Зад маската на Робърт Галбрейт


Преди 3 години приятелката ми (днес вече сме женени) ми се обади посреднощ, за да ми каже, че Джоан Роулинг тайно е издала книга. Първоначално не повярвах, защото такъв слух се появява не за първи път, но сега тя твърдеше, че е официално потвърдено от самата авторка. Веднага влязох в интернет, за да проверя и беше истина. Така за пръв път чух за "Зовът на кукувицата" от Робърт Галбрейт.

Това не е първият роман на Роулинг след "Хари Потър". През 2012-a излезе "Вакантен пост" и стана бестселър след като половин година книгата беше рекламирана, обсъждана и поръчвана предварително.

По съвсем различен начин се случиха нещата със "Зовът на кукувицата". Книгата е излязла тихо през април 2013-а, а Роулинг е използвала псевдонима Робърт Галбрейт. Много малко хора дори в издателството са знаели кой е истинският автор.

Целта на Роулинг е била да постигне успех, без да разчита само на известното си име, за което вече е доказано, че поставено на корица, то може да продаде и най-голямата глупост (извинявам се на феновете на "Прокълнатото дете"). И до известна степен успя - за три месеца след публикуването на романа бяха продадени 1500 хартиени копия и още 7000 в други формати - повече, отколкото са били продадени от "Хари Потър и философският камък" за същия период след излизането му. За дебют това си е доста добро постижение.

Но тайна като тази не може да се пази дълго - през юли жената на един от малцината, посветени в тайната, адвокатът Кристофър Госидж, публикува съобщение в Туитър, в което загатваше, че автор на книгата е Роулинг. Постът не се задържа много, но слухът беше плъзнал и не след дълго авторката го потвърди пред медиите.

Госидж беше осъден да плати само 1000 паунда за това, че е казал на жена си, което кара много хора да мислят, че цялото нещо е било постановка.

Разбира се, целият първоначален тираж на "Зовът на кукувицата" беше изкупен за броени часове и веднага беше пусната допечатка, този път с името на Роулинг на задната корица. Така се появи едно ново име в криминалния жанр, което ще бъде помнено дълго - Корморан Страйк.

Главните герои в "Зовът на кукувицата" и останалите два романа на Галбрейт са еднокракият детектив Корморан Страйк и неговата секретарка (а по-късно партньорка) Робин Елакот.

Двамата се срещат, когато Робин погрешка е изпратена като временна секретарка в детективската агенция на Страйк, който тъкмо е приключил дългогодишна връзка и е останал без дом, така че спи в офиса си. Бизнесът на Страйк изглежда загива, но Робин остава да работи за него, защото тъкмо се е появил нов случай, който ще бъде добре платен - братът на известен модел наема Страйк да докаже, че смъртта на сестра му не е била самоубийство. Страйк и Робин тръгват по следите на мъртвата Лула Ландри, известна сред близките си като "Кукувицата" и скоро разбират, че в твърденията на брата има някаква истина.

Във всеки от романите Страйк и Робин разследват различно убийство, а Галбрейт успява много умело да балансира между случая и отношенията на героите, за които и ние, читателите, като детективи разкриваме нови и нови неща, за да разберем, че си имаме работа с ярки и сложни образи, които стават все по-живи за нас.

Двамата се излагат на опасности и зависят един от друг, но личният им живот винаги остава недостъпна територия за другия - Робин готви сватба с годеника си Матю, докато Страйк все още се опитва да разбере собствените си чувства към най-дългогодишната си приятелка, чалнатата, но безумно красива Шарлот, която е обявила годежа си малко след раздялата си със Страйк.

Тази дистанция, която двамата главни герои си налагат да спазват, добавя още по-голяма плътност на образите им. И какво друго бихме могли да очакваме от жената, която създаде едни от най-запомнящите се образи в литературата изобщо (говоря за Снейп, разбира се)?

Самият начин на разследване на случаите може би няма да допадне на всички, защото днешните криминални сериали показват как полицаите могат да разгадаят и най-заплетената мистерия по люспа пърхот.

Робърт Галбрейт се връща към един по-класически стил на разследване - когато имаме всички парченца, но разследващият трябва да ги размества и да ги оглежда отвсякъде, за да подреди пъзела правилно. Без съмнение книгите ще допаднат на феновете на класици в жанра като Агата Кристи.

В своите разследвания Страйк, като някой призрак бродник от Хогуортс, трябва да обикаля местата, които са обикаляли жертвите приживе. Трябва да говори с техни познати и със свидетели. Трябва да чуе една и съща история от много гледни точки, за да открие разминаване. И така, малко по малко, Страйк започва да разговаря с мъртвите и, което е по-важно, да ги разбира, защото всички хора, които Страйк разследва (моделът самоубиец, изчезналият писател и разчлененото момиче), са объркани хора с психически проблеми, които цял живот са търсели някакво внимание, но са оставали неразбрани и са се чувствали неприети в обществото.

Но Страйк, който е усетил смъртта до себе си, когато в Афганистан колата му е взривена и той остава без крак, е различен и (отново сравнение с "Хари Потър") подобно на Хари в главата "Отново гората" (глава 34 от "Хари Потър и Даровете на смъртта" - бел.ред.) понякога може да чувства мъртвите по-близки, отколкото живите, защото "Мъртвите могат да говорят само чрез устите на останалите живи и чрез знаците, които са оставили разпръснати след себе си." ("Зовът на кукувицата")

В романите за Страйк Роулинг отново демонстрира умението си да заплете мистерия и да даде всички доказателства на читателите, преди да разкрие тайната, така че когато стигнем до края и разберем кой е убиецът, да погледнем всички факти, които имаме и да си кажем, че това е единствената възможна логична развръзка.

Поредицата за Корморан Страйк ще остане в литературната история и до голяма степен това се дължи на името на Роулинг (макар и скрито зад псевдоним), но не бива да подценяваме писателските умения на авторката. Все пак тя покори света на литературата както никой друг преди това.

Още за Хари Потър и Джоан Роулинг:

Daily Potter - препрочитателски клуб

Мъгълофобия

Михаил Костов
Михаил Костов

В мъгълския свят Михаил Костов работи за голяма информационна агенция, но повече се гордее с факта, че хората го познават като най-големия експерт за света на Хари Потър и творчеството на Джоан Роулинг. През 2009 година създава препрочитателския клуб Daily Potter и там среща една всезнайка от Рейвънклоу, която днес е негова съпруга.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни