Jin Monic: За дебютния албум, началото и младите банди

Сигурно сте забелязали, че в последно време на българската музикална сцена се забелязва сериозно раздвижване, що се отнася до инди рок бандите, които започнаха да израстват неимоверно много в развитието си и да ни предлагат все по-качествена продукция. Една от тази банди е и Jin Monic. 

Срещаме се с трима от бандата в един от приятните столични барове. Николай (вокали), Ивайло (китари и вокали) и Джокича (бас) се отзовават на поканата ни, за да си поговорим за бандата. И за дебютния й дългосвирещ албум, който също носи името Jin Monic. Проектът вече е наличен за преслушване в някои от големите платформи за музикален стрийминг, а само след броени дни ще можете да слушате групата и на Wrong Fest.

Откъде води началото си Jin Monic, как приемат самите те своя първи албум и какво са ни подготвили за в бъдеще - говорят Николай, Ивайло и Джокича.

Да започнем с един малко банален въпрос: кога и как се събра бандата?

Ивайло: С Николай учехме в Немската гимназия, но интересното е, че там изобщо не се познавахме. С него се запознахме в последствие, когато се засякохме на един купон като студенти. (тук Ники се намесва, за да уточни, че вече е бил завършил, бел. авт.) Имаше някакви китари, като и двамата посвирихме. Аз - Radiohead, той - Nirvana. Това бе период, в който изобщо не знаехме дори какво е електро-акустична китара.

По това време често се връщах към свиренето, тъй като преди това играех баскетбол и бях спрял да се занимавам с музика, но изведнъж започнах да мисля единствено за това. Тогава видях, че Николай също знае за какво става въпрос, по отношение на групи и т.н., поради което започнахме да мислим как да започнем да свирим заедно. За един музикант може и да е банално, но се сещам, че за нас бе истинска революция единият да свири акорди, а другият риф (смеят се).

Постепенно започнахме да обмисляме да свирим и пред публика, естествено, говорейки най-вече за пред приятелски компании. Така постепенно стигнахме и до момента, в който започнахме да озвучаваме с електро-акустична китара, да пеем, да измисляме двугласи, аранжименти на кавъри и т.н. Всъщност първите ни изяви пред публика бяха в бившия бар “Петък”.

сн. VIBES
сн. VIBES

През тази година на бял свят се появи и първият ви дългосвирещ албум. Разкажете нещо повече и за него - какво представлява и как бихте го описали вие самите?

Джокича: Докато не започнахме да се занимаваме с това, мислехме, че всичко едва ли не опира до това да влезеш в едно студио, да свириш един уикенд и след това да обереш лаврите. Впоследствие разбрахме, че процесът е доста по-обширен. Най-малките неща са също толкова важни, важно е и как ще ги подредиш, след като вече са записани. След това процесът минава и през много други различни хора, които после трябва да напишеш в обложката (усмихва се). Клиширано е, но записът на един албум е много бачкане. И голямо удоволствие накрая, разбира се.

Николай: Това е първият ни албум, с първите ни парчета, поради което и те самите се получиха много разнопосочни. Някои от песните са в една посока, а други - в различна. Опитахме всякакви неща. По някакъв начин, може би сме опитали да намерим нашето звучене.

Джокича: Това по някакъв начин бе един социален експеримент “къде ще клъвне” (смее се).

Николай: Ако целяхме да направим нещо изцяло завършено в една посока, вероятно трябваше да оставим тези парчета и да не ги издаваме.

Може ли да се каже, че не сте имали пределено ясна концепция за звученето на албума, а по-скоро просто сте вкарали в него парчетата, които са ви харесали?

Ивайло: За щастие имаше няколко, които отпаднаха. Имаше парчета, които за мен бе много важно да отпаднат, за да сме сигурни, че сме избрали единствено най-доброто. За година и половина на записване на албума, много неща ни се променяха в главите. Това си личи и от самите парчета.

сн. VIBES
сн. VIBES

Много е трудно за една млада банда да не се поддава на външни влияния в музикално отношение. Как стоят нещата при вас, усещате ли подобно влияние от други банди, дори и да не е напълно умишлено?

Николай: Да, влияние със сигурност има, независимо дали е осъзнато, или не. Всеки един от нас е изключително голям меломан и харесваме много чуждестранни банди. Постоянно си говорим в тази насока и дори често си пускаме един на друг различни парчета. Със сигурност има влияние, но според мен при нас то не се чува. Мисля си, че успяваме да избягаме от това или поне да съчетаем тези влияния по начин, който, малко или много, да е уникален. Не мисля, че което и да е от нашите парчета може да се оприличи на някоя друга банда.

Всъщност случвало ли се е някой да ви каже нещо от рода на - “ей това парче ми звучи като еди-коя-си банда”?

Ивайло: Един приятел ми беше казал, че “Doors of Youth” му звучи като Interpol. Аз обаче съм фен на Interpol и никак не ми звучи като тях.

Джокича: Има и нещо друго, което може би допринася. Ние все пак сме петима и харесваме сходна музика, но не еднаква.

Ивайло: Дори и да искам някое парче да звучи като Radiohead, истината е, че нямам абсолютно никаква представа как да го направя (смее се).

Може ли да се каже, че сте доволни от начина, по който се получи албумът в крайна сметка?

Николай: Определено. Макар и най-хубавото нещо в албума да е обложката (смее се).

Ивайло: Аз накарах някои по-разбиращи приятели да ми направят разбивка. Оказа се, че по-новите записи в него им харесват повече.

Джокича: Прави ни впечатление, че албумът се слуша, което е най-готиното в случая.

сн. VIBES
сн. VIBES

Кои са ви любимите парчета от албума?

Джокича: Може би моят фаворит е “Hateful”.

Николай: Мен много ме кефи “Esus”.

Ивайло: Аз напоследък се кефя много на “Car”. Никога не съм я възприемал като супер гениална песен, но записът се получи много добър.

Напоследък българската indie rock/alternative сцена се радва на сериозно съживяване. Появиха се и много качествени съвременни банди. Съгласни ли сте с подобно твърдение?

Николай: Определено се появи някаква нова вълна, макар и да не мога да определя дали всичко това е положително, или отрицателно. Но знаеш ли кое е най-хубавото? Има много млади хора - на по 16-17 години, които сега могат да слушат нас или останалите български банди, докато ние преди време сме можели да слушаме единствено чуждестранни групи. Което е супер яко. Мисля си, че именно български банди като нас и останалите показват на същите тези млади хора, че можеш да направиш нещо подобно и че не е толкова трудно.

Джокича: С други думи, има почва за изява. Не казваме в никакъв случай, че е лесно. Самочувствието идва накрая, като преди това е нужна много работа, желание, дори и обкръжение.

Николай: Аз обаче не съм съгласен, че самочувствието идва в края. За да успееш в дадено нещо, трябва от самото начало да мислиш, че можеш да си добър в него. Има два начина - или да работиш много, или да ти идва отвътре. Джокича работи много, а на мен ми идва отвътре (смее се).

сн. VIBES
сн. VIBES

Някои от съвременните indie български банди вече свирят и в чужбина. При вас случвало ли се е досега?

Ивайло: Не, даже грам.

А има ли такива изгледи?

Ивайло: Нашата група винаги се е движела от неща, които до момента не сме правили. Мисля, че се намираме много близо до момента, в който ще си кажем, че е време да посвирим и в чужбина. Убеден съм, че рано или късно ще се случи.

Николай: За мен пък въпросът “чужбина или България” е напълно нерелевантен. За мен е все тая дали си в София, Пловдив, Букурещ или Лондон. Кажи ми къде е разликата? Няма разлика.

Ивайло: Нещата опират и до амбиция. Ако си супер амбициозен и искаш да успееш, тогава да - нямаш друг избор, освен да отидеш в Лондон или Ню Йорк. Но ако искаш просто да си indie, да не ти пука и да си свириш - тогава няма значение къде си.

сн. VIBES
сн. VIBES

Кое е най-якият ви лайв до този момент?

Джокича: Трябва да измислим критерий за “най-як лайв”.

Николай: За мен това е участието ни на Spirit of Burgas. Там беше най-яко. Сцената е на плажа, има вятър, слънце и вълни. Сцената е огромна, а да не забравяме и страхотния звук.

Ивайло: В нас на стената виси един плакат от октомври 2014 година, когато свирихме с Остава в Терминал 1. Нямам много спомени от онази вечер, но тя със сигурност бе основополагаща за нас като банда и самочувствие. Беше уникално.

Джокича: Аз бих посочил може би някоя малка сцена в Swingin' Hall. Там все едно сме си вкъщи. По-освободено е и от репетиция.

сн. VIBES
сн. VIBES

Какво ново да очакваме от Jin Monic в бъдеще?

Ивайло: Аз съм най-развълнуван за новите парчета, които предстои да запишем. Нашият китарист Боян се “отпуши” и има няколко идеи, чрез които леко ще превключим от нещата, които сме правили до момента, но без да издавам в какъв стил. Имаме нови идеи със сигурност.

Николай: Ние заради това и го правим. Цялото нещо е един експеримент и няма как да очаквате от нас да продължим да правим едно и също.

Ивайло: Абсолютно. Няма как да направим втори албум с едно и също звучене като първия.

(заглавна снимка - Любен Диков)

Константин Симидчийски
Константин Симидчийски

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни