Who Are They? е проект, който повече от година е част от живота ми. Открихме се случайно, подходихме един към друг внимателно (от моя страна дори леко недоверчиво), но любовта към модата се оказа звеното, което ни накара да повярваме един в друг и заедно да насочим усилията си в сфера, в която да работиш у нас е повече от предизвикателство.

Двигателят на идеята е човек, избягващ публичност – качество, рядко срещано у нас, с което няма как да не спечели адмирации. Неговата страст е модата във всичките ѝ форми. Именно тя го инспирира да създаде пространство, посветено само и единствено на българските артисти. Защото у нас чуждопоклонничеството е толкова силно развито, че нямаме очи да видим шедьоврите, създавани на метри от нас, със същия ентусиазъм и качество,но с далеч по-малко средства. „От нищо – нещо” в най-красивия възможен смисъл.

Въпреки че няма да ви запозная със създателя на Who Are They?, ще ви срещна с авторите, които с думи рисуват облика на проекта. И ще ви споделя още нещо: че преди броени дни взех решение професионалните ни пътища да поемат в различни посоки. Това обаче няма да извади WAT от сърцето ми, дори напротив. Заедно с VIBES ще продължаваме да помагаме, както можем, за развитието на идеята, защото е свежият моден полъх, от който България има нужда.

Диляна Табакова
Диляна Табакова

Почти винаги интервютата в WAT започват с питане кой кой е. Сега аз задавам същия въпрос към вас: Кои сте вие, кои са авторите на Who Are They?

Диляна Табакова: Ние сме съставните части на този страхотен проект. Всеки един от нас е почитател на модата и изкуството и точно това ни събра. Аз съм студентка, последна година Международни икономически отношения в УНСС. Но истинската ми страст от години е модата – модата като дизайн, модата като изразно средство да покажеш себе си, да изразиш мислите и чувствата си.

Елена Николова: Преди да започнем да пишем за WAT, може би не сме се замисляли над въпроса „Кой съм аз?“ или поне не и детайлно. Лично аз, след старта на проекта ни, много по-често започнах да се питам коя съм и с времето да откривам неща, които не съм знаела за себе си или по-скоро не съм забелязвала. Та, ако мога да обобщя отговора, така че да пасне на всички ни, въпреки че сме коренно различни хора, със своите лични и индивидуални интереси, то ние сме млади, амбициозни, търсещи новото, интересното, вдъхновяващото…

Дарио Диониси: Аз съм един млад човек, пълен с амбиции, енергия и най-важното: с любов към нещата, които творя. Като автор в този проект смятам, че сме се събрали свежи и пъстри хора, които се различават със собствената си оригиналност, а пък от друга страна това създава и интересни идеи, които прилагаме върху работата си. Но да не се бъркаме, че тези различия ни затрудняват във взаимоотношенията ни! Точно те подхранват нашето общо виждане за проекта и каузата, в която влагаме всякакъв тип лични ресурси.

Каква е мисията на проекта? А вашата лична кауза?

Елена: Мисията на проекта би трябвало вече да е станала ясна, защото смятам, че за малкото време, в което съществува сайтът, той набра огромна популярност сред българските модни артисти а и не само. А и нормално, защото вниманието му е насочено именно към тях. Мисията ни е да насочим светлините на прожекторите към всички талантливи българи, занимаващи се с мода в страната ни и извън границите и, тези, които буквално „с нищо правят нещо“, защото няма какво да се лъжем, в България ресурси за нищо не стигат, за мода, дума да не става.

Колкото до моята лична кауза… В началото започнах да пиша от любопитство. За никой не е тайна, че аз никога не съм смятала себе си за „писател“, дори специалността, която изучавам, няма нищо общо с мода или филология. С времето обаче, започвайки да общувам с хората от модния бранш, това любопитство се разпали силно. Всеки от тях е изключително различен, колоритен, цветен, всеки те вдъхновява с мислите си, с идеите, с успехите… Това е и личната ми кауза - да запознаем света с различни, положителни, усмихнати и талантливи хора.

Дарио Диониси

Как попаднахте в екипа?

Дарио: Винаги ми става смешно като се сетя как стана. До голяма степен бе съвкупност от случайности. Покрай общи познати се сформирахме като екип. Първата ми среща бе с носителя на идеята за проекта. По това време бях стажант в българско модно списание, а той се занимава и досега със създаването на дрехи. И така, от дума на дума, ми разказа своята идея и в този ден "създадохме" WAT.

Елена: Всеки от нас е попаднал в този екип, смея да твърдя, въобще не случайно. Всеки от нас притежава качества, които го отличават от останалите и всеки е талантлив посвоему.

Диляна: Попаднах случайно, моят най-добър приятел – Дарио, който също е част от екипа, ме запозна с човека, който стои зад идеята за този проект. И така, от дума на дума, стигнахме дотук.

Предизвикателство ли е да се развиваш в модната среда у нас? А в медийната? Има ли баланс и къде е той?

Дарио: В България всичко е предизвикателство (смее се). Но пък точно това носи най-голямата наслада. Успехът е в това да започнеш проект без никакви средства и връзки, един ден да погледнеш назад и да не можеш да повярваш, че наистина си стигнал дотук.

Навсякъде съществува елементът предизвикателство, само че в модната среда у нас е доста по-силно изразен. Предимно се дължи на малкия и неразвит пазар, който до голяма степен ограничава артистите и това допринася за сериозното обезкуражаване. От друга страна, медийната среда е слабо заинтересована от родните артисти. Медиите не обръщат достатъчно внимание на талантливите българи, а налагат чуждестранни марки, което потъпква родното изкуство. Това създава сериозен проблем за осъществяването на баланс между двете среди - модната и медийната.

Диляна: Предизвикателство е, да. Модната среда у нас тепърва започва да набира сили, появяват се все повече нови и нови, интересуващите се от мода, млади хора. И за да изпъкнеш, трябва да си неповторим и оригинален с това, което правиш. Ето защо да се занимаваш с мода не само у нас, а навсякъде, е предизвикателство. Същото се отнася и за медийната страна – за списания няма какво да говорим, те са вече малко и не толкова четени, колкото интернет сайтовете. В интернет, а и не само, продукта, който предлагаш, трябва да бъде уникален, да даваш нещо/мнение/статии, които никой друг няма, за да бъдеш истински четен и следен. Балансът съществува някъде там, за всеки на различно място, за себе си мога да кажа, че все още не съм го открила.

Елена Николова
Елена Николова

 

Как вие определяте настоящото ниво на българската мода?

Елена: Не смятам, че съм готова да определям нивото на българската мода, но що се отнася до нивото на българските модни творци, смело мога да твърдя, че определено има българи на световно ниво, доказали се с работата и таланта си - GioDiev, чиито обувки носят Мадона и Бионсе; Невена Николова, която облича световни звезди като Дона Еър, Тамара Екълстоун, Мартин Маккатчън; брандът Beyond на Добромир Киряков, в чиято рокля взе наградата си колумбийската актриса София Вергара; Нора Шопова, която снима за корица на турския Vogue…

Диляна: Настоящето ниво на българската мода е в прогрес, за радост. Все повече млади дизайнери се опитват да си прокарат път. Да, определено не можем да се мерим с чуждестранните модни индустрии, но е важно, че правим своя опит към по-добро развитие. А както може да видите и в сайта ни, имаме българи с изключителни успехи в модния бизнес не само в България, а по цял свят.

Коя е най-голямата ви победа в работата по WAT?

Елена: Отчитам всяка една статия и всяко едно интервю като една малка победа, защото от всеки научавам нещо, всеки ме вдъхновява с нещо и от своите въпроси към творците често разбирам и нови неща за себе си – винаги, преди да задам един въпрос, се питам какво бих отговорила аз самата на него.

Дарио: Несъмнено най-голямата победа е всеки един човек, който се отзове да разкаже за себе си и своя талант или успех. А на мен самия удоволствие ми носи всяко едно лично съобщение, с което нашите гости ни благодарят за това, което правим.

А най-голямото разочарование?

Диляна: Все още сме само в началото, за да имам разочарования. Не съм се подготвила за такива събития, иска ми се всичко да е положително. Например, ако някой артист реши, че е прекалено високопоставен, за да отговори на моето запитване за интервю – това не ме разочарова. Това ме мотивира – да бъда по-добра, да следвам целите си и да продължавам напред.

Дарио: За съжаление, все още има артисти, които подценяват това, което правим и се отнасят непрофесионално и некоректно към идеята. Всеки от нас има и други ангажименти, освен този проект и когато получиш отказ за интервю, за което наистина си се постарал, или пък не получиш отговор на вече подготвено такова, тогава наистина се разочароваш.

С какво се занимавате извън WAT?

Диляна: Извън WAT съм последна година в УНСС, уча икономика. Отделно водя свой личен блог за мода, здравословен начин на живот, козметика, лайфстайл, пътувания и всичко, което може да привлече окото на една млада дама.

Елена: Извън WAT завършвам бакалавър по Регионално развитие, нещо далечно от модата на пръв поглед, но ако се замислим, една по-добре развита регионално страна, би имала по-добра икономика, култура, социален статус дори, а оттам защо не и модна индустрия. Извън темата за образованието: обичам да чета, да спортувам, да общувам с различни хора, истината е, че се храня от емоциите, колкото по-заета съм, толкова по-заредена и тонизирана се чувствам.

Дарио: Аз съм студент и в момента се обучавам във Флоренция, Италия. Изучавам Международни икономически отношения, което е радикално различно от това, което ме интересува, но винаги ми е била интересна точно тази нишка между икономиката и модата, която мисля да развивам тепърва. През останалото ми свободно време извън университета се опитвам да бъда "виртуално" с близките ми, да пътувам и откривам нови места, както и да търся нови артисти за WAT, разбира се.

Добромир Киряков с тениска от кампания на Who Are They?
Добромир Киряков с тениска от кампания на Who Are They?

А за какво мечтаете – и в професионален, и в личен план?

Диляна: Не спирам да мечтая и да сбъдвам мечтите си всеки ден.. Най-силно мечтая да имам собствено списание един ден.

Елена: Често чуваме, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Ако тази максима е вярна, аз съм един мно-о-о-о-ого голям човек. Мечтая за много неща, вълнувам се от много неща, но със сигурност искам да направя нещо, което да помага на хората по един или друг начин, нещо, което да развие обществото ни или поне малко да помогне на държавата ни да укрепне или поне да се усмихне…

Дарио: Този тип въпроси винаги са ми били странни (смее се). По принцип се старая да следвам мотото „живей за мига“, но от друга страна човек винаги мисли за бъдещето си - как и в каква посока да поеме, за да се развие най-благоприятно. Професионално искам да успея да допринеса максимално за развиването на проекта WAT, да популяризираме възможно най-много каузата и да се включат още повече артисти.

Докато в личен план искам предимно да завърша бакалавърската си степен и да замина в чужбина да следвам магистратурата си, която със сигурност ще бъде свързана с икономика и мода. След което искам да натрупам опит, за да мога един ден да предам тези знания по професионален начин на следващите поколения в България. На този етап за това мечтая.

Автор

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Напишете коментар