"Писма от Антарктида" – фантазия на ръба на психозата

“Писма от Антарктида” се излъчи на "София филм фест" и обиколи кината миналата есен. Писан е от Теодора Маркова, Георги Иванов и Невена Кертова. Режисьор и продуцент е Станислав Дончев. Тази неделя по "Нова телевизия" ни огря ТВ премиерата му и напомни, че се стараем да извеждаме добри продукции. Основният трън в очите е приликата с мексиканския филм “Без инструкции” , чиято фабула се върти около баща, пращащ писма на дъщеря си от името на майка ѝ – приключенец и изследовател, който плава с ядрени подводници и купува парчета от Луната. Въпреки разменения пол и обстоятелства около липсващия родител... сходството е интересно.

Все пак, ако сте фен на Амели Пулен и още гледате детски, “Писма от Антарктида” ще ви допадне. С небрежните си диалози, проследими, но обмислени пируети. Липсва произвол в сценария, само целувки, пръснати в ледения климат; болка на кристали, леко психарска любов и делюзии. Ако не в средата, то до края на филма, ще забравите околното, потънали в cinema hypnosis.

Диана (Ирмена Чичикова) е очен лекар, който се мести в София със сина си. Фрапантно нежна в в движенията си, тя знае как да действа. Игла да изпусне, ще разрови калта с тънките си пръсти. Може да увърта, но се извинява, без да търпи намеса – на майка си, любовници, шефове и учители. “Странна птица си. Странна в добрия смисъл... и птица в добрия смисъл.”

Ирмена Чичикова

Синът ѝ (Симеон Ангелов) пък е нормално лапе, превъзбудено от всяко движение на въздуха, с идол и коректив – баща си. Но този баща липсва. Заместен е с екстремен изследовател на климат, сладкодумен адресант на.. поща от Антарктида. В първата сцена Диана кара и гледа филмче за семейство пингвини. Научаваме, че женските не мътят, а по-късно става ясно защо. Няма как да свършиш работа за двама, обаче тя успява. Съчинява истории за смел учен, бой с тюлени и междуокеанска любов. Писмата са пищни дотолкова, че да разтегнат и оголят липсата.

Има една мисъл “Няма преграда между мен и светът”, между Диана и реалността пластовете са лучени. Всяко “Не”, затворен телефон и пластмасов зъб от музей са равни на неизплакана дума.

 

Срещаме и Мария (Диана Димитрова) – екзалтирана приятелка, която вярва, че женените мъже се развеждат. Петър (Иван Стаменов) – с поглед между влюбен и натровен и плаха ерудиция. Директор на елитно училище, която ми напомня на две госпожи от началното (90-те). А Диана Любенова е строгият шеф. Смъртта кърши пръсти, докато любовта режисира в три сцени, които разплакват. Петно от чаша върху лист, прегръдка през колената и “Благодаря, мамо. Това са моите хайлайти – от праисторическа ера майчината любов е извор на сълзи. Колективното съзнание пази няколко жеста, които всяка ползва, а Ирмена е усвоила съвършено – погалване по главата, обхващане на лицето и завиване. Всичко с добавена нежност и стойност на историята.

Глобалното затопляне в атмосферата на филма е заместено със социално изстудяване. Дори от 2 до 7 градуса се измръзва – при съмнения, лъжи и скандали. Това, което спасява филма от уонаби Холивуд драма и чувството за преведена анимация, е психо елементът. Безупречна Ирмена във фази на болката. Между гняв и отчаяние до смисъл и муза, няма нищо за губене. Репутация не съществува, животът тече насън и кошмарът няма опция “събуди се”. Хипнотичната роля вдига ниво, а малкият Симо допринася, като изключим най-драматичните епизоди, които предполагат зрялост.

писма от Антарктида

Диана не иска Ники да изживее нейната загуба и се противопоставя на знаците до последен нерв. Обаче, цялата фантазия на ръба на психозата излиза солено. Изводът е, че няма пряк път до истината, защото от “някои думи се старее изведнъж”.

И все пак езерото трябва да се измине, за да се пропука най-тънката защита. Важно е само да намериш някой, който съчинява същите приказки... вместо диагнози.

Мартина Чалъкова
Мартина Чалъкова

Завършила съм психология, но по-силно и натурално ме влече философията. И дървената, и по-смислената. Обичам да пиша, пея и да бъда пометена от стойностно кино, поезия или перфектно изречение. Интересувам се от катарзиси и всичко, което е емоционално наситено. Стилово съм минала през детски приказки, разкази, импресии, поезия, почти издадох книга.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни