Любовта е... някъде между игрите за необвързани


Тик-так, тик-так.

Никога не съм обичала часовници. Има нещо плашещо зловещо в опита да поставиш граници на времето и да го събереш в предмет.

В четвъртък вечер работата ми ме отведе в пространство, огласено от звука на десетки тиктакащи... биологични часовници.

Парти за необвързани, събрало хора, търсещи своите половинки, сродни души или просто забавления за една вечер.

Ако парти за необвързани ви звучи по-скоро като епизод от “Сексът и градът”, мога да ви уверя, че и на нашите географски ширини такова събитие има и добива все по-голяма популярност. Все повече необвързани избират да дойдат тук, вместо да прекарат скучна петък вечер с филм, след който по-романтичните ще се запитат: “Кога ли и на мен ще ми се случи подобно нещо?“

Фотограф: Петя Митрева от 8th Colour

Сядайки на масата и оглеждайки клуба, очите ми се сблъскваха с десетки мъже и жени, повечето от които във възрастовия диапазон 30-45г., които жадно поглъщаха питиетата си и се оглеждаха. Общите ми познания по психология естествено взеха превес. Мислех си, че мъжете са тук, основно за това да забършат нещо, с което да прекарат вечерта, а жените търсеха любовта. Вечната трагедия между мисленето на два пола тук изпъкваше особено ярко, придружена от силна музика,  алкохол и игри за необвързани, организирани по американски модел. Задавайки им въпроса “Защо си тук?“, повечето отговаряха “За забавление” и вероятно наистина беше така. Експериментът ми ме отведе на една маса, на която се запознах с 42-годишния Н. Попитах го какво го е довело тук и вярва ли наистина, че на подобно място ще открие половинката си или както твърдяха всички, е тук, за да се забавлява.

Вроденият ми скептицизъм беше готов за много възможни отговори... без един. Някъде между чашата мартини и поредната игра за необвързани, от устата ми се изплъзна словосъчетанието ”истинска любов”. Тогава 42-годишният Н., който имаше четири брака зад гърба си и три деца, ме погледна и ми каза, че независимо на колко години е човек и какво е минало през главата му, той беше тук и продължаваше да вярва, че понятието истинска любов не е просто клише, което ни пробутваха холивудските бози или руските романи.

Дадох си сметка, че няма значение дали това са истинските подбуди на 42-годишния Н., който ми се усмихваше, разказвайки за живота си. И ако някои са готови да хвърлят камъка с “поредния неудачник, който не се е находил или е бил неспособен да опази семейството, което е създал”, запитайте се, може ли някой да го каже, без съвестта му да го ужили на секундата, спомняйки си как приключи последната му връзка.

Фотограф: Петя Митрева от 8th Colour

Няма значение какво е било преди. Всички тези хора заслужаваха едно голямо “браво“ за смелостта да дойдат тази вечер тук и по свой си начин да креснат тихо на света: “Аз не искам да бъда сам. И няма значение дали това, което ще намеря, ще стопли леглото ми за една вечер, или ще бъде човекът, с който искам да прекарам живота си. Аз вярвам.“

Всичките тези необвързани не чакаха принца на бял кон или идеалната майка на децата им. Но бяха тук. Може би някои от вас ще нарекат 42 -годишния Н. романтичен идеалист, а други - глупав непораснал наивник, гонещ последните влакове. Трети пък скептично ще намигнат на авторката, че такива лъжци, успиващи с “любов“, под път и над път и ако толкова е искал любов, защо не е успял да я задържи, след като животът му я е предложил няколко пъти.

Виждайки умивката му обаче, аз не осъдих Н. Усмихнах му се и аз и му пожелах да намери истинската любов, независимо дали това, което открие тази вечер, ще бъде за една нощ, или за цял живот. Защото, във време на интернет и телефонни връзки, еднодневни секс нощи и взаимооотношения, градени на взаимна полза, един човек на 42 се осмели да каже, че вярва в истинската любов.

“Как ще живеем, ако не гоним измамата”, е попитал един голям български писател. Замислих се над този въпрос, след като погледнах Н. право в очите. И нима имаше значение, че той гони най-красивата измама според много хора, а именно любовта, онази идеалната от холивудските бози и руските романи.

Имаше значение вярата, която след разочарованията му не е умряла, а стои по-жива от мисленето на много 20-годишни.

Фотограф: Петя Митрева от 8th Colour

След края на партито се запитах не е ли страшно и плашещо, че цял живот понякога не стига за това да намерим своя “сроден” и не е ли всъщност истината, че много малко са тези, които през живота си са ужилени от “онази, истинската”?

Тръгнах си от клуба, огласен от  десетките пулсиращи биологични часовници.

Не чувах обаче един.

Този на 42 -годишния Н., който все още вярваше в истинската любов.

Божила Симова
Божила Симова

Божила е бялото скорпионче от екипа на VIBES. Страстен защитник на правдата, тя няма да се поколебае да използва тактиката "право, куме, в òчи", ако я предизвикате. Ако успеете да я спечелите обаче, ще се убедите, че тя е верният приятел, от когото имате нужда в живота си.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни