Нощта преди бесилото - "Тайната вечеря на Дякона Левски" в театър "Българска армия"


Не е колегиално да правиш постановка за светила. Защото после и ние ще трябва да пишем за тях.

Знаете как е преди изпит – сърцето се свива, мозъкът – гърми от информация и се молиш да ти се падне добре позната тема. Някоя, дето е А, Б, В на предмета. Която всички знаят или са безумни да пропуснат в подготовката. И когато я изтеглиш – тиха радост и лукава надежда за успешен край на изпита спохожда иначе допреди малко свитата ти натура. Сядаш и говориш. Говориш доста. Обаче на тях не им стига. Защото този отсреща знае основното, няколкото интерпретации, познава кривините и праха под пластовете. В думите ти ще търси своята логика и усещане, затова шансовете ти за успех са минимални. На изпит, в живота или в театъра, този, който слуша активно, е важен поне колкото този, който говори. Иначе идват монолозите, разочарованията и критиките.

Отидете и гледайте. Искрено ще се посмеете на нечовешки напън, страст и почит. И горчилка – измени ми се вкуса в устата по едно време – от яд, че времето е спряло. Вижте ги как се мъчат пред вас, изпитващите, с небивалите си стремежи – да ви срещнат с Апостола. И по-дръзко – да ви срещнат с вас. Въздухът трепти под артистичния им напор. Видимо продължително са се подготвяли. И само какви актьори се събрали! Но защо Левски? А и защо аналогия с нашия Господ Исус Христос. Краят е обречен изначално на провал. А и Ботев? „Това не е Ботев!!!“ – ще креснете веднага. И с право - Ботев е бил по-снажен, със затворени обувки и брадата му не е била рядка...а гъста, с поглед дълбок, вид строг, но и някак замечтан, поетичен. Смело безумие или безумна смелост?

Язък!

И как са изкривили истината? Знаете ли, че без да отчитат смекчаващи вината обстятелства, а именно, че нашите деди живеели във време на „всекидневни убийства, потурчвания на невръстни деца, обезчестявания на жени и девойки“, твърдят, че именно брат брата предава. А вие сте произлезли от предателя. Само от страх? Не. В робската гръд биела гордост, подмолност, простащина, наивност, отчаяние, жажда за мъст. И тая жажда заслепявала мирогледа на роба, а по-болезнено от хомота дрънчала идеята на Апостола: „Всичките народности - Българи, Турци, Евреи и пр. щат бъдат равноправни в сяко отношение, било в вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички щат спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере. Ний няма да гоним турският народ, - казва Левски, - ни вярата им, а царят и неговите закони, с една дума - турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самият турчин. И за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Всичките народи щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът. Така ще е в наша България!“

Постановката претендира да знае защо сме такива – народ с въпросителни, вместо с удивителни. Ще разберете, че не сте се променили. 500-те години са в нас и по-лошото – че ние сме в тях. Но противно на Апостоловото твърдение, времето нас не ни е обърнало все още. Още пет пъти по толкова няма да стигнат докато не се изродим, смесим или изчезнем, защото някак ДНК-то ни е робски програмирано. Ще ви убедят, че залъкът ни държи гърлата сити и гласовете се долавят само в премляскване на насъщния, който отдавна за нас не се почита като тялото Господне. Сякаш инстинктът за оцеляване на българина граничи с паразитизъм, който е дълбоко закодиран в извечна поредност, която образува матрица от страхове, рани и човещинки, а Левски е грешка в програмата, въобще не е правилото и системата погълна грешката, вместо тя да обърне системата.

След постановката исках да си тръгна, да избягам, да се махна от България, защото всичко отпреди стотици години звучи като да е написано днес. После осъзнах, че където и да отида, аз нося това ДНК като ярем и трябва да направя всичко възможно да се преборя с него, да възпитам децата си, така че ако един ден управляват да не станат и те ламптежи без съвест. Ха-ха, тия актьори ме заразиха със смелите си заявки.

Да играеш Левски? Да пишеш за Левски?
Втурвай се под бесилото им.

Ще гледаш сеир.
Отиваш ли?

Народе????

Автор: Стефан Цанев
Режисьор: Асен Шопов
Сценография: Асен Шопов
Участват: Веселин Калановски, Милен Миланов, Георги Новаков, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян,Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков,Иван Радоев, Владислав Виолинов, Иван Налбантов

Кристина Караколева
Кристина Караколева

Кристина е едно от най-вдъхновяващите открития на VIBES. Юрист сред журналисти, тя е живото доказателство, че полетът на мечтите е безграничен и изобщо - нищо не може да ти се опре, щом имаш желание, пък голяма работа, че си едва 162 сантиметра.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни