Нейното име е Ани, но феновете на българския хип-хоп я познават като DJ Akasha. Тя неотлъчно стои рамо до рамо с едно от най-добрите български МС-та - ATILA, или всъщност не точно рамо до рамо - по-скоро малко зад него, над любимия си пулт, от който има пълен контрол над звуците и бийтовете, които тълпата чува и слуша, докато ATILA разказва историите си пред микрофона.

Ани a.k.a. DJ Akasha е момиче, което в пълна сила е наясно с историята, същината и силата на хип-хоп музиката, като тя е една от малкото жени-диджеи в българския рап, което прави присъствието й на сцената още по-колоритно. 

Потърсихме Ани с идеята да си поговорим малко за хип-хоп и DJ-инг, и го направихме. При това, повече от приятно.

Ти си една от малкото жени-диджеи в българския хип-хоп. Как се стигна до встъпването ти в това поприще? Как се роди DJ Akasha?

Лятото на 1999 година - това бе лятото, което преобърна живота ми завинаги. Хип-хопът се превърна в мой най-добър приятел и впоследствие: мой път в живота. Тогава не съм се замисляла, че тази магия, която запали в мен хип-хоп културата, един ден ще окаже огромно влияние върху живота ми. Аз бях едно дете, което прие хип-хопа много насериозно и не се страхуваше да бъде различно от другите, защото просто следвах сърцето си. Стъпването ми към елемента на DJ-инга всъщност е последствие на много стъпки, които съм направила през годините и мога да кажа, че всяка крачка съм правила уверено и не съжалявам за нищо, изпитано по този път.

DJ Akasha се роди, след като осъзнах каква роля е изиграла музиката в моя живот. Много голяма част от човека, който съм, е възпитана от музиката, която слушам. Още като дете обичах да колекционирам музика и после да тормозя приятелите си с това да им я пускам, а те да слушат. Сега като се сетя ми става много смешно, защото това е била моята подсъзнателна крачка към желанието да бъда DJ. Аз отделях изключително внимание на музиката. Вкъщи е пълно с компилации, които съм правила, като презаписвах музика върху касети Балкантон с детски приказки. Събирах касети от по-големи мои приятели, подбирах най-добрите според мен парчета от всяка касета и ги събирах в едно. Тогава не съм знаела, че това е микстейп, нито съм го видяла отнякъде. По това време нямах и нито компютър, нито интернет. Бях доста мързелива в писането на домашни и прочитането на каквото трябва. Баща ми ме изпитваше всеки следобед, спомням си как веднъж ме записа как му разказвам нещо, на което не си бях направила труда да обърна внимание и после ми пусна да чуя записа, за да осъзная колко нелепо звуча и да ме провокира да си науча. В последствие провокира още едно нещо, а именно идеята да си правя тези записи, като изтривам ненужните касетки. Разбира се, всичко това беше като начин на забавление и игра, и дори не ми е било мечта да ставам DJ.

Akasha дойде по-късно, след като започнах да чета и заобичах друга моя страст – литературата. Тогава започнах да изразявам себе си като пиша, а до ден-днешен ходя винаги с тефтер. С времето започнаха да стават много тефтерите и се подсещах да прочитам какво съм писала, като осъзнах, че някои неща ми се случват след като ги напиша, под една или друга форма се случваха и това не спира да е така. Не вярвам в нещо свръхестествено, но вярвам, че когато си достатъчно упорит в преследването на своите желания, те се сбъдват, така избрах да подписвам написаното от мен като Akasha, идващо от Акашовите записи или така наречените записи на Вселената, които пазят паметта на всичко, което е било и което предстои да се случи. Когато започнах да правя първи стъпки като DJ на сцената, прецених да запазя Akasha, защото Akasha e всичко, което съм Аз.

DJ Akasha
DJ Akasha

Каква техника използваш по време на шоута? Лесно ли е да си я набавиш в България?

От самото начало използвам грамофони. Никога не съм, а няма и да пускам на друга техника. Когато клубът няма грамофони, аз си взимам моите. Пътувала съм с грамофоните си от София до Варна, нищо не може да ме спре. Определям себе си като класически хип-хоп DJ. Искам да продължа традицията, правейки това, което DJ-ите, които са ме вдъхновили, правят по начина, по който го правят. 

Стига да имаш желание, можеш да си набавиш всичко в България и навсякъде по света. От момента, в който казах на моeто крю, че окончателно съм решила да бъда DJ, до момента, в който си купих грамофони и миксер, се мина точно една година - най-дългата година в моят живот. Година, в която броиш секундите.

Има друг проблем в България, а може би и не е само у нас, и той е, че малко клубове разполагат с добри условия. Техниката на много места е под всякаква критика, има липса на грамофони, миксери без профилактика или липсващи „шапки” на фейдъри. Най-кошмарните ми случаи са когато липсва такава на cross fader-а, той прави прехода от канал на музиката A/ляв към канал Б/десен и обратното. Необходим ти е и когато правиш скречове. Това е фейдърът, с който постоянно работиш, особено ако си хип-хоп DJ. Затова винаги, освен грамофоните, аз си нося и миксера навсякъде, където пускам.

Значи да разбирам, че си страстен почитател на винилите? А какво е мнението ти за удобствата, които предоставя дигиталната ера на един диджей?

Разбира се. Съвсем сигурно мога да заявя, че се научих на всичко най-важно, благодарение на винила. Друг DJ не ме е учил или показвал нещо, всяка стъпка съм правила сама и мой партньор беше плочата. Има само едно-единствено предимство на ползването на дигиталните услуги, в моя случай - работата със Serato, и то е, че освен всичко, което нося със себе си за парти, няма нужда да нося и плочите, необходими за това. Много бързо можеш да организираш селекцията си и да пътуваш за участие навсякъде. Стига да бъдеш креативен в ползването на Serato, не виждам никакъв проблем и минус в ползването му. Със Serato си оставаш на грамофони и по всяко време можеш да пуснеш и истински винил.  Ползването на дискове, плейъри и конзоли обаче ми е странно и не ме влече. Приличат ми на нещо, което бих подарила на детето си един ден, за да си играе с него. Не, всъщност като се замисля, не бих! (смее се)

12957324_861084687371242_445959815_n

Кои са диджеите, които ти служат за пример? Има ли такива, от които си се учила?

Grand Wizard Theodore – диджеят, измислил скреча. Наистина много хора по света не си дават сметка, че реално DJing-ът е елемент, идващ от хип-хоп културата и всички техники, които използват диджеите по света, са техники, измислени от хип-хоп диджеи! Всички! Това считам е нещо, което трябва да се казва винаги. Чувствам се длъжна да го кажа, особено след като споменах Grand Wizard Theodore. Тук ще отворя една скоба за читателите - потърсете в YouTube какво прави Grand Wizard Theodore като showcase на U.S. DMC Finals през 2008 година – това е DJing-ът,  който ме вдъхновява и ми служи за пример.

Jam Master Jay, диджеят на RUN DMC, е човекът от когото можеш да научиш страшно много за това какво е да бъдеш DJ зад МС. У нас неговото изкуство е непознато и рядко се прилага, същото важи и за DJ Premier, който е повече разпознаван като бийтмейкър. Това, което правеха с Guru, е шоуто One MC / One DJ, на което винаги съм била фен. Сещам се за още един такъв пример - Eric B & Rakim.

DJ Cash Money, Grandmaster Roc Raida, DJ Rob Swift и цялото X-Men crew a.k.а The X-Ecutioners. Всъщност причината да се амбицирам да си купя грамофони беше именно DJ Roc Raida. Когато го гледах и чух за пръв път, казах на моите приятели, че си купувам грамофони. Мисля, че не осъзнаваха тогава колко сериозна съм в намеренията си, но аз вече бях наясно на сто процента.

Каква е рецептата за това да си успешен диджей? Какво е важно да умееш и знаеш, когато застанеш пред тълпата?

Аз не гледам на себе си като на успешен диджей, поне в комерсиалните разбирания за това не съм. Никога не съм си правила илюзии и не съм се взимала прекалено насериозно, колкото и сериозно да приемам хип-хопа. За мен е успех да задоволя хората, дошли на парти, и да видя, че те са на моята честота. По принцип за един диджей е много важно да усеща тълпата и да може да я задоволи. Аз винаги следя хората на какво реагират и се стремя да имам контакт с тях, но за мен успех е да ги накараш те да се настроят по теб и да ги накараш да си сверят часовника с теб. Пътите, в които съм получавала отзиви, че никъде не са чували музиката, която пускам, и им харесва и искат още, или че съм успяла да зарибя някого по начина, по който мен са ме спечелили артистите, от които се вдъхновявам - това са пътите, в които аз считам, че имам някакъв успех.

Не спазвам някаква рецепта за това да бъда успешна. Аз правя това, което обичам. Прилагам това, което хип-хоп културата е възпитала в мен и го изразявам по мой собствен начин. Най-важно е да обичаш това, което правиш. Да го репетираш и да бъдеш себе си, а не да се стремиш да звучиш като някого друг. Живеем в ера, в която се счита за нещо готино да копираш стила на другиго и да ти кажат, че напомняш на стила на другиго. Аз съм възпитана от тази школа, в която това се счита за нещо лошо и не смятам, че е остаряло разбиране. Винаги трябва да се стремиш да бъдеш креативен. Всичко, свързано с тази култура, го доказва. Най-простият пример е начинът, по който Grand Wizard Theodore поставя началото на нова ера в DJ-инга, а именно - скреча. Той го прави по погрешка на парти, а в един момент му хрумва да повтори грешката и да я изтъкне като качество – това е хип-хопът!

Очевидно е, че хип-хопът е твоята голяма любов. Вече те питахме за диджеите. Кои са обаче любимите ти МС-та?

Big Daddy Kane, Rakim, Chuck D, Nas, KRS-One, Guru, Mos Def.

Кои други жанрове, освен хип-хопа, обичаш да миксираш като диджей? И защо?

Фънк. И по конкретно - фънка от 70-те години. Също така соул, блус и джаз, защото това е музиката за всички състояния на душата и защото е чиста, защото е жива. Не харесвам синтетична музика. Не харесвам нищо синтетично.

DJ Akasha
DJ Akasha

Продуцираш ли собствени бийтове? 

Продуцирам, но все още не го правя сериозно. Посветена съм на DJ-инга и имам много какво да науча и развия като DJ, за да отворя нова глава към продуцирането.

Кои са трите ти любими хип-хоп албума?

Трудно ми е да назова само три, но нека бъдат Daddy's Home на Big Daddy Kane, Autobiography of Mistachuck на Chuck D и Illmatic на Nas.

 

Ти си диджеят на едно от най-добрите български МС-та - ATILA. Как обаче намираш нивото на българския хип-хоп като цяло?

По-добро от преди десет години, ако говорим за рап. Като култура обаче имаме още много път да извървим. Липсват не едно и две неща, като не говоря само за артистите, обръщам се и към феновете. Интернет епохата, ерата, в която имаме най-голям достъп до информация, ни прави в същото време по-мързеливи и невежи за много неща, именно защото си мислим, че всичко винаги ще си седи и ще ни чака в интернет и оставяме да обърнем внимание за по-късно. Това „по-късно” или „по-натам” убива културата, пропускането да отидеш на парти, защото ще гледаш клипове от партито, качени в YouTube, пропускането да подкрепиш албум и да си го закупиш, защото ще излезе в интеренет безплатно - ето такива неща ме тревожат. Хип-хопът е култура, която се усеща, когато си част от нея и си там, когато се случва. Ако не ходиш на събитията и не искаш да подкрепиш рапа, който харесваш срещу символична сума – ти не си част от тази култура!

Ако те помолим да ни поздравиш с едно-единствено парче, кое би било то?

В момента слушам Ghostface Killah feat. Black Thought – "In The Park", поздравявам ви!

Автор

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

1 коментар

  1. Супер е девойката, но малко си противоречи с това ,че не обича синтетиката но пък се опитва да прави собствен бийт най-вероятно на ableton live което си е синтетика 🙂

Напишете коментар