Страхът да останеш сам...
Дори си има медицинско наименование – автофобия. Много хора изпитват неконтролируем ужас от мисълта, че могат да останат сами. Но нека погледнем искрено на наложения стереотип „двама с теб завинаги“: реален ли е? Наистина ли е жизненоважно винаги, всеки миг, да сме с някого, а не сами със себе си? Всъщност, кой и кое ни кара да избягваме самотата и има ли тя нещо общо с чувството да си самотен?
Общественият натиск
„Самотата е вторична!“
„Да си сам – значи да си несретник!“
„Толкова ли си зле, че не успя един/една да завъртиш покрай себе си?!“
Повтаряни до крясък изрази, те са се превърнали в двигател на ежедневието ни, на стремежите ни дори. Укори от обществото, което обаче рядко служи за пример. Нима са много хората, успели да създадат „перфектни“ семейни взаимоотношения“? Стараем се да паснем на всеобщото мнение, само и само да не бъдем дамгосани като „самотници“ или „саможивци“...
По-добре сам, отколкото зле придружен!
Истината е тази. Да бъдем сами – това е да се заредим по начин, по който никой друг около нас не би могъл. Означава да чуем себе си, да подредим мислите си. Да задоволим потребностите на духа и плътта си така, както никой друг не може. Да не бъдем лицемерни спрямо личността си и към околните. Накратко:
- Да бъдем господари на душата и тялото си – това може да бъдем само ние самите. Дали ще изберем дискотека, бар, излет, купуване на секс играчка от Passion.BG, флирт, внезапно пътуване до някъде – ние решаваме за себе си. И това не е егоизъм. Често самотниците са физически удовлетворени, защото познават своето тяло и знаят как най-добре да са самоудовлетворят. Човек е най-добър приятел на самия себе си. Кое ни забавлява, кое ни натъжава, най-добре си знаем ние и винаги можем да се преоткрием.
- Не даваме никому отчет – какво правим или защо така сме решили, си е наша работа. Може би имаме нужда да съберем парченцата от разкъсаната си душа, за да се изградим наново, да преосмислим приоритетите си или да изнамерим решение на проблемите си. Да опитаме нов начин за наслада, да пробваме, да проверим. Всяко друго мнение, макар и доброжелателно, може да не е правилното и да ни подведе.
- Правото да бъдем различни от останалите – тълпата затова е тълпа, защото уеднаквява. Самотниците не се вписват в нея и не страдат от това. Уникалността е заложена в човешката природа. Дилемата дали да бъдем себе си, или да позволим на някого другиго да ни моделира, има едно решение – нашето.
- Самотниците често са успешни хора – колко са имената на незадомилите се, които са се утвърдили през вековете в професиите си? Излиза, че самотата им не ги е „разрушила“, нито „покварила“.
Изборът да живеем сами показва, че не се чувстваме самотни.
Самотност и самота са две различни понятия. Първото нерядко се изпитва именно сред хора, в които душата среща блокаж, неразбиране, липса на удовлетворяваща комуникация. Второто е свободен избор, който правим, когато изпитваме остра нужда от презареждане и самопознание, за да бъдем полезни на себе си, а оттам – и на другите.
