Пу за лятото!

И преди съм писала за междусезонните месеци; ако предлетните такива дяволито те гъделичкат и с гатанки разхождат съзнанието ти из лабиринтите на бъдещото Възможно, следлетните ти подават чаша студена бира и мълчаливо стоят отстрани, докато наивно се опитваш да запечаташ с инстантен фотоапарат шума на вълните и топлината на последните слънчеви лъчи за деня.

Август носи короната на междусезонието. Малкото братче на лятото, което не иска да излиза от водата или да се прибира на сянка; което обядва палачинки с премного шоколад и живее на плажа, защото всички квартири по това време на годината са заети. Багажът му са събираните през деня миди, хартиени снимки, почти изразходвана опаковка слънцезащитен крем, избелели джапанки, книга с изпомачкани страници, сламена шапка. Облечено с неизсъхнали бански, то се гони с жаркия следобед, докато след залез безмълвно не заиграе на криеница самичко.

Август е заровени пръсти в пясъка на самотен плаж, където вълните се плискат от двете страни по дължината на тесен плажен нос, шепи, пълни с разноцветни камъчета, аромат на прясно откъснати дива мащерка и джоджен, чаша вода с лед, диня, ласка на следобеден бриз. Търсим го жадни, готови да съблечем дрехите и преструвките и хванати за ръка да се гмурнем устремено в него за неопределено дълго.

Той обаче пристига на подскоци, нарежда дните си по жиците на лятото, сякаш са играчки и ги разпилява един по един; те хвръкват отвесно подобно на ято лястовици, чернеят се над главите ни и преди да успеем да ги преброим, са отлетели безвъзвратно, а от момченцето няма и следа.

В онези дни хоризонтът заприличва на килнат настрани презрял пъпеш, само наполовина в лятото; захладнелият бриз неусетно застъргва по кожата и е ясно, че е станало време да тръгваме.

Още не, ще си кажем и днес и ще продължим да щракаме безуспешно кадър след кадър; останали боси върху хладния пясък, ще се включим в играта на лятото, преди да е дошъл и нашият ред да жумим.

Ивалина Саралиева
Ивалина Саралиева

Ивалина Саралиева обича да гледа черно-бели филми, да чете Фитцджералд (и Моъм, и Оруел, и Удхаус), да пише писма, да свири Шопен, да ходи на театър. И още блестящи неща, печени неща (най-вече кестени), сладки неща, тефтери, всичко на точки и разпечатани на хартия снимки. Пише, защото вярва, че между редовете човек може да скрие не само смисъл, но и себе си.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни