Надежда от What to Nom: красива храна за красиви хора


Ако и вие, подобно на нас, сте любители на вкусната храна и готините места, където я предлагат, то вероятно познавате Надежда от What to Nom. Надежда е супер свежата мацка, която поддържа успешен food блог и посещава най-яките места и събития, свързани с качественото ном-кане. И понеже ние от VIBES истински я харесваме, решихме да се свържем с нея, за да си поговорим за ядене и пълноценно ном-кане. Ето и какво си казахме:

Казват, че храната сплотява хората. (Пре)откри ли близки хора, благодарение на ном-кането?

Напълно съгласна съм с това твърдение. Много често съм споделяла с приятели, че въпреки че все още обичам леко мъглявите излизания в петък вечер, определено предпочитам да прекарвам времето си с тях, когато сме на маса с хубава храна. Тогава реално можеш да се видиш с близките си и да прекарате наистина стойностно време заедно. Споделянето на храна само̀ по себе си е като малък ритуал, без да звуча леко сектантски, но наистина сплотява хората по един съвсем различен начин. Открила съм и съм преоткрила доста хора покрай общата ни любов към храната.

Една от основните причини за създаването на блога беше именно малка традиция с моя приятелка да посещаваме нови места на вечеря или да си гостуваме една на друга, като всеки път, поне седмица предварително, обсъждахме каква ще е темата и менюто. Колегите ни се смееха, че по цял ден говорим за храна, но именно тези ни часове заедно и до днес са най-ценното ни и истинско време, въпреки че по цял ден седим бюро до бюро. Покрай блога пък създадох доста нови познанства и приятелства с хора, с които първоначално ни е свързал общия ни интерес към храната. Така че да, ном-кането определено сплотява.

Смяташ ли, че това, което ядем, влияе, а понякога дори изцяло определя настроението ни? Коя храна ти действа като лекарство за душата?

Честно казано, нямам подобни наблюдения или поне не за конкретна храна. Хубавата храна просто винаги ми носи добро настроение и наслада. Има различна храна за различни поводи, но бих казала, че тя е по-скоро следствие на емоциите, отколкото първопричина за тях. През уикенда, например, обичам така наречената „comfort food” – непретенциозни, често викококалорични и високовъглехидратни хапвания, които ти напомнят за домашния уют и гозбите на баба, защото и настроението ми е такова – за спокойствие и почивка. Вкусното хапване само̀ по себе си е лекарство и повод за позитивни емоции. Единственият случай, в който храната напълно определя настроението ми, е когато тя липсва и съм гладна. Тогава съм адски кисела.

снимка: личен архив

Какво ти доставя по-голямо удоволствие: да си сготвиш у дома или да посетиш някое готино местенце с вкусна храна?

Много зависи от ситуацията. Обожавам да посещавам места, които ме изненадват, в които опитвам нови неща, това винаги ме кара да се вълнувам като малко дете. Обичам и да се завръщам постоянно в любими локации, в които знам, че винаги ще получа нещо много вкусно и се чувствам като у дома си.

Но обичам и да сготвя у дома, особено когато има кой да го оцени. Не изгарям от желание да се въртя в кухнята два часа, за да седна пред телевизора, да го хапна за 10 минути и да се потупам по рамото. Готвенето ми доставя истинско удоволствие, когато знам, че с него ще зарадвам хората и ще можем да споделим насладата от храната, като например вечерите с моята приятелка, за които ви споделих или пък празничните трапези, които правя за близките ми.

Кога “омеси” идеята за блога What To Nom и как разбра, че е “втасала” и готова за реализация?

Хаха готино сравнение! Мисля, че втаса след като вече беше във фурната. Самото месене беше много спонтанно, не е било нещо, което дълго съм планирала. Така или иначе правех нещо подобно в ежедневието си и приятелите ми започнаха да се допитват до мен за места за хапване или пък за рецепти. В един момент просто реших, че може да има още хора, на които да им е полезно и буквално за няколко дни взех решение и направих страницата във Facebook. От там нататък започнах да споделям без да имам конкретен план или стратегия. С времето „тестото“ само зае формата на съда, в който се намира, а именно на това, което е интересно и в плюс и на мен и на хората, които ме следват.

снимка: личен архив

Допускала ли си, че ще се превърнеш в кулинарен инфлуенсър? Започва ли хобито ти постепенно да се превръща в професия, или все още не си готова да смесваш работа с удоволствие?

Винаги съм знаела, че има такава възможност, просто защото използвам социални медии и ежедневно виждам такива примери, но това никога не е било целта ми. Хубавото е, че блогът започна като, и все още е, мое хоби и никога не съм имала този натиск той да изкарва прехраната ми. Мисля, че ако гледах на него по този начин, нямаше да ми доставя същото удоволствие.

За момента участвам в кампании, но само такива, които са за продукти или локации, които наистина харесвам, използвам или посещавам. Не искам монетизирането да е на всяка цена и да подведа последователите си, само защото трябва да има някаква печалба. Затова в момента мога напълно да се насладя на осъзнаването, че има хора, на които съм истински полезна и това, което споделям е интересно за тях и да продължавам да го правя.

А ако с времето стигна момент, в който храната се превърне и в основната ми професия, просто няма да имам „работни дни“, както се казва. Хубавото е, че бизнесът все повече започва да оценява ползата от хора като нас, както и усилията, които все пак коства да създадеш такова съдържание. Да напишеш статия, подкрепена с хубави снимки, които трябва да бъдат обработени, понякога може да отнеме почти цял работен ден и е повече от приятно, когато този труд е адекватно оценен. Така става и възможно наистина да превърнеш хобито си в професия, която на края на деня е еднакво полезна и удовлетворяваща за всички страни.

Кое е нещото, с което не можеш да направиш компромис, когато става въпрос за храна?

Предполагам, че, ако съм в Беър Грилс ситуация, ще направя компромис с всичко свързано с храна, така че няма да бъда твърде крайна, но това, което ми е много трудно, е „просто да ям“. За мен всяко хапване е по някакъв начин обмислено и специално. Дори и да става дума за пица на парче, то бъдете сигурни, че ще е конкретна пица, която съм чула или знам, че е много добра и искам специално да опитам. Няма да е нещо, което съм взела по път и ям, докато вървя към офиса.

Наскоро бяхме в Солун и в малките часове на нощта търсихме нещо за ядене. Приятел ми беше казал, че в района, в който бяхме, имало чудна денонощна пица на парче. Търсихме я около 20 минути, след което се върнахме до бара, в който бяхме, за да питам персонала къде е. Намерихме я и си заслужаваше. Точно с това трудно правя компромиси и затова може би понякога съм досадна на приятелите ми, защото искам да знам кога, къде и какво ще ядем.

снимка: личен архив

Коя е най-вкусната рецепта, която си изпробвала?

Няма най-вкусна рецепта. Храната е толкова необятна тема, че по никакъв начин не мога да излъча един победител от вкусови комбинации. Имам си “all time favourites”, като например постните пълнени чушки на баба, но постоянно има и нови и нови неща, които откривам и отиват в графа любими.

Наскоро се изненадах искрено от резултата от една зелена шакшука, която изобщо не очаквах да се получи толкова вкусно и сега си я приготвям често. Обикновено става така, „зарибявам“ се по някоя рецепта и я приготвям няколко пъти за кратък период от време, после се появява нещо ново, което я измества и така. Кръговратът на вкуснотии е постоянен.

А кое е най-интересното заведение, което си посещавала?

Отново е трудно да избера само едно, защото със заведенията е като с домовете на хората – всяко има собствен стил, почерк и атмосфера и във всяко може да намериш нещо интересно и впечатляващо.

Може би последното, от което бях в истински възторг, беше ZUMA в Рим – азиатски ресторант, който вече има локации в цял свят. В основата е концепцията за izakaya (неформален начин и атмосфера на хранене, наподобяваш ирландските пъбове), но представена по малко по-софистициран начин. Бях страшно впечатлена още с влизането си, заради невероятния интериор, разположението на кухните, феноменалните съдове, в които се поднася храната, както и обслужването. А храната просто ни „отвя главите“, всяко следващо нещо, което опитвахме, беше още по-добро от предишното и буквално ми се насълзиха очите от задоволство и „вкусност“. Интересното беше, че всичко звучеше и изглеждаше сравнително семпло и познато, не беше от онзи тип неразбираеми гурмета, при които не знаеш какво точно си си поръчал, но вкусът беше истински umami.

снимка: личен архив

Изброй ни три места в България, в които храната е “най-инстаграмабъл”?

Веднага, тук съм подготвена:

  1. Boho – ако искате снимки, от които моментално ви потичат лигите, защото храната там е не само мега вкусна, но и изглежда доооста примамливо .
  2. Made in Blue 
  3. Made in Home – комбинацията от невероятните маси и съдове, както и самата храна, са предпоставка за уникални снимки, дори и с най-лошата камера.

Имаш ли си най-добър приятел за по чашка и... чинийка? Храната ли ви събра, или тя е едно от звената, което ви държи свързани?

Имам и за двете. Може би най-видният представител е приятелката ми Анета, за която ви разказах. С нея и на по чашка и на по чинийка ни се получава страшно добре.

Най-верният ми спътник в кулинарни пътешествия пък винаги е мама, защото тя е не по-малък ценител от мен. Тя е и човекът, който в най-ранна възраст ме е „зарибил“ по откриване на нови вкусове, комбинации и рецепти и, както си говорихме по-рано за ценното време с близките хора, това си е нашето време, в което да се видим, да пътуваме заедно и да посещаваме нови места, които да ни изненадват и да ни носят наслада от храната.

Естествено, храната е само част от споделеното ми време и с двете, както и генерално с близките ми хора. Въпреки че е важен елемент, не мисля, че можем да говорим за истински стойностни взаимоотношения, ако чинийката е нещото, което ни държи свързани.

На кого в кулинарията симпатизираш?

Симпатизирам на всички, които имат отношение към храната. Знам, че може да прозвуча като сноб, но храната не е просто нещо, което да изядеш, за да си сит. Тя е това, което ни дава гориво, тя е основното нещо, от което тялото ни се нуждае, за да функционира и затова е важно да подхождаме към нея с нужното внимание и дори уважение.

Не говоря за това дали е скъпа, дали е еко и био, или пък е без глутен. Затова симаптизирам и се възхищавам на всички, които проявяват интерес към нея, за които е важно тя да е поднесена с отношение и любов. На това са ме учили и вкъщи – може да сервираш една филийка с лютеница, но когато го направиш с внимание и любов, вкусът и енергията, която получаваш от нея, винаги са по-добри.

Има един малко клиширан израз „People who love to eat are always the best people” и съм се убедила, че определено има голяма доза истина в него. Аз харесвам тези хора.

Каква е Надежда, когато не си похапва? Има ли друга страст в живота ти, освен храната?

Когато не си похапва, Надежда обикновено мисли какво ще яде. Но като оставим тази част от ежедневието настрана, имам доста други интереси и напоследък усещам, че започвам малко да се разпокъсвам.

Освен че работя като вътрешен одитор и работата ми е ежедневна и с фиксирано работно време, модата и изкуството също винаги са били голяма част от живота ми. За кратко даже учих моден стайлинг и фотография.

Така че голям процент от времето ми отива и за тези страсти – четене, проучване, събития, социални медии, общо взето следене на всякакви източници, от които получавам интересна информация и за тях.

От скоро сме се захванали и с един интересен проект по една от тези теми, но за него ще мога да разкажа повече в бъдеще. Не на последно място е и спортът, за който се стремя винаги да предвиждам време в ежедневието си.

VIBES
VIBES

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни