Наказанието като възпитателно средство

„Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.”

Вероятно тази филмова реплика предизвиква у вас умиление и усмивка. Асоциациите водят към незабравимите мигове от детството – безгрижните дълги лета, игрите до среднощ, радостта от „корекомските” изненади. Едно порастване със свободен характер, което днес живее само в спомените ни.

Пропускаме ли обаче същественото – откритият акт на насилие, който предизвиква шеги и закачки? И всъщност поставяме ли този тежък етикет върху „невинни” действия, изразяващи се в шамар зад врата или напляскване по дупето? Как възпитаваме децата си: следвайки народната мъдрост „Боят изгражда” или доверявайки се на твърдението „Бий магаре, пò магаре”?

През 2013 година в ОЗД и ОСЗ са получени 2891 сигнала за насилие над деца. Общият брой случаи (стари и нови) на деца, преживели насилие, по които са работили социалните работници от ОЗД и ОСЗ през 2013 година, са 1973. 1412 от тях, т.е. 71,6%, са извършени в семейството.

За сравнение: през 2012 година общо получените сигнали за насилие над деца са били 2903. Общо за календарната 2012 година социалните работници са работили по 2127 (стари и нови) случаи на насилие над деца.*

Броят на децата, подложени на насилие в дома, е между 2000 и 3000 годишно.

Границата между наказание и насилие може да бъде почти невидима. Но в детското съзнание тя никога няма да загуби облика си. Страхът и липсата на самоувереност ще се превърнат в неизменни спътници на малчугана, който започва да трепери, щом родителят му направи рязко движение. Дете, което чрез бой бива възпитавано в това кое е правилно и грешно, трудно би придобило самочувствие да изказва и отстоява мнение, различно от общоприетото.

Кое е по-могъщо: силата на думите или просто силата?

Наказанието може да придобива различен облик. Физическият, може би, е най-страшен, но психическият също не бива да бъде подценяван. Защото белезите не са само видими – понякога те живеят дълбоко в съзнанието ни, оставили следи, които никога няма да бъдат заличени.

Как едно дете се научава да прави разлика между добро и зло? Личният пример на родителите ли е по-важен, или думите, които изричат? Не говорят ли действията по-убедително и от най-красивите слова?

Годината е 2016. Живеем в ерата на технологиите, в която търсенето на WiFi надвишава търсенето на реална комуникация. Светът се развива, а малчуганите са неизменна част от този процес. Не се нуждаят от курсове по Photoshop или каквито и да било информационни технологии. Растат пред екраните, познавайки работата на устройствата в най-малките детайли.

Затова не е изненада, че едно от най-често срещаните наказания е лишаване от мобилен телефон, компютър, лаптоп, таблет или интернет. Срокът на „въздържание” варира: понякога може да бъде седмица, друг път месец, а някои родители взимат кардинални решения да освободят детето си от онлайн влияние цяло лято – всичко зависи от това колко голяма е белята, сътворена от него.

В очите на възрастния ситуацията изглежда правилна. Почивка на очите и ума от електронните джаджи би могла да се отрази добре на наследника му, да му предостави време да прочете някоя книга, да излезе да си играе с приятели. Но възрастният забравя, че приятелите на детето са в мрежата. Не отчита, че е много възможно литературата му да е също виртуална. И най-важното: пропуска, че от височината на своите тийн или дори по-малко години, малчуганът трудно би забелязал, осмислил и оценил ползите, които същият този възрастен е открил в електронния аскетизъм.

И забраненото, както винаги, се оказва най-сладко. А изобретателният ум на децата e изумителен. Единствената загуба в случая е тази, че насочват уменията и енергията си в грешна посока.

Търсенето на златната среда е като търсенето на Златното руно в митологията – трудно постижимо и почти невъзможно. Децата трябва да бъдат наясно с това кое е позволено и кое не, но по-важно е да знаят кои са причините за тези решения. Ако първите 7 години формират възпитанието,  то отговорността пада изцяло върху родителите. Не бива да забравяме, че ние сме техният единствен източник на информация и от нас зависи с какви очи те ще погледнат света около себе си. Не бива да подценяваме разговорите с тях, защото ще бъдем изненадани от бързината, с която попиват всичко, което им казваме. Не бива да пренебрегваме детската им чистота, която невинно реагира на всичко, случващо се около тях. Ние решаваме как ще представим наследниците си пред обществото – дали като уверени хора, вярващи в своите избори, или като притеснителни личности, страхуващи се да извисят гласа си.

*Данните са на Държавна агенция за закрила на детето

Станислава Симидчийска
Станислава Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни