150 години от рождението на Пенчо Славейков: Любими откъси


Днес се навършват 150 години от рождението на Пенчо Славейков - един от най-ярките и бележити рицари на словото в историята на българската литература.

Рожденият ден на Пенчо Славейков бе отбелязан дори от Google, който му посвети днешния си doodle в българската версия на търсачката.

Пенчо Славейков се ражда на 27 април 1866 година в Трявна, тогава все още част от територията на Османската империя. Негов баща е друг бележит българин и поет - Петко Славейков. Участник е в литературния кръг "Мисъл", редом с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов.

През 1884 година Славейков претърпява тежък инцидент, който завинаги оформя мирогледа му за в бъдеще. Той удря главата си и заспива върху заледената река Марица, което води до сериозни увреждения. Пенчо се лекува продължително време в България и чужбина, но пораженията от случилото се остават завинаги. Той се придвижва, пише и говори със сериозни усилия, а страданието и самовглъбението се превръщат в негови основни житейски ориентири.

Предложен е за носител на Нобелова награда за литература за поемата си "Кървава песен" от шведския академик Алфред Йенсен, но предложението не е разгледано от Нобеловия комитет, заради преждевременната му смърт. Той е и бивш директор на Народната библиотека и Народния театър.

11-11-07-32079_1

Пенчо Славейков умира на 28 май 1912 година на едва 46-годишна възраст в Брунате, Италия. Погребан е в местното селско гробище, но 9 години по-късно костите му са пренесени в България. През 2007 година в Брунате е издигнат негов паметник.

И тъй като днешният ден ни изглежда задължителен за някакъв вид отбелязване, предлагаме ви подбор от любими наши произведения и откъси от превъзходното творчество на Пенчо Славейков.

На гроба ми изникна щат цветя —

това са мойте песни недопети.

А между тях изникна ще и тя —

от хубави най-хубавото цвете...

Най-хубавото цвете не възпях!

С вълшебен дъх душа ми възхитена

то упои... и в нея с трепет плах

увяхна мойта песен неродена!

("На гроба ми изникна щат цветя...")

leipzig1

"Самотен гроб в самотен кът,

пустиня около немее —

аз зная тоз самотен кът

и тоя гроб самотен де е.

И знам, че в тоз самотен гроб,

таме в пустинний кът самотен,

зарови милвана ръка

един немил живот сиротен.

Сега за тоз немил живот,

в немил живот сама купнее...

Самотен гроб в самотен кът,

пустиня около немее."

("Самотен гроб в самотен кът...")

Pencho-Slaveikov

"Господи, към мен простри ръка

и укроти духът ми безпокоен;

за Тебе искам аз да съм достоен.

Служителя си, Господи, призри.

То вяра пак в душата ми вдъхни,

душа в тревоги земни уморена, —

в минутното за вечното родена,

Ти пътя й към него проясни.

В душата ми е демон нокти впил,

зъл демон на съмнение упорно,

и истината в нея угасил

со своето дихание тлетворно...

Пални отново в нея Твоя плам —

на истина да стане тя пак храм.

("Молитва")

30

"При твойто слово аз и своето прибавих,

дела приумножих при твоите дела:

и съд набъднето да чакам се изправих

с теб — две со подвизи увенчани чела.

С възторг на истина в душата просветлена,

към нея само аз в живота се стремих —

като тополата на възбог извисена

пред слънцето, пред теб, връшец привождам тих.

И чувствам с крило как божи дъх ме гали —

и чувствам, че ти доволен си от мен...

Че на живота аз свещените скрижали

понесох — не да ги захвърля пак смутен.

Душата ми с завет ти за живот огрея

и в път благослови со бащин благослов:

и както в мене ти и ази в теб живея

за подвига свещен на земната любов."

(из "Баща ми в мен")

plovdivuch1

"И там сложете ме на мряморният одър.

покоя ми сълзи и стон да не смущава.

Зорницата, кога от небосвода модър

изгрей, челото ми с милувка да огрява.

Таинствения ход на битието моя

свободен поглед в блян честит да съзерцава,

да съм свидетел аз макар далеч от зноя

на земния живот, какво в живота става.

Да виждам слънцето вълшебно как разтваря

на суетливий ден работнишките двери

и звездочела нок как тихо, пред олтаря

на отдиха, крила в молитва ще разпери.

Тогава може би слухът ми ще опази

в светата тишина — о, може би тогава —

и онзи свиден звук, за който чезнех ази

в живота, отчужден от лихата му врява.

Това, в което ми живееше душата,

ще чуя: за живот от радост озарена,

как слива своя химн земята в небесата

с тържествений псалом на цялата вселена."

(из "Псалом на поета")

BASA-1735K-2-129-1-Pencho_Slaveykov

"Зинал е гроб — за кого ли изровен? —

бавно отйеква се звона черковен —

звънне и спре, като нещо възчаква,

като мъртвеца и той да оплаква,

зарад когото тълпа се е сбрала

тамо на гроба за сетна раздяла.

Гроба. И може би той да е моя.

Зинал е — чака да бъде заровен.

Ето че гръмна и хора черковен:

"Вечная памет!" Повтори, потрети.

Тихи ридания. Писък! Навети...

"Майко!" — залипана рожба изплака...

Черната пръст во ковчега затрака.

Гроба. И може той да е моя.

Още едни за земя се привеждат,

други се вече из пътя изреждат,

трети — цял рой — се навънка помъкна.

Тихне. Затихна. И звона замлъкна.

Пак се в живота завърнаха всички...

Гроба остана в полета самички.

Гроба. И може би той да е моя.

("Може би моя")

poslsnim

"Плакала е горчиво нощта,

плакала е мълком сирота,

че за нея белий ден нехае,

че не иска той дори да знае

туй що мъчи нейното сърце

и каква й скръб тъми лице!...

И когато сипна пак зората —

от сълзите на нощта земята

бе покрита с бисерна роса;

и во всяка капчица-сълза

се огледва белий ден сияен —

и усмихнат мина пак нехаен."

("Плакала е горчиво нощта...")

Кръг "Мисъл"
Кръг "Мисъл"

"Вървиме ний самотни на светът,

звезди световни, всяка своя път;

един за други в тайна желба креем,

един за друг — и отчуждени греем:

ти с дивното вълшебство на плътта,

аз с висший бяс душевен — гордостта.

Светът ни гледа в нямо изумлене —

и се чужди от тебе и от мене.

И ний вървим самотни на светът.

Дано не се присрещнем някой път!

Съединени, ний ще угаснеем...

За нас самотност тряба — за да греем.

("Вървиме ний самотни на светът...")

VIBES
VIBES

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни