претърпява ужасен инцидент и се отдръпва не само от близките си хора, но и от любимото си куче. Но когато Бейли умира, се случва нещо странно – той се преражда като немска овчарка на име Ели! Той (сега тя) е истински герой в настоящия си живот, а в следващия се преражда като късокрако корги на име Тино. В последния му кучешки живот, който виждаме във филма, той пък е смесица от санбернар и австралийска овчарка, но пък успява отново да намери своя Итън, който вече е доста порастнал (Денис Куеид). Итън бавно осъзнава, че новото му куче Бъди е всъщност Бейли, който успява да внесе ред и любов в разбития му живот. Както казва самият Бейли: „Ако ви накарам да обичате някого, значи съм изпълнил мисията на живота си.”
6. Белият Бим Черното Ухо (1977)
Оставих този филм за най-накрая, макар че хронологично е най-старият филм и може би най-трогателният. Не само защото самата аз имам английски сетер и знам колко силна е връзката с тези изключително интелигентни създания. Но и защото самата история, разказана във филма, е покъртителна. През 1978 г. филмът печели наградата "Кристален глобус" на кинофестивала в Карлови Вари, а през 1979 г. е номиниран за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм.
Така че, прегърнете кучето си и изберете кой филм да гледате заедно!
