Ревю: "Ключът на Сара"

Разбрах за романа „Ключът на Сара“ на френската журналистка Татяна дьо Роне съвсем случайно от пост в социалните мрежи. Постепенно всеки ден в нюзфийда ми започнаха да излизат все повече публикации на хора, които отчаяно търсят книгата. Стана ми любопитно какво провокира този небивал интерес. Проверих във всички големи книжарници и се оказа, че книгата е бестселър с изчерпан тираж и се намира много трудно. Така и се отказах да я търся.

Наскоро обаче докато си избирах книги в градската библиотека, неочаквано в една леко прикрита ниша зърнах корицата. „Ключът на Сара“ – тази толкова желана книга - беше пред мен, без дори да си правя труда да я търся. Реших, че това е знак и че непременно трябва да я прочета. Така започна нашата няколкочасова среща.

Сюжет

„Хвана го за ръката, но то се отскубна и влезе в дълбокия шкаф, вграден в стената на стаята им. Децата обичаха да се крият в него. (...) Момичето различи малкото личице, което я гледаше в мрака. Братчето й беше гушнало любимото си плюшено мече и вече не се страхуваше. Може би все пак щеше да бъде на сигурно място. (...) Мъжете никога нямаше да го открият. Тя щеше да се върне при него по-късно през деня, веднага щом им разрешаха да се приберат у дома. А и баща им, който се намираше в мазето, щеше да се досети къде се крие малкият. (...) Момичето затвори вратичката и малкото бяло личице изчезна от погледа й. После завъртя ключа и го пусна в джоба си.“

Tова импулсивно решение на Сара преплита съдбите на две семейства, обречени да пазят ужасна тайна. Действието се развива на два етапа – в миналото и в настоящето. Първият представя Франция по време на режима „Виши“ – най-срамният период от френската история. Хиляди евреи са затворени в закрития стадион „Велодром д‘Ивер“, откъдето са разпределени във френските лагери „Бон-ла-Роланд“, „Питивие“ и „Дранси“, а след това се отправят към своето последно пътуване до лагерите на смъртта. Операция „Пролетен вятър“ завинаги ще промени десетгодишната Сара, белязана до живот от жълтата звезда.

В настоящето повествованието се фокусира върху второто семейство. Джулия Джармънд е американка, омъжена за французин и работеща като журналист. Поверена й е задачата да напише материал за годишнината от зловещата дата 16-ти юли 1942 г. Докато работи по статията, случайно разбира, че семейството й е замесено в историята и поема по дългия път в търсене на истината, без да подозира, че тази тайна ще промени изцяло не само нейния живот.

„Стори ми се, че всичко, което бях прочела за „Вел д‘Ив“ до момента, е започнало в този апартамент, на мястото, където щях да живея. (...) Разходих се из празния апартамент. В една от стаите стената беше съборена. Сред отломките забелязах дълбока ниша, умело скрита зад ламперията. (...) Ако стените можеха да говорят...“

Особености

Творбата няма претенции за исторически роман, въпреки че действието е ситуирано в окупирана Франция и част от описаните събития са исторически доказани. Най-страшното е, че макар конкретните персонажи да са измислени, всичко това наистина се е случвало. По време на режима „Виши“ хиляди хора са били арестувани по заповед на нацистите от френската полиция без никаква вина, затворени при ужасяващи условия; родителите са разделяни от децата си и изпращани поотделно в газовите камери на Аушвиц – част от плана на Хитлер за „решаването“ на еврейския въпрос. Един четиригодишен период от историята, който, изглежда, Франция упорито се опитва да забрави. Жак Ширак е първият президент, осмелил се да говори по темата чак през 1995 г. Въпреки това, като че ли едва през последните години операция „Пролетен вятър“ започна наистина да се дискутира.

Книгата е написана увлекателно и на достъпен език. Това ме учуди, тъй като обикновено при повечето подобни творби има дълбочина на изказа. Вероятно се дължи на факта, че Татяна дьо Роне, освен писател, е и сценарист. Главите са кратки, като всяка от тях леко повдига завесата, а миналото и настоящето се редуват. Тази накъсаност провокира да продължиш напред, за да разбереш какво ще се случи. Малко напомня на „Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак, където сюжетът също е съсредоточен върху едно дете. Историята определено е запленяваща, но това едва ли е изненада, като се има предвид, че събитията около Втората световна война са много плодородна почва.

Филмът – Elle s’appelait Sarah

 

През 2010 г. излиза филмовата адаптация на романа. Понеже обичам да сравнявам книгите с филмите, базирани на тях, веднага го изгледах. Както се оказва в повечето случаи, филмът е бледо копие на романа. Има множество неточности, които макар и леко, все пак изменят представата за героите. Освен детайли, липсват и ключови персонажи от творбата. Ако не бях чела книгата преди това, на моменти щеше да ми е трудно да осъзная какво се случва. Спестени са много етапи от разследването на Джулия и не е показано ясно как разкрива тайната стъпка по стъпка. Актьорската игра също не ми се стори особено убедителна.

„Ключът на Сара“ е роман, който се чете на един дъх. За хората, които обичат книги с историческа нотка, е още една интересна интерпретация на събитията от 16-ти юли 1942 г. Заради засиления читателски интерес миналия месец издателство „Обсидиан“ пусна нов тираж на бестселъра, така че поне засега намирането му вече не представлява трудност.

Ива Ризова
Ива Ризова

Студентка по журналистика, намираща вдъхновение навсякъде около себе си. Обича да изследва необятния свят на литературата и киното. "Никога няма да преплуваш океана, ако те е страх да изгубиш брега от погледа си." - Христофор Колумб

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни