РЕВЮ: "На плажа Чезъл" от Иън Макюън

На 10 октомври в зала 1 на НДК ще стартира четвъртото издание на международния кино-литературен фестивал CineLibri. Филмът, който ще го открие, е "На плажа Чезъл" по едноименния роман на Иън Макюън, известен още на публиката и с друга книга, превърнала се в чудесен филм- 'Изкупление".

В киносредите витаят коментари, подкрепящи тезата, че "На плажа Чезъл" е една от най-майсторските екранизации по роман, но това ще можем да преценим след около месец. А сега, няколко думи за моето впечатление от книгата.

На пръв поглед тънък роман, който не би отнел повече от няколко часа на един трениран книгоман. Но всъщност, не се чете толкова лесно, защото всяка страница носи дълбока интимност. И въпреки че сюжетът предразполага разказ за физическата интимност между двама млади през първата им брачна нощ, тя напълно отсъства и е заменена от емоционалната интимност, която налага честото спиране на някоя страница и разсъждаването върху поредния възникнал въпрос.

А, гарантирам ви, въпросите, които ще се запитате, докато четете тази книга, не са един или два.

Кой в действителност е скрепяващият елемент в една връзка?

Можем ли да сме истински близки без да сме физически близки?

Трябва ли да се променим, защото обичаме другия или на него трябва да му е напълно достатъчно да сме себе си?

Емоционалното и физическото измерения на любовта две неразделни полукълба на една система ли са или могат да бъдат самодостатъчни всяко по отделно за едно пълно щастие?

Положителното е, че отговори на тези въпроси няма да намерите в книгата. Защото понякога, въпросите са много по-важни от отговорите, които се намират вътре във всеки от нас.

Друга силно положителна черта на романа е, че неминуемо те "принуждава" да комуникираш с двамата герои. В началото ги харесваш, защото е очевидно, че са един за друг и фактът, че са се открили на тази ранна възраст (и двамата са на 22 години), осъзнали са това и са взели решението да бъдат заедно завинаги, наистина е достоен за адмирацията на читателя.

Дори само едно изречение от цялата книга е способно да докаже симбиозата между Едуард и Флорънс: "Нейната плахост отговаряше на собствената му непросветеност и неувереност”.  И изведнъж започваш да спориш с тях, виждайки как са готови да захвърлят всичко, само заради първата им неуспешна брачна нощ. Не можеш да повярваш, че хора, които са намерили всичко, което и ти търсиш в другия - гордост, че е до теб, спокойствие, че е с теб и щастие, че го носиш в себе си, може да бъде унищожено от нещо толкова битово и незначимо.

А дали е толкова незначимо? И дали, всъщност и ние не проваляме ежедневно своите големи шансове, поради някакъв незначителен неуспех, който обаче точно в този момент ни изглежда гигантски?

Разбира се, книгата носи и много отговори.

Когато някой е наранен, единствената му защитна реакция е да нарани. Но уловката е, че за да се почувстваш наранен, това означава, че човекът, който те е наранил ти е най-близък.

Лесно е да срещнеш сродната си душа, често е просто съдба. Но е още по-лесно е я изгубиш, страхувайки се да споделиш своите страхове.

Всички имаме своите първи пъти и винаги сме неуверени в тях, но и винаги заслужаваме своите втори шансове.

И като всеки добър роман, и "На плажа Чезъл" остави в мен смесени чувства на удовлетвореност и разочарование след последната страница. Да - истинската любов продължава да последния ти ден и оставате емоционално заедно завинаги, макар и физически разделени понякога.

"Та тя навярно е имала нужда, единствено да бъде сигурна, че е обичана, както и успокоена, че не бързат за никъде, след като имат цял живот пред себе си. Любовта и търпението- само да ги бе имал и двете наведнъж!...И тогава кой знае какви неродени деца биха получили своя шанс…Ето така може да се промени цял един житейски път- с бездействие."

Димана Симеонова
Димана Симеонова

Носител на вируса на сарказма, преживявам всеки ден с двойна доза самоирония, приемана с чаша хубава бира. Имах късмета да разбера достатъчно рано, че отговорът на въпроса за смисъла на живота е 42. Сега ми остава да открия само кой е въпросът. В преследване на тази мисия, вървя през живота, заобиколена от качествена литература, завладяващо кино и вкусна храна…без да броя калориите.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни