The King is Dead, Long Live the King: Времето на Илон Мъск

След смъртта на Стив Джобс, ролята на световен визионер, маркетингов гений и хипстърска икона остана вакантна. Поне за известно време. По всичко личи обаче, че този вакуум е на път да бъде запълнен от Илон Мъск.

Това, което Стив Джобс успя да направи с Apple, е мечтата на всеки бизнесмен: да притежава и/или ръководи компания, произвеждаща продукти, радващи се на култов и почти сектантски успех сред голяма част от консуматорите. Потребителска преданост дотам, че дори определен продукт да няма необходимите качества,  достатъчна е марката, за да накара милиони хора да си го купят. До голяма степен авторитетът изкован от Джобс, крепеше гиганта Apple през трудните моменти, когато ги имаше.

Мнозина бизнесмени 'тежка категория' са претенденти за короната на Джобс, но за разлика от Бил Гейтс и Марк Зукърбърг, Илон Мъск произвежда веществени неща - скъпи предмети, които можем да притежаваме и докоснем. И които да ни отличават от другите. За разлика от виртуалните продукти, достъпни за всеки, продуктите на Мъск са елитарни, обещават високо качество и са направен с поглед към бъдещето. Амбициите на Мъск не са фиксирани само на Земята, но и извън нея - засега до Марс. Но тази космическа монополитност много импонира на съвременното високотехнологично поколение. Това са все качества, заради които можем да наречем Мъск "бизнес визионер".

Историята му на self-made, бързо забогатял предприемач е вдъхновяваща за мнозина. От X.com и PayPal, през SpaceX и Tesla, а отскоро и в областа на изкуствения интелект, Илон Мъск прави впечатление на човек, който следва мечтите си и успява да ги превърне в печеливш бизнес. Проактивен и склонен към завоюване на нови територии, той вече е разпрострял влиянието си в много сфери на индустрията, които според него ще бъдат определящи за света в близкото бъдеще.

Преди обаче да коронясаме Мъск, нека да отправим критичен поглед към неговите намерения и това, което той всъщност предлага на света.

За момента перлата в неговата корона са автомобилите Tesla

10352722_h15508358

Впечатляващ ход през миналата година бе отварянето на голяма част от патентите на Tesla за общо ползване! Тази PR стъпка предизвика всеобщо одобрение сред хората, но не впечатли особено производителите на автомобили. Това е така, защото зад този, на пръв поглед алтруистичен ход, стои тривиална и прагматична бизнес логика:

Ясно е, че компанията Tesla не може сама да се пребори за сериозен пазарен дял срещу мастодонтите с двигатели с вътрешно горене. За да се случи това са необходими много фирми, произвеждащи различни електромобили в една конкурентна и взаимно стимулираща за развитие среда.

Поне така обяснява Мъск. Истината обаче е, че голям брой ключови патенти си остават собственост на Тесла, за да й осигурят превъзходство пред евентуално появилата се конкуренция. Това по някакъв начин обяснява защо утвърдените производители на автомобили не се втурнахa през глава да произвеждат свои електромобили.

От друга страна е явен неприязъна на Мъск към конкурентните електромобили. В едно свое интервю от преди няколко дни за германското издание Handelsblatt, той изрази съмнения, че Apple ще се справят успешно със своя проект за електрически автомобили - "Titan".  Даже откровено  нападна евентуалните си конкуренти:

„Apple конкурент? Вие виждали ли сте Apple watch (смях)?“

„Ако не можеш да се класираш да работиш за Tesla, отиваш в Apple. Apple е гробището на Tesla“.

„Електрическите автомобили не са като смартфоните, те са много по-сериозни продукти“.

Тези детински нападки към една компания с изграден авторитет, и реална пазарна мощ (каквато Tesla все още няма) само показват, че всъщност Мъск не желае истинска конкуренция. Като цяло отвъд PR триковете, желанието на Мъск е да има монопол върху сферите, в които е забъркан – както ще покажем и по-нататък. Разбира се, не можем да го виним за това, защото желанието за монопол е бизнес рефлекса на всеки CEO. Нито пък е важно, дали този рефлекс е породен от собствена несигурност,  мегаломания или чисто от бизнес прагматизъм.  Това, което е важно да не забравяме като потребители е, че монопол върху какъвто и да било пазар е вредно и опасно за всички,  освен за самия монополист.

В контекста на електрическите коли, Мъск не скрива задоволството си от скандала, който тресе VW и заплашва да засегне и останалите производители на дизелови автомобили.  Лобирайки в Европа и Германия за по-специални преференции към електрическите коли, той ги представя като една много по-екологична алтернатива.

Наистина ли обаче електрическите автомобили са екологични?

На пръв поглед въпроса е абсурден, но ако се вгледаме по-дълбоко във фактите ще разберем, че въпросът е много основателен.

2

Фиг.1 Производство на електрическа енергия от различни източници в световен план а) днес и б)прогноза за 2035 (по данни на National Geographic)

Нещото,  което Илон Мъск често премълчава е, че електричеството, което изразходват електромобилите, трябва да бъде произведено, защото ние не го добиваме в чист вид. За момента екологичните начини за производство на електричество (ВЕЦ, Биомаса, Вятърни, Геотермални и Слънчеви ЕЦ) имат едва 18.7% дял от  целия енергиен микс. Останалите 81.3% са не-екологични начини, водещи до замърсяване и/или повишаване на CO2 нивото в атмосферата. Прогнозата за след 20 години не е много по-добра. Очаква се делът на екологични начини за производство на електричество да нарасне до 31.5%. В прав текст това значи, че: електрическите двигатели  в момента са само с 18.7% по-екологични от двигателите с вътрешно горене!

За да добием по-ясна картина за енергийната ситуация в света и по-специално тази, касаеща автомобилите, ще добавим още две числа: за 2012 енергията използвана от двигатели с вътрешно горене се равнява на 104,426 TWh . От друга страна, цялото електричество произведено за същата година е 22,668 TWh или близо 5 пъти по-малко (по данни на IEA - International Energy Agency). Т.е., ако ще преминаваме на изцяло електрически автомобили, светът трябва да произвежда 6 пъти повече електричество отколкото сега, за да може да задоволява и неавтомобилните си нужди от електричество. В тази насока, плана на Илон Мъск за self-sustained бизнес модел соларни панели -> електромобили изглежда не само безмислен, но и откровено манипулативен. Защото в момента делът на соларните ЕЦ е едва 13 TWh или 0.06% от целия енергиен микс. Грубо казано, автомобилите харчат 8000 пъти повече енергия, отколкото соларните панели произвеждат. Съвсем уверено можем да кажем, че в сегашната енергийна реалност няма място за електромобилна революция. Поне докато не се открият качествено нови и ефективни методи за добив на електричество. 

В светлината на тези факти, електрическите коли  не изглеждат  никак привлекателни: те не са нито по-екологични, нито по-евтини, нито по-удобни заради липсваща инфраструктура. Но е факт и друго: PR триковете на Мъск доведоха Tesla автомобилите до елитарен статут сред много хора, макар и истината за тях да е съвсем различна от рекламираната. Не е и рядкост, когато те биват натрапвани като панацея на екологичните проблеми на света.

Отвъд електромобилите, интересите на Мъск надскачат Земята, посредством компанията му SpaceX

elon_musk_portrait_by_lewis3222-d51e46s

Тази компания вече е в историята, като първата  частна фирма, оперираща с ракети и спътници в околоземна орбита. За да не издребняваме, изключваме явното противоречие, в което Илон Мъск изпада със самия себе си, от една страна противник на изкопаемите горива (в Tesla), от друга страна ракетите му летят с такива горива и замърсяват атмосферата (в SpaceX). Трябва да признаем обаче, че амбициите за колонизация на Марс са наистина сериозни. Още по-амбициозно е, че това според него ще се случи към 2025. Дали има нещо повече от амбиции, бъдещето ще покаже.

Една от основните концепции  на Илон Мъск за подобни полети е използването на космически апарати за многократно ползване. Това е решение от бизнес съображения, защото би поевтинило многократните полети. Макар че ключови тестове на ракетите не се получиха, Мъск е оптимист, че това са технически трудности, които съвсем скоро ще бъдат изчистени. Космическите апарати за многократно ползване обаче вече се провалиха, в лицето на космическите совалки на NASA - Challenger и Columbia. До голяма степен причината в провала на този принцип е в по-сложната конструкция на апарат, който да се ползва многократно – водещ до по-капризни изисквания към атмосферните условия и по-трудна поддръжка. Също така, не бива да се пренебрегва умората на материалите, съставящи апарата, който търпи неимоверни шокове и натоварвания при излитане и влизане в атмосферата. Умора, водеща до загуба на якостните свойства и оттам - често до аварии. Експерти твърдят, че за безопасно използване на апарати за многократно ползване са необходими нови материали с качества, които засега познатите материали не доближават.  Само за сравнение ще кажем, че руската космическа  програма разчита на апарати за еднократно ползване, които са по-стара концепция, използването им излиза по-скъпо, но са по-надежни. Надежността е ключова за космическите изследвания и се надяваме, че SpaceX няма да прави компромиси с нея за сметка на цената. Още повече, че се очаква скоро апаратите на SpaceX да транспортират хора в околоземна орбита. А кой знае, може би и до Марс.

Друга една сфера, в която Илон Мъск предявава сериозен интерес, е областта на изкуствения интелект (AI)

Той е съсобственик поне на две компании: Vicarious и DeepMind които се занимават с разработване на системи за AI. За сега тези компании не са направили нищо интересно, иначе щяхме да чуем. Самият Мъск твърди, че не гледа сериозно на това поприще, а е инвестирал в DeepMind за да "държи под око AI бранша", т.е. той се явява нещо като ангел пазител на човечеството от лошите роботи. Дали това е манипулация от негова страна или не - не ни интересува. По-важно е той самият, посредством лостовете на PR влиянието, какво прави към този бранш.

В епохата на интернет, следващата научно-техническа революция се очаква да дойде от системите с AI. В момента разполагаме с много повече информация, отколкото можем да систематизираме и обработим. Извличането на полезна информация от морето от данни е трудно за конвенционалните системи и често за целта се прилагат системи с AI. Делът им ще нараства все повече и повече, а и по презумпция ще надскочи полето на световната мрежа в т.нар. автономни системи (интелигентни роботи и "агенти"). По всичко личи че AI ще е следващото голямо нещо след интернет.

20150515190509-elon-musk-tesla-spacex

Това което прави впечатление е, че в момент когато този тип технология е на път да проходи, се явява Илон Мъск и започва да всява страх от нея?!

През октомври 2014 той се появи в няколко медии, за да предупреди, че „изкуственият интелект е най-голямата екзистенциална опасност за човечеството“ и призова за по-строги регулаторни ограничения към разработването и използването му.  За експертите в AI бранша този fear-mongering беше като гръм от ясно небе – хем абсурдно и некомпетентно, хем напълно в противоречие с принципите на науката за отвореност и свобода.  Да се забрани нещо, преди още да е ясно на какво е способно? По-късно обаче - през юни 2015, той рафинира атаката към бранша с една петиция за „забрана на използването на военни AI и автономни оръжия“. Петиция, подписана от 1000 "експерта" от бранша . Така формулирано, това сякаш звучи по-умерено и справедливо, но дали е така? Ако тази петиция, наред с подходящо лобиране достигне до законотворците, разработването на AI и използването му ще е законно само за определени „одобрени“ корпорации. Защото на практика всяка система за AI може да се използва за произволни цели – включително и военни. Това автоматично ще постави всички AI системи под регулация. През вековете подобна беше съдбата на: правото на земя, коприната, нефта, ядрената енергия, космическите технологии и до неотдавна - на 32bit компютри. Ако евентуално системите за изкуствен интелект бъдат поставени под регулация и монопол на няколко избрани корпорации, най-вероятно компаниите на Мъск ще имат право на достъп до тях. Но аз, вие и те няма да можем да разработваме, и по-важното - да използваме такива системи. Това разделение и монополизиране не мирише добре. Тези опасения не са безпочвени, имайки предвид монополистичния рефлекс на Мъск, и едно е сигурно - трябва да внимаваме какво се крие зад добрите намерения, особено идващи от такъв калибър арогантни бизнесмени.

Но да се върнем към самата петиция и най-вече кой я подкрепя. Като чисто PR пърформънс, Мъск е избрал Стивън Хоукинг за съвносител  на петицията!? Стои разбира се въпросът, какво общо има Хоукинг с изкуствения интелект, освен че ползва такъв в ежедневната си комуникация със света.  Следват имената на още 1000 експерта,  много от тях служители във фирмите, които притежава Илон Мъск. Но най-основните и значими имена в AI бранша, които имат авторитета да говорят за AI – липсват.  Да речем Дъглас Хофстедър и Ричард Пенроуз. И двамата са живи, и двамата са комуникатори на науката с множество книги и награди, но по някаква причина липсват в това начинание. Прочее, би било много по-интересно вместо Хоукинг да присъства Пенроуз. Иронията е , че и двамата са съавтори на космологичните теории за черните дупки, за които по-често Хоукинг взима овациите. Но за разлика от Хоукинг, Пенроуз е и изследовател в сферата на изкуствения интелект. Неговата книга “The Emperor’s New Mind” е основна за изследователите в областта. Tам, позовавайки се на квантово-механични съображения, той показва какви са границите на системите с изкуствен интелект и доколко концепцията “Strong AI” е възможна.

От направения критичен обзор на активностите на Илон Мъск се натрапва извода, че за момента той владее добре PR инструментите, но под лъскавата опаковка засега не става ясно, дали има и нещо смислено.

Прогресът в качеството на живот, технологията, мисленето и т.н. няма да дойде от бизнес пророци и лъскави high tech предмети. Прогресът ще дойде от хора, който разширяват границите на знанието и в същото време споделят своите идеи с всички, защото прогресът не е занимание самотно. Науката винаги е била open-source и това, наред със свободата в изразяването, са основните й дефинитивни черти. Една идея, подхвърлена от някой, развита от друг и реализирана от трети, е естественият път на прогреса. Забраните, монополът и ограниченията са регрес. Патентите в крайна сметка също са пречка пред иновативността, те просто са средство за осигуряване на бизнес превъзходство. В днешно време е важно да усещаме принципната разлика между патент и споделена идея, и да сме наясно ние самите от коя страна се поставяме. Дали искаме достъпност за общото благо или контрол върху знанията заради бизнес прагматизма ни.

Ивайло Миленков
Ивайло Миленков

Ивайло Миленков е физик с много хобита. Единственото нещо, от което със сигурност не разбира, е футбол, защото смята, че Пирин е най-якият футболен отбор във Вселената.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни