Катерина Хапсали: „Вълнуващите истории не се раждат от моментите на баланс”


Един роман. Едно кафе. Една балканска история. Разказана от чардака в родопското село Лещен и стигаща чак до Гръцко. Преплитане на времена, случки, човешки съдби. И една Катерина, която стои в основата на цялата тази българо-елинска приказка. Всичко започва и свършва с името, водещо до катарзис. Представяме ви Катерина Хапсали – авторката на завладяващия роман „Гръцко кафе”.

Каква е рецептата за добро гръцко кафе?

Да го приготвиш точно както небцето ти го иска. Да го усетиш и да му се насладиш. Твърде често не разпознаваме кога сме щастливи... както и кога сме безкрайно нещастни, ама джезвето трябва да показва друго пред обществото, нали!

Рецептата за добро гръцко кафе е като го пиеш, да го разбираш. Да му се радваш. А и на собствените си умения да се кефиш (обожавам балканската дума кеф!) Да съумееш да си кажеш едно браво, когато го заслужаваш, или пък едно машалла... Знаем си ние думичките на Балканите, само се правим на безкрайно различни!

Дебютният Ви роман „Гръцко кафе“ е „чудновата бърканица“ между реални събития и измислени истории. Как се постига баланс в подобна литературна ситуация?

Баланс е последното, което един автор търси в творческото писане. Дори не знам дали авторът пише романа, или романът – него! Вълнуващите истории не се раждат от моментите на баланс – тъкмо напротив, те се пръкват, когато тотално излезеш от зоната си на комфорт. В нея не можеш да се научиш на нищо! Само когато си предизвикан отвъд всичко познато, когато в устата ти нагарча предчувствието за провал, можеш да покажеш ще плуваш ли в другите измерения, или ще излезеш на сухо. Но ако не се намокриш... плувал ли си някога?! Има, разбира се, и междинен вариант – неопреновият костюм, чистата комерсия. Но аз вярвам в раните, в белезите. Само в техните бразди се пишат истинските истории. А в раните, повярвайте, баланс няма! Те не са прецизна хирургия, а резултат от войни.

Къде е пресечната точка между образите на Катерина Хапсали и Катерина Салис?

Безкрайно много си приличаме с това момиче и безкрайно се различаваме. Месеци наред обяснявах къде фактологията се разминава с действителността. Но днес наистина искам да дам дума на автофикцията такава, каквото е – нека сам читателят доизмисли автора, нека запазим някаква енигма. Защото дори аз вече не знам где минава синорът между Хапсали и Салис. Интересно ще ми бъде да го науча.

А ако приемем, че вече познаваме Катерина Салис, то как тогава бихте ни представили нейната авторка?

 Като едно момиче, което винаги е искало да пише и понякога го е правило безогледно, без посока и жанр, само и само да усеща пулса на думите. Журналист, проекто-философ, вече и автор на книга. Утре мога да реша и да стихоплетствам, макар че колкото повече чета, толкова повече разбирам колко нямам талант за чиста поезия...

Но виж, безкрайно искам да се пробвам като сценарист. Дано ми се случи.

От журналист към автор – естествен преход ли беше това, или провокирана от житейския Ви път стъпка?

 И двете. Защото точно това излизане от зоната на комфорт, за което говорих, винаги действа като засилка, като удар в гърба. Но и винаги съм мечтала да пиша книги... Е, оставах си с мечтите! Не днес, не утре... Докато не ме засилиха по трасето!

Смеем да твърдим, че българските читатели се влюбиха в „Гръцко кафе”. Какви обаче бяха очакванията Ви преди появaта му на бял свят? По-голяма ли е „тръпката”, когато говорим за дебют?

 Аз нямах очаквания. Ама никакви. И сега ми е изненадващо, непривично, когато на моменти се сблъсквам с изблици на любов. Невинаги съм подготвена за тях. Аз съм нормален човек, доколкото такъв изобщо съществува, имам си главоболията, страховете, дните, в които просто нищо не е наред... Понякога ми иде да се скрия, но вече не е възможно. А тръпката относно дебюта е несравнима. Никога нямаш втори шанс да идеш на първата си премиера. Затова тя е толкова важна, затова се помни.

А срещнахте ли се с негативизма и критиките? Как се справяте с тях?

 За мен е абсолютно окей да бъда критикувана литературно. Но не мога да приема изказвания като: „Уау, и блондинките могат да пишат!“ Негативизмът в българското общество е всепроникващ. Да, това често ме депресира. Но пък понякога именно с хора, с които сме си разменяли виртуални „плесници“, после сме ставали добри приятели. В крайна сметка, истината се ражда в спора. И отново стигаме до онова толкова важно пространство извън зоната на комфорт...

За нас е удоволствие, че имаме възможността да обсъждаме успешен български роман. Отварят ли се сърцата на българите към родните автори?

Сърцата се отварят към романи, които по някакъв начин докосват. Да, наистина има нова вълна в българската литература, усеща се едно специфично завихряне... Но литературата в своя най-идеализиран вид е наднационална, тя носи универсални послания. Та сърцата на българите ще бъдат отворени към всеки, който им поднесе размисъл, надежда, катарзис, любов...

„Гръцко кафе” е Вашият първи и успешен опит в литературата. Подготвяте ли рецепти за още литературни „кафета”?

 Точно кафета няма да са, доста ускорен пулс имам, а и едвам заспивам вечер... Но напитки – твърде вероятно! След като оповестих заглавието на моя втори роман, „Сливовиц“, моят литературен „ангел“ Светльо Желев непрестанно твърди, че всичките ми книги ще са с имена на напитки. Факт е, че се замислям за турски шербет, а с един приятел си говорим за коктейл с две основни съставки, най-тегавите за смесване. Мъжът и жената. Неуморимата класика...

Станислава Симидчийска
Станислава Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни