РЕВЮ: "Завръщането" или когато киното те стисне за гърлото


Не зная как се започва текст за подобно приключение, но ще пробвам. Ако по някаква причина все още не сте гледали "Завръщането" на Алехандро Иняриту, по неведоми за мен причини, то пробвайте нещо като малък експеримент, свързан с вас самите. Извадете смартфоните си преди влизане в кино салона, отворете приложението 'Notes' и запишете пет думи, които символизират начина, по който се чувствате в момента. Изгледайте филма. А след излизането си от кино салона, напишете нови пет думи. Сравнете ги. Ако не забелязвате стряскащ контраст в собственото си "аз" преди и след "Завръщането", то има голяма вероятност всъщност да сте мъртви, но да не сте успели да преминете от другата страна, а от скука да сте решили да отидете на кино под формата на нетленно привидение. Друго обяснение не бих имал.

Шегата настрана. "Завръщането" е кино шедьовър, какъвто отдавна не бях гледал. Всъщност не - "гледал" е неподходяща дума. Правилната е "изживявам". Защото този филм ме накара толкова силно да изпъна гръб в продължение на почти три часа, че все още имам нуждата от всекидневни масажи, за да си възвърна предишния комфорт на гръбначния си стълб. Под ноктите ми пък все още има остатъци от ДНК-то на седалките в кино салона, в следствие на силното стискане и впиване на пръсти в неорганичната материя. Ако утре случайно извърша престъпление, има силна вероятност взимането на пръстови отпечатъци да се окаже невъзможно, тъй като такива при мен от известно време насам вече няма. Един симпатичен испанец на име Алехандро Иняриту ми ги отне безвъзвратно.

С отворено сърце признавам, че още преди да гледам филма, вече се бях предал пред цялостния му hype. И кой не е? Ди Каприо, мечката, оцеляването, мечката, епоса, мечката, суровата приказката за отмъщението, мечката, завръщането от Отвъдното на един мъж, който няма какво да губи. А да - и споменах ли за мечката? "Завръщането" практически се продаваше отлично още преди премиерата си, а това, че по никакъв начин не разочарова, е една от адски добрите новини от кино индустрията за последните месеци. Просто защото ни бе осигурен още един превъзходен филм, на който да се насладим по начин, по който за този момент никое друго заглавие не предполага. Говоря за изживяване, а не за цялостна стойност. Защото стойностни филми има не малко, като достатъчно е да погледнете към списъка с номинирани за тазгодишните Оскари.

"Завръщането" грабна сърцето ми, защото тотално успя да ме заблуди, че се намирам в модерен киносалон в столица на държава членка на Европейския съюз. Не, глупости. Изобщо не бях там. През цялото време се чувствах така, сякаш бях част от дружината на Хю Глас (Ди Каприо), Джон Фицджералд (Том Харди), капитан Андрю Хенри (Домнал Глийсън) и останалите трапери. Бях атакуван от индианци, видях мечка гризли отблизо, измръзнах от студ, прекосявах реки, катерех се по скали, но и падах от тях, яздих кон, любувах се на неописуемо красиви природни пейзажи. Страдах и се радвах. Ликувах, но и тъгувах. Крещях от радост, но и от мъка. "Завръщането" ми предложи целия наличен спектър от палитрата с човешки емоции, а всичко това получих едва срещу скромна сума в левчета, които заплатих на касата. Господи, каква магия е киното.

"Завръщането" грабна сърцето ми, защото тотално успя да ме заблуди, че се намирам в модерен кино салон в столица на държава членка на Европейския съюз. Не, глупости. Изобщо не бях там. През цялото време се чувствах така, сякаш бях част от дружината на Хю Глас (Ди Каприо), Джон Фицджералд (Том Харди), капитан Андрю Хенри (Домнал Глийсън) и останалите трапери. Бях атакуван от индианци, видях мечка гризли отблизо, измръзнах от студ, прекосявах реки, катерех се по скали, но и падах от тях, яздих кон, любувах се на неописуемо красиви природни пейзажи. Страдах и се радвах. Ликувах, но и тъгувах. Крещях от радост, но и от мъка. "Завръщането" ми предложи целия наличен спектър от палитрата с човешки емоции, а всичко това получих едва срещу скромна сума в левчета, които заплатих на касата. Господи, каква магия е киното.

След като тотално успя да промени представата ми за "красива и слънчева" Барселона, пронизвайки ме сякаш с хладен кинжал с мрачния и адски натоварващ "Бютифул", скофтил настроението ми за поне седмица напред, Алехандро Иняриту успя да промени представата ми и за оцеляването като такова. Не че не съм гледал Беър Грилс, но това някакси беше различно. Беше по-красиво. И по-въздействащо. А и трябва да призная, че Иняриту добре си беше "поиграл", за да ошлайфа бруталната си приказка. Един изгрев или залез тук, после едно отражение във водата ей там... и така още няколко пъти. И няколко въздействащи flashback-а за цвят. Цялата лента е "полирана" по зашеметяващо майсторски начин, като не случайно се оказа и с най-много номинации от Академията за тази година. Включително и за най-добър филм.

Ами Лео? Ах, Лео. Няма смисъл да зачеркваме темата за заветния първи Оскар, защото случаят е известен на всички. Рано или късно, Академията ще клекне. Дали ще бъде сега, или друг път - nobody knows. Личното ми усещане по време на "Завръщането" бе, че персонажът на Ди Каприо стартира бавно, за да избухне в последствие. В крайна сметка усетът ми не предаде, а Лео действително включва на beast mode след първата третина на лентата. Постепенно "Завръщането" се превърна в моноспектакъл на Ди Каприо, а историята показва, че в някои случаи моноспектаклите носят и Оскари.

Между другото, просволутата сцена с нападанието на мечката е всичко друго, но не и overhype-ната. Сцената е точно толкова добра, колкото и бихте си помислили, че е. Никога в живота си не бях виждал по-добро пресъздаване на атака от страна на диво животно в киноиндустрията, а това е и още една червена точка на сметката на Алехандро Иняриту, който се бори за втори пореден Оскар в категорията най-добър режисьор. Не е случайно, че в социалните мрежи вече се появиха определени шеги, че Ди Каприо трябва да благодари на мечката в речта си, ако на 28 февруари грабне първата си статуетка. Да, Лео - не забравяй мечката!

И за да не забравя - специални комплименти и за Том Харди, който също съвсем заслужено бе номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля. Адмирирам Том Харди от много време насам и вярвам, че му предстои още по-светло бъдеще. Той изигра перфектния социопат на пустошта.

Константин Симидчийски
Константин Симидчийски

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни