Съвременните будители не спят по кръчмите

"Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!" - Васил Друмев

Има предостатъчно информация в учебниците и енциклопедиите, а и в интернет пространството за Деня на народните будители - защо се чества и кои са тези знайни и незнайни герои, спасили духа на България. Друг е въпросът колко от нас съзнателно ще прочетем тези учебници и статии. Колко от нас носят будния дух в себе си, онзи дух, който ни кара да четем книги – класически романи и новоизлюпени такива. Онзи, който ни кара да обичаме и предпочитаме нашата си азбука, когато изписваме цитати, дори и те да са по телата ни. Съзнанието, което ни човърка, когато видим "незнам" си колко грешки…

Колко от нас не са будни само телом, за да отидат на дискотека и да хвърлят салфетки, с изписани имена на клубове върху тях, на латиница. И кога стана модерно да си неграмотен, а грамотните да са „хейтъри“, които се заяждат за правописни грешки по социалните мрежи?!

Всяка година, около 1 ноември, се задава въпросът кои са съвременните будители и има ли нужда България от такива. Толкова ли е „заспал“ народът, че да трябва някой да ни поведе към светлината на словото и науката?!

Обикновено за такива се сочат учителите и журналистите, но аз смятам този отговор за не съвсем правилен. Но не защото не вярвам в способността на учителите да открехнат ученика да обича културното си наследство. И не защото голяма част от медиите са съмнително режисирани. Има и бисери сред тях, но не бих ги титулувала като будители. Иска ми се да вярвам, че не са необходими такива хора в днешно време. И издателствата, които бълват книги на съвременни автори, донякъде оправдават вярата ми. А щом има предлагане на пазара, значи има търсене. Народът не спи под масите в кръчмите, народът вижда накъде сме се запътили.

Да, робуваме на чужда култура, но това определено не пречи да обичаме нашата си. Това, че се маскираме на 31 октомври, изобщо не пречи да се гордеем с 1 ноември. Опасенията, че новото поколение е започнало да губи паметта си, са безпочвени. Има горящи млади сърца в театъра, в олимпиадите по математика, дори в спорта. Не са ни необходими революционери, за да се избавим от поробителя, защото ние сме свободни. И докато има „хейтъри“, които не се отказват да посочват къде грешим, ще имам и вяра. Те са ежедневните борци, бдящи над писмеността ни, защото не е задължително да пишеш с перо, за да пазиш книжовния, майчин език.

Няма съвременни будители, които да се открояват ярко и да останат в историята. Няма го Паисий, нито Ботев. Но те има теб, има ме и мен. Ние всички носим късче от тях в съзнанието си, всички допринасяме за културата ни. Моите будители са родителите ми, които са ме възпитали да обичам родината си.

И не надеждата ме крепи за едно по-светло бъдеще, а вярата. Вярвам, че ще пребъдем, защото всички го носим в себе си.

Мария Стоянова
Мария Стоянова

Дива и непокорна. Единственото постоянство на Мария е в любовта към семейството, добрите приятели, добрата музика и добрата литература. Ценител на храната и любител в поезията. Животът ѝ е стихосбирка.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни