"Игрите на глада" през очите на един не-тийнейджър


Дълго време отлагах прочитането на поредицата "Игрите на глада". Бях сигурна, че книгите ще ми харесат, защото по принцип си падам по фикционални истории, в които действието се развива незнайно кога, незнайно къде, но винаги след някакъв ужасен апокалипсис, сполетял човечеството.

Отдавна бях прочела поредицата "Дивергенти" от Вероника Рот, бях дала началото и на "Лабиринтът" от Джеймс Дашнър, но най-известната поредица от този тип литература, а именно "Игрите на глада", стоеше на заден план.

Всъщност бях допуснала предварителна грешка, която ме спираше да се насоча към книгите. Тя се състоеше в това, че не просто бях изгледала филмите, но дори ми бяха харесали изключително много, затова се страхувах, че удоволствието, което оригиналната история на хартия би ми донесла, вече ми е отнето.

И така допреди няколко седмици, когато, чудейки се коя книга да започна, погледът ми се спря на отдавна закупената, но почти неразгърната, първа книга "Игрите на глада". "Дами и господа, започват Седемдесет и четвъртите Игри на глада!"

Поредицата спада към много любимия ми вид young adult литература или такава, която е еднакво увлекателна и за тийнейджъри, и за възрастни. Истински феномен през последните няколко години, който дотолкова наложи влиянието си, че издателствата започнаха да правят свои "дъщерни" такива, чрез които презентират само този тип романи.

"Игрите на глада" разказва историята на Катнис Евърдийн, която живее в утопичната държава Панем (от споменаването на Скалистите планини съдим, че се намира някъде в Северна Америка), появила се след развалините на някогашния свят. И тук, подобно на "Дивергенти" и "Пазителят" от Лоис Лаури, обществото е намерило начин да възстанови реда след допуснати в миналото грешки - чрез налагането на строги правила, които могат да ти струват живота.

"Хляб и зрелища". Това е светът на Панем, разделен на 12 окръга (и един 13-и, чиято съдба се изяснява по-късно) и столица, наречена Капитола. След бунтовете на Окръзите преди повече от 70 години се въвеждат Игрите на глада, които да напомнят на населението кой командва. Данъкът е кръвен и всяка година струва живота на едно момче и едно момиче от всичките 12 места. Оцелява един.

Разказът се води от първо лице - от името на Катнис, която се оказва в първите за читателите и седемдесет и четвъртите за Панем Игри. Любопитен е контрастът, от който е съставена държавата - крайна бедност и крайно богатство, първобитен строй и високи технологии. Докато почти всички Окръзи живеят в нищета - някои ловуват, други се занимават със земеделие, а трети добиват въглища, в Капитола властва рогът на изобилието. Жилищата са свръхлуксозни, дрехите са изключително скъпи, козметичните процедури са задължителни и всевъзможни, а храната е всичко друго, но не и дефицит. И тези два свята, без нито една допирна точка, успяват да се срещнат.

По-интересни обаче са самите Игри - измислени от така наречените гейммейкъри и предоставящи всякакви високотехнологични адреналинови преживявания. И убийства. Жестоки, натуралистично описани и издигани в култ от публиката. Игрите са зрелище, което всяка година погубва минимум 23 млади живота, но за Капитола това не е нищо повече от дългоочаквано риалити.

Сблъсък на характери. Сблъсък на една-единствена личност сама със себе си. Приятелства на арената, от която само един ще излезе жив. Оцеляване на ръба на невъзможното. Така, в най-общи линии, изглежда първата книга от поредицата на Сюзън Колинс. И една увлекателно разказана история, по време на която си повтаряш "само още една страница"... и така до края.

Прочетох я за отрицателно време и нямах търпение за следващите две, макар че от филмите ми беше горе-долу ясно какво следва. Не се разочаровах и от тях. Ако в първата книга Катнис е уплашено и объркано момиче, то в следващите образът ѝ постепенно се променя и израства. Игрите вече са само фон, зад тях има нещо далеч по-голямо.

Има ли някой смелост да се изправи срещу системата, която с лекота убива както по телевизията, така и зад кадър? Достатъчно силни ли са Окръзите, за да надигнат потисканите с десетилетия робски глави? Достатъчна ли е песента на сойката присмехулка, за да бъде направена първата крачка?

Три книги са перфектният обем за поредица от този тип, в който Сюзън Колинс е успяла да разкаже всичко необходимо. Без допълнителни предистории, без n-години по-късно, без опит франчайзът да се превърне в поредния низ от творби, появяващи се година след година и разводнявайки всичко, което вече е казано. В три книги авторката събира настоящето на Катнис, миналото на Игрите и бъдещето на първите две. И това е достатъчно.

Ако не проявявате предразсъдъци към "литература за деца", както я наричат някои, то "Игрите на глада" може да е вашето нещо. Защото в тях има приключения, една разказана между редовете любовна история и изключително готини хай тек джаджи, чието действие, гарантирам, ще ви бъде интересно да научите.

"Останете живи — казва Хеймич. Това е същият съвет, който ни даде във влака, но този път не е пиян и не се смее. А ние само кимваме. Какво друго има да се казва?"

Още от ЛИТЕРАТУРА:

Секс, наркотици и рокендрол в литературния коктейл на Тео Чепилов

"Зоопарк" на Джеймс Патерсън & Майкъл Ледуидж или внимавай, че кучето хапе

"Автономията????" или едно достойно продължение на "Северозападен романь"

За дребната старица или още един скандинавски роман с дълго заглавие

Станислава Симидчийска
Станислава Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни